Публикувано на: 14 февруари 2012
Уил Морис
В едно изследване на протестантска група се заявява, че макар в много отношения в Турция да се наблюдават редица положителни процеси, все пак християни в страната продължават да бъдат обект на нападки от отделни граждани, на дискриминация от отделни местни органи на властта, а също така на неодобрително отразяване на християнството в ученическите учебници и в средствата за масово осведомяване.
В излезлия през януари годишен Доклад за нарушения на човешките права на „Асоциацията на протестантските църкви” в Турция положителните процеси в страната се отбелязват със смесени чувства и се посочва факта, че в турското общество съществува известна „изконна нетолерантност” по отношение на изповядващите друга, освен исляма, религия.
Докладът настоява, че „отстраняването на тази традиционна нетолерантност е повече от належащо и този проблем все още очаква да бъде решен.”
В доклада са документирани 12 нападки срещу християни през 2011 година, включително инциденти, при които християни в Истамбул са били бити заради това, че са споделяли с други вярата си, членове на църкви са заплашвани и църковни сгради са нападани. Нито един нападател не е бил обвинен досега. Жертвите на някои от нападенията са отказали да дават показания срещу нападателите си.
Докладът отчита също така факта, че в някои области на Турция отделни църковни лидери дори „били до известна степен пазени от полицията”.
„Най-малко петима църковни лидери имат собствени охранители и най-малко двама поддържат пряка телефонна линия с полицейско охранително звено”, продължава докладът. „Няколко църкви също се намират под охраната на полицията, когато извършват богослуженията си.”
Йълдирим твърди, че нападенията са се увеличили в сравнение с миналата година и че въпросът всъщност се свежда до факта, че турското правителство не признава да има какъвто и да е проблем в страната. Държавата винаги е характеризирала нападенията над християни като изолирани случаи на насилие, а не като резултат от нетолерантност на отделни групи хора в турското общество.
В Турция има около 120 хиляди християни, от които около 3 хиляди са протестанти. Според демографската статистика на ООН, мюсюлманите-сунити съставляват почти 99% от 75 милионното население на страната.
Нападенията срещу християни се осъществяват както от хора с по-умерени, така и с по-екстремистки разбирания: в първия случай това са онези, които поставят под съмнение „привързаността към Турция” на християните, а във втория са онези, които считат християните за шпиони, целящи разрушаването на устоите на държавата отвътре. Някои от най-ужасяващите насилия над християни, като мъченията и убийството на трима християни в Малафия през 2007 година, се свързват с членове на националистически движения. Криминалните дела по тези убийства продължават, като съдът все още не е произнесъл никаква присъда.
Докладът също така подчертава политиката на държавата, която чрез учебниците прави възможно оскърбяването и подиграването с деца на християни. В учебниците по гражданско образование с названието „История на реформите на турската република и на времето на Ататюрк”, по които се преподава от първи до осми клас, „мисионерска дейност” продължава да се разглежда като заплаха за нацията. В доклада на християнската асоциация се посочва, че министерството на образованието игнорира усилията на асоциацията за промяна на езика на учебниците.
Докладът продължава: „Този пример е ярко доказателство за предразсъдъците и нетолерантността, които министерството на образованието поддържа и които се споделят и от други.”
Според изследването, новинарските медии често характеризират християнството като нещо негативно, те изобразяват много дейности на църквите по такъв начин, че се възприемат от обществото като нелегални или като подлежащи на обществен контрол. Някои църковни групи чрез лъжливи обвинения се причисляват към терористични групировки, или поне една църковна група е смятана за такава.
Независимо от посочените проблеми, все пак християните-турци имат значително по-голяма свобода от християните в други страни, например в Иран, Ирак и Египет. В доклада се посочва и положителното развитие в Турция през последната година, включително по-голямата толерантност от страна на училищните администрации към правата на учениците-немюсюлмани, на които се дава възможност да се отпишат от изучаване на задължителния учебен предмет „Ислямско образование”.
Като допълнение може да се спомене и фактът, утвърден чрез съдебно решение, че се дава право на турските граждани да не попълват полето „религиозна принадлежност” в личните си карти. Асоциацията отбелязва също така, че някои правителствени учреждения вече са по-толерантни към правата на християнското малцинство в страната.