Публикувано на: 6 март 2012
Майкъл Айърлънд
Асюит, Египет (ANS-ASSIST News Service). Според египетската журналистка Мери Абделмасих, пишеща за „Асирийската международна новинарска агенция” (Assyrian International News Agency – AINA), сред най-последната серия от обвинения, наречени „клевета срещу религията”, е оповестен и един апел от името на египетски християнин, който бил осъден на шест години затвор за „обида срещу Пророка”.
Според новинарската агенция, наблюдатели по делото съзират немалко пропуски в постановлението на съдията от съда за дребни престъпления Авануб, провинция Асюит, но същевременно други обвиняват съдията за стремежите му да успокои тълпата от 2500 мюсюлмани, която се събрала край залата на съда и настоявала за смъртна присъда за обвиняемия Макрам Диаб.
Свидетели съобщават, че някои мюсюлмани носели ножове и искали да нахлуят в съдебната зала и да убият Диаб, но полицията попречила на намеренията им.
Новинарската агенция твърди, че защитникът на Диаб, мюсюлманинът-адвокат Ахмад Сайед Габали, казал, че никога досега в 18-годишната му служба като адвокат не е имал такива трудности по време на процеса, както при този случай. Той казал: „Над 80 адвокати-ислямисти, представляващи защити на претендиращи за спазване на човешките права, напълниха съдебната зала, заключиха вратата отвътре и не позволиха на съдията да излиза, нито пък на мен като адвокат-защитник на обвиняемия да вляза и да защитавам клиента си.”
Новинарската агенция съобщава, че на 9 февруари се провел разговор между Макрам Диаб, който е секретар в едно училище, и учител в същото училище, който е мюсюлманин-салафит, като по едно време разговорът станал доста нагорещен, но сетне утихнал.
На 23 февруари друг учител на име Абдел Хамид, който не само че не присъствал на първата свада между Диаб и учителя, но дори не бил в училище този ден, отправил обвинение в полицията срещу Диаб, което било подписано от други 11 учители с обвинението, че Макрам отправял обиди срещу ислямския пророк.
Габали разказва: „Това бе нормална свада между Диаб и учителя-мюсюлманин, която би могла да се случи навсякъде другаде. Свадата бе провокирана от учителя, който вече няколко пъти сменя различни училища поради наказанията, които му били налагани за подбуждане към бунтове и метеж, и случаят бе използван от салафитите за своя лична облага. Тази група учители просто използва Диаб като изкупителна жертва.”
Когато Габали приближил сградата на съда в деня на процеса, там вече стояла огромна тълпа мюсюлмани, а също така учители и ученици, които държали в ръце знамена и с пеене отправяли ислямски призиви. Габали продължава: „Ние бяхме около 14 или 15 човека, включително 12 полицая, които охраняваха съда, а срещу нас стоеше тълпа от над 2500 човека.” Габали стоял в колата си отвън и чакал някой от полицейската охрана да го извика, когато стане по-безопасно и той може да влезе в съда, но сетне се разбрало, че това не може да стане. „Мюсюлманите имаха намерение да накарат полицията да се занимава с мен, а те да нахлуят в съдебната зала и да нападнат клиента ми”, казва Габали.
Новинарската агенция сочи, че различните източници разказват различни истории за онова, което Диаб бил изрекъл като обида срещу пророка Мохамед. Официалното обвинение на съда било, че според твърденията на някои Макрам Диаб разказвал как Мохамед сексуално тормозел учениците си.
„Не е възможно това да е истина”, казва адвокат Габали, който лично познава Макрам откакто се помни. „Той просто не може да каже такова нещо, той е обикновен човек, който няма нищо общо нито с религията, нито с политиката.”
Сестрата на Диаб Хадя казва, че брат й просто попитал учителя-мюсюлманин дали е вярно, че Мохамед се е женил за 40 жени, а учителят отвърнал, че ще попита и сетне ще му отговори. Михаил, синът на Макрам, разказва, че разговорът в действителност бил свада. „Мюсюлманинът обиждал християнството и баща ми просто му отвърнал по същия начин. Трябва ли да очакваме, че баща ми ще бъде обиждан и същевременно ще търпи такова отношение?”
Новинарската агенция обяснява, че нарушението „клевета срещу религията” не се счита за тежко нарушение и според египетските закони се наказва със затвор от един месец до три години. Съдът Авануб има само частични пълномощия и съдията няма право да издава присъди, превишаващи повече от три години затвор.
Според Габали, съдията от съда Авануб се видял принуден да издаде тази неправилна присъда под натиска на мюсюлманите, намиращи се както в съдебната зала, така и извън сградата на съда. Габали добавя: „Видях група адвокати, които влизаха в съда с плачливи вопли, даже направо с плач умоляваха съдията да издаде максимална присъда”. Габали казва също, че опитал да разреши случая по приятелски начин, преди делото да бъде отнесено в съда, но мюсюлманите се възпротивили и насроченото „събрание на помирението” било отменено.
Габали отправил призив към армията да осигури охрана на съда по време на заседанието по върнатия апел, насрочено за 15 март в Асюит, „иначе ще се повтори същото, каквото се случи край съда Авануб, и тълпи мюсюлмани отново ще опитват да окажат морално и религиозно влияние върху съдията.”
Габали призовал маршал Тантауи, глава на Върховния съвет на армията, да осигури надеждна охрана в Асюит чрез армейски части, разположени край съда и в самия съд, „иначе не мога да гарантирам безопасността на клиента си”, казва адвокатът.
Междувременно Макрам Диаб е държан в отделението с усилена охрана на затвора в Асюит.
