Публикувано на: 13 март 2012
Обед Минчакпу
Оцелели след взрив в Нигерия отчаяно търсят любимите си хора
ЕКСТРЕНО информационно съобщение от „Преките новини на Компас”
Джос, Нигерия, 13 март („Преките новини на Компас”). Мъж, който останал вдовец след самоубийствената бомбена атака на ислямисти срещу католическа църква, извършена в неделя 11 март, открил убитата си жена едва след като намерил откъснатата й ръка с венчалния пръстен на един от пръстите й. Друг пък мъж разпознал жена си само по дрехите, които все още могли да бъдат различени върху тялото й.
Двете жени са 52-годишната Роуз Доминик Дънг Тари и 50-годишната Роузлин Кумбо Пам, които са майки на пет деца; те са съседки – домовете им са отделени един от друг само от промеждутъчен апартамент. Това са две от деветте християни, за които е потвърдено, че са убити по време на бомбения атентат на ислямски екстремисти (най-вероятно бойци на сектата „Боко Харам”), включително две момчета-скаути, на 8 и на 16 години, които помагали на охраната да удържат нападателите да не навлязат в църковния двор.
Съпругът на Роузлин Пам, Сънди Даву Пам, разказва на „Компас”, че преди да тръгне за службата в католическата църква Св. Финбар, жена му от сутринта била заета с подготовка на сватбата на брат си, като помагала за уреждането на ангажиментите му с бъдещата му жена.
„Когато взривът ни разтърси, аз бях на събрание в задната част на църквата в стаята за молитви и събрания на мъжете”, разказва Сънди Пам. „Когато чухме оглушителната експлозия, всички се втурнахме към главния вход на църквата, където намерихме мъртвите тела на много наши църковни членове разхвърляни по улицата. Имаше и много ранени, които викаха за помощ.”
Никъде обаче не намерили жена му и макар той да опитал да се свърже с нея по мобилния си телефон, не могъл, тъй като не получавал отговор, съобщава Сънди. „И моят приятел Давид Дънг търсеше жена си Регина и накрая намери мъртвото й тяло, но моята жена тъй и не се намери.”
„И тогава видях мъртво тяло без ръце, а долната част на тялото бе разкъсана на парчета”, казва той. „Сетне видях ръка с пръстен на един от пръстите: това бе ръката на жена ми. Само по този белег можах да намеря части от жена си, които събрах за погребението.”
Тари каза, че жена му ръководела женските молитвени събрания на енорията. Били женени от 32 години.
Обикаляне по моргите
Дънг Тари разказа на „Компас”, че преди да тръгне за църква сутринта жена му Роуз била заета само с една мисъл: откъде да намери пари да даде като пожертвование по време на неделната служба. Той самият лежал вкъщи с висока температура. Тя го попитала дали той не може да й даде пари за църква.
„Не можех да й дам парите, които ми искаше, защото нямах и стотинка”, казва Тари. „Попитах сина ни дали той би могъл да отдели малко средства и да даде на майка си пари за църква, но и той каза,че има само 500 найри. Затова тя тръгна за църква без никакви пари, които да даде като пожертвование.”
Тари все още бил вкъщи, когато чул взрива и изтичал навън да види какво се е случило. С всяка минута тревогата му нараствала, тъй като жена му не се обаждала по телефона. Той се затичал към църквата, но не я открил там и се върнал вкъщи.
„Тъкмо се прибрах вкъщи, когато мобилният ми иззвъня и аз трескаво го сграбчих, за да отговоря на обаждането. Но се оказа, че не е жена ми”, казва той. „Обадиха се да ми кажат, че сред загиналите има едно тяло, което прилича на това на жена ми, и аз с всички сили се затичах обратно към църквата.”
Но службите по бедствията вече били взели тялото, заедно с други загинали, и го отнесли в моргата, казва Тари. И тогава той тръгнал да обикаля моргите.
Според разказа на Тари, с помощта на роднините си той накрая успял да открие останките на жена си в моргата на специализираната държавна болница на провинция Плато.
„Тялото беше без глава и без крака и бе цялото на парчета”, казва той. „Разпознахме по тези останки жена ми само по дрехите, които бяха върху тялото.”
Останките й били погребани вчера в семейното гробище.
„Жена ми бе високо религиозна християнка”, казва Тари. „Тя бе член на „Групата за глобално служение” и се отличаваше с дълбока молитвеност. Тя бе наша майка, сестра и съпруга, която толкова много обичах.”
Жертвите на взрива
Източници от църквата съобщават, че сред убитите по време на взрива са Тари Бенджамин, който на 26 март щеше да навърши 9 години, и Емануел Давид на 16 години, който като Тари също бил скаут и помагал за охраната на църковния двор.
Жертви на атентата са също така Емануел Канке, Хенри Чууанг, Матю Далиоп и Ахмаду Чоджи.
Роуз Бенджамин каза, че 8-годишният й син дори предчувствал, че скоро ще умре.
„Той се върна вкъщи след часовете на неделното училище и като постави ръцете си на раменете ми каза, че се връща обратно в църквата за да изпълни своя последен дълг”, разказва тя. „Не можах да разбера, какво означаваха думите му, едва след като тази сутрин загина, спомените ми за последните моменти, прекарани с него в неделя, отново нахлуха в главата ми.”
Тялото на 16-годишния Емануел Давид, който останал сирак, след като баща му загива през 2007 година, било намерено сред останките на църковната порта, съобщава чичо му Рафаел Елиша Даву на 60 години.
„Заедно с останалите той възпирал атентаторите да влязат в църковния двор”, казва Даву. „Поради техния отпор и недопускането на престъпниците в двора, атентаторите се видели принудени да взривят бомбата край портата на църковната ограда. От взривната вълна една кола изхвръква и се удря в портата, като убива момчетата и охраната на църквата. Те загиват, за да спасят много други членове на църквата от смърт.”
