Публикувано на: 20 февруари 2012
Ейдън Клей
Техеран, Иран (ANS-ASSIST News Service). По време на иранската революция от 1979 година мнозина иранци вярваха, че едно ислямско правителство ще предостави на народа реформи и свободи, които бяха тъй жадувани по времето на управление на шаха. Но 33 години по-късно иранците са напълно разочаровани, след като правителството ги постави в условия на икономическа стагнация и ги изолира от международната общност. Макар масовите протести да не доведоха до извоюване на свободите, които иранците толкова горещо желаеха, напразните усилия за борба и трудните условия в страната накараха мнозина иранци да търсят отговори на въпросите отвъд исляма. Хиляди са онези, които намират надежда в християнската вяра, но това става с цената на големи жертви.
Както се нарушаваха свободи през 2011 година, по същия начин и през новата 2012 година религиозните свободи на иранските християни продължават да бъдат нарушавани чрез масови арести, продължителни присъди затвор, а също така присъди за екзекуции. Само през февруари са арестувани 11 християни, като все още няма никакви сведения за тяхното здраве или условията, в които са държани.
Наред с други обвинения, на християнката Лейла Мохаммади е вменена и вината за „измама на гражданите, защото е организирала домашна църква”, като й е издадена присъда за две години затвор. Вълната от арести, която започна от края на декември миналата година с нахлуването на полицията в църквите „Божие събрание” в Ахуаз, сочи, че изглежда отново се подемат репресии срещу християните.
Властите нападат църкви и арестуват християни
„Мохабат Нюз” съобщава, че при последния инцидент иранските органи за сигурност нахлули в една домашна църква в Шираз, докато християните извършвали своето богослужение. Източници в Иран посочват, че десет християни, обърнали се от ислям, били задържани, библии и други християнски материали били конфискувани и домовете на арестуваните били щателно обискирани за наличие на християнска литература.
Сред арестуваните е едно тричленно семейство, включително техния 17-годишен син, както и християнинът Моджтаба Хосейни, който през май 2008 бил арестуван заедно с осмина други християни и пратен в затвора. Задържаните нямат възможност да се свържат с когото и да било, а мястото им на задържане не е известно и до днес. Някои предполагат, че арестуваните са прехвърлени в центъра за задържане на разузнавателното министерство в Шираз за по-нататъшни разпити.
Новинарската агенция „Farsi Christian News Network” съобщава, че същият ден е арестуван на работното си място и откаран в затвора Раджай Шахр в Карадж друг християнин, Маасис Мозесиан, арменски християнин и църковен лидер на „Джамаат Раббани” (клон на църквата „Божие събрание”) в техеранския квартал Нармак. Както и задържаните в Шираз, така и Мозесиан няма право да бъде посетен от роднините си.
С ареста на Мозесиан не за пръв път членове на църквата „Божие събрание” са арестувани през последните няколко месеца: на 23 декември миналата година органите за сигурност нахлули в тази църква, намираща се в Ахуаз, и арестували всички присъстващи, включително децата.
В изявление на новинарската агенция „Солидарност с християните по света” се казва: „Властите натикали всички, които били в църквата, включително децата, в два автобуса, които били специално докарани за задържането на вярващите. Повечето от тях били разпитвани, заплашвани, но накрая все пак освободени. Главният пастор на църквата обаче, пастор Фархад, все още е в затвора.”
Източници твърдят, че пастор Фархад Сабокрох, както и други двама църковни членове – Насър Замен-Дезфули и Дауд Алиджани – са държани в затвора Карун в Ахуаз. Още преди ареста пастор Фархад бил подложен на операция за катаракт на очите, но в затвора той няма достъп до лекарствата, от които има нужда. Агенцията „Преките новини на Компас” съобщава, че жената на Фархад била също арестувана, но освободена на 1 януари, след като предала на властите като залог документите на къщата им; тя посетила в затвора съпруга си няколко пъти и е силно обезпокоена за здравето му.
Повечето църкви, които иранските власти преследват, не са регистрирани в съответните съдилища и техни членове са преди всичко обърнали се от ислям християни. Но църквата „Божие събрание” в Ахуаз е официално регистрирана в страната и въпреки това пастор Фархад е задържан няколкократно в миналото и му е отправено предупреждение да не приема повече в църквата си нови обърнали се от ислям християни.
Дългосрочни присъди
„Мохабат Нюз” съобщава, че на 18 януари 2012 година Лейла Мохаммади е осъдена от Революционния съд в Техеран на две години затвор по обвинение в „сътрудничество с групировки, намиращи се под западно влияние, широка анти-ислямска пропаганда, подмамване на ирански граждани чрез формираните домашни църкви, неуважително отношение към свещени образи, а също така действия, насочени срещу националната сигурност.” Мохаммади била арестувана в дома си на 30 юли 2011 година и е държана в продължение на 74 дена в карцера на техеранския затвор Евин, след което е освободена под гаранция. Ирански източници съобщили на „Мохабат Нюз”, че след издаването на присъдата адвокатът на Мохаммади изпратил делото в техеранския окръжен съд за преразглеждане.
Ирански съд издава за пръв път присъда за затвор на Мохаммади за това, че е християнска, а същевременно мнозина други християни са зад решетките, където излежават дългосрочни присъди след арестуването им през предишни години.
Нороллах Кабитизаде и Фаршид Фати са арестувани още през 2010 година, по време на коледните тържества и на Нова година, и към днешно време те продължават да са в затвора повече от година. Кабитизаде е държан в затвора Карун в Ахуаз и наблюдатели смятат, че там той е подложен на жесток психологически натиск. Фати е държан в затвора Евин в Техеран и се очаква да бъде призован в съда през близките няколко седмици.
Пастор Юсеф Надархани бе арестуван през 2009 година за отхвърляне на училищната практика на иранската държава децата задължително да четат корана в държавните училища; той е осъден на смърт за отстъпление от вярата. През декември миналата година иранският съд взе решение за отлагане на присъдата за една година, след като международната общност оказа силен натиск по това дело. Агенцията „Истината днес” предава, че докато е в затвора, Надархани по време на разпитите бил удрян и го държали в карцера в продължение на много дни и седмици. Източници твърдят също така, че са му давани различни материали с цел дискредитиране на библията и пропагандиране на исляма, като властите се надявали, че той ще се отрече от християнската си вяра.
Друг християнин, Бехнам Ирани, който принадлежи към същата църква като Надархани, се намира в затвора в Карадж още от май 2011 година. През януари 2011 година съдът го намира за виновен за „престъпления срещу националната сигурност” и го осъжда на една година затвор. Ирани излежава и друга петгодишна присъда, която му е удължена при друг негов арест през 2008 година. Твърди се, че в затвора е бит от своите съкилийници.
Искрица надежда
Независимо от репресиите, масовите арести, дългосрочните присъди и евентуалната екзекуция за отстъпление от вярата, иранските християни продължават да участват в богослуженията на църквите си и да споделят вярата си с другите, доколкото е възможно.
Ирански църковен лидер, който пожелал анонимност, каза пред „Загриженост за християните по света”: „Ние все пак работим открито и продължаваме напред, като всекидневно разговаряме с хората. Само през този месец над двадесет човека бяха доведени до Христос. Преследванията на християни се усилва всекидневно и положението в страната става все по-несигурно. Хората се страхуват от иранското правителство. Улиците са пълни с органи по сигурността в цивилни дрехи, които се опитват да заловят хора, говорещи срещу правителството.”
Клеър Лопез, старши служител в „Центъра за управление на сигурността”, разказа на новинарската агенция World Net Daily: „Силите на исляма в лицето на шариата през последните дни добиват мощ в целия Близък Изток, а новото усещане за господство, към което се добавя и чувството за обърканост и слабост на Запада в настоящата ситуация, може да доведе до състоянието, при което религиозните малцинства, и особено християните и евреите, ще изпитват върху себе си все повече и повече бруталността на ислямското превъзходство.”
Макар и да изглежда, че отново се усилват репресиите срещу християните, църквата продължава твърдо своята мисия. „Иранските църковни лидери вече живеят с мисълта за репресиите и дори ги използват за своя полза”, казва ирански пастор на „Загриженост за християните по света..” „В действителност църквата като че ли преуспява тъкмо в период на преследвания.”
