Публикувано на: 14 февруари 2012
Елизабет Кендъл
Откакто ислямски клерикали и учени от полуавтономната провинция Кашмир решиха да сломят всяка поява на фитна (всяко едно нещо, което може да разколебае вярата на мюсюлманина) и да сложат край на отстъплението от исляма, християните в тази провинция са подложени на все по-големи насилия.
В отговор на показаното на видео покръстване на седмина кашмирци в църквата „Вси светии” в Шринагар, мюсюлманските водачи създадоха Маджилз Тахафуз-е-Имаан (Съвет за защита на вярата).
Повече сведения за фитна в тази провинция, вж. Eliminating fitna in Indian-administered Kashmir. от Елизабет Кендъл, публикувано в Religious Liberty Monitoring на 22 януари 2012 година.
Както съобщава Саджан Георге, президент на Глобалния съвет на индийските християни, „ислямски фундаменталисти заплашват да изземат всяко имущество и имоти на семействата на онези, които са се обърнали в християнство, като по този начин се опитват да ги принудят да се обърнат обратно към исляма. Заплахите изглежда са имали успех, или поне отчасти, тъй като трима от седмината са решили да се откажат от християнството.”
Базираният в Европа новинарски портал на кашмирския международен изследователски център „Стража на Кашмир” публикува на 29 януари статия със заглавието „Над 20 хиляди са се обърнали в християнство в Кашмир от 1990 година насам.” В статията се разкриват и други случаи на насилие, пред които кашмирските християни са изправени.
Като дава подробности за християнската мисионерска „операция”, която според някои се осъществява и разширява по „предварително добре обмислена стратегия и съгласуване”, репортерът съобщава: „Едно медресе в северен Кашмир понастоящем работи със 115 кашмирски християни с цел връщането им към исляма. През последните няколко месеца в това медресе са обърнати обратно в исляма 150 християни. ‘Продължаваме да събираме информация и ще се опитваме да открием всеки един християнин, който ще убедим да се върне наново към исляма’”, посочва източник.
„Публикуваните сведения сочат също така, че обратното приемане на исляма е доброволно и се извършва заради материална облага. За един от осемте християни, чието видео бе поставено наскоро в YouTube, се твърди, че се е върнал към исляма за нищожната сума от 5 хиляди рупии. Той е беден труженик, който сменил исляма с надеждата да получи парична помощ от християнски мисионери, за да върне на банката заем, който баща му навремето бил взел.”
В статия от 23 януари 2012 година с названието „Кашмирски зилоти хвърлят християните в долината на страха”, Рандийп Сингх Нандал пише, че последните обръщания към исляма отварят вратата за „нови насилия над повече от 400 християни в кашмирската долина. Двете мисионерски училища в Шринагар са изправени пред опасността да им бъде поискано включването в учебните планове на ислямски молитви и забраната да проповядват разпространение на християнството.”
„Малцината чужди граждани, които живеят тук, са силно обезпокоени”, пише Нандал и цитира един чужденец, който му разказал: „Около полунощ някой ми звъни и ме пита колко библии имам в себе си и ми казва, че много добре знае „истинските ми мотиви.”
„Местните, които са се обърнали обратно към исляма, са най-лоши”, отбелязва Нандал. „Преди няколко седмици само слухът, че няколко момчета в селцето Гандербал са се обърнали към християнството, доведе до нахлуване на пет пълни с мъже коли, водени от учен-мюсюлманин от медресето. Домовете им бяха разграбени.”
Тъкмо в тази нагорещена обстановка се появи още една горещо обсъждана статия, публикувана на 20 януари 2012 година от greaterkashmir.com, където се появи „изповедта” (както се твърди) на разкаял се християнин, който се върнал към исляма. За повече подробности вж. Apostasy Unveiled. Обърнало се в християнството момче става Джон Дъглас. Автор: М. Хайдъри, GreatKashmir, 20 януари 2012.
Както отбелязва и Сингх Нандал от Times of India, „разказът от първо лице единствено число на момчето, за което се твърди че е обърнато в християнство от пастор Ханна… прилича на филмов сценарий.”
Статията твърди, че момчето Имран (което не е истинското му име) е измамнически привлечено към християнството от пастор Ханна, който използвал момиче, за да съблазни Имран да пие алкохол. В материала се описва, че пасторът снимал Имран в пияно състояние и използвал видео записа, за да изнудва момчето. Самият Имран „твърди”, че поради пастора той започнал „все повече и повече да се пристрастява към алкохола, жените, парите, наркотиците, и дори му обещавали, че ще му дадат оръжие.”
Нандал отбелязва: „Във всяко едно действие старателно се описва активното участие на пастор Ханна.” Нандал смята, че този цитат като че ли е използван като „най-важният” от ислямистите: „И тогава дойде черната неделя. Имран разказва, че бил поканен да отиде за молитви не в църквата, а на друго място. Навсякъде имало запалени свещи и една празна чаша се въргаляла наоколо. Когато започнали молитвите, някой донесъл кана, пълна с червена течност, и я излял в чашата. Когато Имран попитал какво е това, казали му, че е кръв от свиня, която всички трябвало да пият. ‘Първоначално дори и мисъл не можеше да мине през главата ми, че мога да докосна чашата, но след секунди Ханна отпи няколко глътки от нея, после и аз пих, а сетне и другите пиха, включително дъщерята на пастора’, разказва Имран.”
Нандал отбелязва: „Това е най-обсъжданата новина в Шринагар – по Twitter и по Facebook, по кафенета и приемни. В един от коментарите на Фейсбук се казва: „Така човек може да разбере до какво са готови да стигнат тези хора, само и само да върнат обратно някого към исляма.”
Несигурно бъдеще
Судха Рамачандран от Asia Times Online пише на 1 февруари 2012 година: „Ясно е, че тези неща са насочени към църковните лидери, а заплахата за християнските общности и за нейните институции усилва страха че и те, както пандитите преди тях, ще трябва да напуснат долината на Кашмир.”
Рамачандран обяснява как между януари и март 1990 година около 300 хиляди индуски пандити били насила накарани да се изселят от кашмирската долина, след като муджахидините на Хизбулла наредили опразването на долината от пандити. Споменът за това събитие все още тревожи сърцата на кашмирските религиозни малцинства.
„През последните две десетилетия се забелязва усилване на доктринерския ислям в Кашмир”, отбелязва Рамачандран. „Кашмирските християни се опасяват, че днес те са във фокуса на религиозните ислямски радикали.”
