Публикувано на: 6 март 2012
Лиза Гибсън
Колорадо Спрингс, Колорадо, САЩ (ANS-ASSIST News Service). Болно ми стана, когато чух новината за ислямисти в Либия, които унищожили гробове на британски войници в едно либийско гробище от Втората световна война. Моята култура настоява, че оскверняването на гроб е нещо дълбоко нередно. Предполагам, че това е нередно и за ислямската култура и затова се учудих защо ислямистите вършат това. Още по-скандално бе оскверняването на кръста, който се издига над гробището на войниците, дали живота си за Либия по време на войната. Като християнка аз ясно разбирам, че тези действия са акт на омраза.
Когато видях по YouTube едно видео, направено от самите вандали с цел „реклама” и поставено в интернет по най-безочлив начин (http://youtu.be/E49R8zMJb5s), направо бях потресена. По време на престъплението си вандалите дори не носят маски да прикрият лицата си. Напротив, те открито и безсрамно унищожаваха гробове и вършеха престъпления и същевременно възгласяха „Аллаху акбар”, т.е. Аллах е велик.
Причината за тези действия са ясни – отмъщение. Те бяха в отговор на действията на американски войници в Афганистан, които изгориха копия на корана. Може би либийците не знаеха цялата история за тайните шпионски кодове, изписани по страниците на корана, който бе изгорен, нито пък чуха извиненията на САЩ и на самия президент Барак Обама по повод на изгорените свещени книги за мюсюлманите. Но независимо дали са разбрали или чули, аз съм сигурна, че както в единия, така и в другия случай на унищожаване Бог не присъства по време на подобни престъпления. Затова вместо да възклицаваме „Бог е велик” и същевременно да вършим беззакония, по-добре изобщо да не споменаваме името Му.
Това, от което ми става още по-болно след подобни актове на безчинство е, че действията на тези ислямисти не отразяват мнението на повечето либийци. В действителност, немалко от свободно мислещите либийски дейци и ръководители, с които работех в Либия през последните няколко месеца, също са загрижени заради увеличеното влияние на фундаменталистите и усилената пропаганда сред либийския народ, особено като се има предвид приближаването на изборите през юни.
Тъкмо през януари се случих да бъда в Либия. Провеждахме двуседмични курсове за обучение на лидери, където около сто медицински, стопански и правителствени дейци в Бенгази слушаха лекции по етика, принципи на ръководството, методи на разрешаване на конфликти и въпроси на администрирането. Тези курсове са част от многото други, които тепърва ще се организират в Либия по въпроси на гражданското общество и получаването на по-високи умения. Всичко, което споделяхме с участниците в курсовете, бе съвсем ново и съвременно и ние го правехме с цел да бъдат преодолени старите образци на мислене, които бяха индоктринирани в съзнанието на народа по време на 42-годишното тиранично управление. Ръководителите, които взеха участие в курсовете, трудно осмисляха всичко онова, което им преподавахме, и същевременно те положително възприеха материалите, които им предоставихме, като придобиха специфични умения, които да използват още сега на работните си места или в живота като цяло.
Опитът ми подсказва, че повечето от либийците обичат мира и жадуват за промяна и за просперитет. Никой не иска още една гражданска война, нито пък продължаване на противостоенето. Но както имаме талибани в Афганистан и бойци на Ал-Кайда в Ирак, така и в Либия имаме лидери-войнолюбци, които се опитват да завземат властта и да постигнат свои собствени цели и намерения. Тези лидери използват реториката на омразата и полу-истините, за да усилят недоволството сред бедните слоеве на населението, които продължават да се борят с трудностите и които все още не виждат промените, които трябваше да подобрят с нещо живота им и които революцията трябваше да им донесе. Промените обаче не стават изведнъж, а този факт поражда недоволство. Недоволството от своя страна може да доведе до омраза и насилие. И виждаме, че избуяването на подобни настроения често се повтарят в историята.
Но аз не се отказвам да работя за Либия. Независимо от едностранчивите статии, които чета в либийската преса, не вярвам да има някаква пряка опасност или общата насока на развитие да върви към спад или упадък. Напротив, силно съм обнадеждена за бъдещето на Либия. Либийците са народ, който е силно обичан от Бога, те са народ, който цели 42 години живееше с насилията на бруталния режим и който вече има нужда да разбере, че има и по-добър начин да се живее и работи. Той има нужда западният свят да дойде и да му помогне да се развива и по-нататък, да се преобрази и да стане миролюбив и проспериращ народ.
Макар отмъстителните актове на унищожение да предизвикват гняв в мен, аз не желая да се боря със същите средства и оръжия, които врагът използва. Искам да видя как вандалите са отведени в съда и справедливо осъдени и с това да се възпрат всякакви по-нататъшни подобни престъпни действия. Но аз желая нещо много повече от това: искам да видя как в Либия нарастват чувствата на прошка и помирение. Евангелист Матей ни казва в 5:9, че са блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. А това твърдение е съвсем просто: единственият начин, по който човек ефективно може да се бори срещу омразата, е като покаже своята любов!
