Публикувано на: 30 юли 2012
Бившата съветска страна Киргизстан е на път да усили още повече цензурата върху религията с оправданието, че е необходимо да се вземат по-строги мерки срещу екстремизма и тероризма, а същевременно се пренебрегват предупрежденията, че подобна стъпка по-скоро ще подпомогне, отколкото ще препятства, войнствени ислямистки групировки да се утвърдят и дори да увеличат броя на членовете си в страната.
Според новинарската агенция „Форум 18”, предлаганите поправки към съществуващия Закон за религията от 2009 година (в който са предвижда даване на държавните органи на правото на почти пълен контрол върху религиозната литература) вероятно ще бъдат окончателно одобрени през септември. Парламентът на страната ще провежда сесии от 3 септември нататък.
Новият параграф, който се предлага като допълнение към закона, потвърждава: „Контролът върху вноса, продукцията, притежаването, складирането и разпространението на печатни материали, филмова, аудио и видео продукция, както и на други материали, с цел изкореняване на религиозния екстремизъм, сепаратизма и фундаментализма, се осъществява от упълномощените държавни органи по религиозните дела, националната сигурност и вътрешните работи.”
Върховният комисар на ООН за човешките права Нави Пилей на 10 юли на прес-конференция по време на първата й визита в Киргизстан каза, че „дискриминацията, особено тази на етническа и религиозна основа и на основата на пола, си остава твърде голям проблем” в тази страна; мнозина се страхуват, че правителството иска да използва новият параграф за вноса, публикуването и разпространението на всякаква религиозна литература с цел поемането на контрол върху тези дейности и да използва цензура срещу онези религиозни организации, за които тя има особено мнение.
За пръв път законопроектът бе представен в парламента през юни 2011 година и в момента се преразглежда, след като президентът Алмазбек Шаршенович Атамбайев го отхвърли, като се противопостави на мнението, че религиозните организации трябва да участват в новопредложения координационен експертен комитет, който да осъществява надзора. Първоначално законопроектът предвиждаше двете най-големи религиозни организации в страната – поддържаният от държавата Мюсюлмански съвет и Руската православна църква – да участват в осъществяването на надзора (цензурата). Но по-късно тези организации бяха премахнати от текста.
Ако двете големи религиозни групи трябваше да помагат на правителството в осъществяването на надзора, това би довело до религиозен монопол и до хегемония по отношение на по-малките религиозни общности, например протестантските християнски групи. А щом окончателната версия на законопроекта предвижда назначаването на експерти, които да вършат същото, това отново би означавало, че правителството може да дискриминира по-малките религиозни групи и на практика да не им позволи да използват религиозна литература. От много години насам Киргизстан е известен с особеното си мнение спрямо двете най-големи религиозни организации в страната.
Правителството е известно и с особеното си отрицателно мнение, което то има по отношение на етническото узбекско малцинство: по-голямата част от него обитава южните райони на страната. Около 70 процента от 5.5 милионното население на Киргизстан са етнически киргизи. Приблизително 10 процента от населението са етнически узбеки, които се считат за последователни мюсюлмани. Останалите части на населението са етнически славяни, дунгани, уйгури и други етноси.
През юни 2010 година, по време на жестоки сблъсъци между етнически киргизи и узбеки в южния град Ош, около 500 човека бяха убити и няколкостотин хиляди души напуснаха родните си места, предимно узбеки. Насилията избухнаха малко след революцията, която свали от власт бившия президент Курманбек Бакиев през април 2010 година. Узбеките взеха участие в революцията, тъй като те не харесваха Бакиев поради факта, че той бе националист и твърде малко го бе грижа за малцинствата.
Етническото напрежение продължава дори до днес и правителството е обвинявано, че арестува и измъчва узбеки във връзка с насилията от 2010 година, макар че това малцинство понесе главното бреме на протестите от онова време. Представителката на ООН Пилей повдигна и този въпрос по време на посещението си в Киргизстан.
В продължение на две десетилетия Узбекистан и Киргизстан имаха териториални спорове по границата си, където за някои от най-жестоките терористични атаки вината бе хвърлена върху ислямисти, действащи вътре в Киргизстан.
Репресивният закон за религията от 2009 година влезе в сила, тъй като тогавашното киргизско правителство считаше, че съществува голяма заплаха от страна на ислямистката терористична групировка Хизб-ут-Тахрир, действаща в южните райони на страната. В началото на 2008 година правителството планираше да одобри президентски декрет, с който се нарушават основни религиозни свободи, като същевременно проведе репресивна кампания срещу ислямските екстремисти на юг.
Жителите на село Нукат в окръг Ош, на които не бе позволено да празнуват свой мюсюлмански празник, излязоха на протести.
Правителството реагира, като прие нов закон за религията, който замести предложения през 2008 година декрет. Законът предвижда задължителна регистрация на всички религиозни групи, които същевременно трябва да имат събрани поне 200 подписа за членство от местни киргизски жители; той въведе широкообхватни забрани срещу „прозелитизма”, въведе изискването за преглеждане от държавата на всички внесени в страната религиозни материали, както и онези, които се разпространяват или се доставят в библиотеките; законът също така изисква писмено разрешение от местните власти за ползването на сгради за религиозни цели, забрани децата да вземат активно участие в религиозните организации и въведе редица ограничения на чужденците да участват в религиозни дейности.
Трудно е да се допусне, че президентът Атамбайев, който бе премиер-министър на страната и зае сегашния си пост на 1 декември 2011 година, сам си вярва, че правителството може да осъществява надзор над ислямските терористични групировки в страната чрез ограничаване на основни човешки права; неговите предшественици също не успяха да се справят с проблема.
Всеки експерт по сигурността знае (както и самият президент Атамбайев трябва да знае), че групировки като Хизб-ут-Тахрир търсят всякакви възможности за осъществяване на мечтата си за установяване на ислямски халифат като алтернатива на правителството, което се възприема от народа като корумпирано и авторитарно.
И двете черти (корупция и авторитарно управление) характеризираха всички последни правителства на Киргизстан. Мнозина са киргизите, които считат, че правителствените авторитарни и ограничителни мерки целят удовлетворяване на желанието им да останат на власт въпреки желанието на народа.
Специалистите му по сигурността не може да не са информирали президента Атамбайев, че главната причина терористичните групировки да осъществяват атаки се крие в тяхното желание да предизвикат правителството да реагира спонтанно и необмислено, както предишните правителства често правеха, като налагаха стереотипи за дадена групировка или ограничаваха основните им права или пък предприемаха репресивни полицейски мерки. Тези действия правят възможно терористичните групировки да убедят част от народа да се присъедини към борбата им срещу „несправедливото” правителство и по този начин да си спечелят повече привърженици.
Киргизстан е член на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE) и поради това е длъжна да се придържа към приетите от нея положения и да осигури свобода на религията и вярванията и на другите основни свободи на гражданите си. Страните-членки на тази международна организация трябва по някакъв начин да поемат отговорност, когато не спазват подписаните положения.
От своя страна и Съединените Щати, които са наели въздушната база в Манас в северен Киргизстан като транзитна точка за своите сили в Афганистан, трябва също да изявят своето ясно мнение и да балансират своите интересите със загрижеността си за спазването на човешките права в тази страна.
Киргизското правителство трябва да бъде подканено от всички други държави, които са загрижени за гражданските права и за демокрацията в света, да отмени закона си от 2009 година относно религията, а не да го прави още по-твърдолинеен, като по този начин покаже как изпълнява задълженията си към OSCE и как допринася за по-голяма сигурност в региона.
