Публикувано на: 22 септември 2012
Дан Удинг
Лахор, Пакистан (ANS-ASSIST News Service). Сумбал Масих е тийнейджърка от Пакистан, която е християнка и която работела като прислужница в мюсюлманско семейство. Съобщава се, че тя била „измъчвана” от работодателя си, а сега е в неизвестност.
Тази новина бе съобщена от пакистанска организация, наречена World Vision in Progress (www.worldvisioninprogress.com) – която няма нищо общо с организацията World Vision – и тази организация съобщила на Assist News Service, че момичето, на възраст около 15 или 16 години, работело от две години като прислужница в една къща, намираща се квартала Model Town в Лахор, заедно с по-малката си сестра Садаф Масих и братовчедка й на име Рабийя.
Фарух Х. Саиф, изпълнителният директор на World Vision in Progress, казва, че в петък на 14 септември 2012 година Сумбал гледала телевизия в стаята на собствениците, когато те неочаквано влезли в стаята „и започнали да бият нещастното момиче за това, че гледало филм.”
Г-н Саиф разказва още, че мъжът и жената „жестоко набили” момичето „с някакви тръби и железни пръти”; той добавя, че „сетне момичето било довлечено в банята, където била жестоко измъчвана.”
Г-н Саиф разказва също така: „Момичето викало и плачело на висок глас, търсейки помощ. Братовчедката на Сумбал Рабийя казала на другите в къщата за побоя. Когато тя и другите прислужници чули Сумбал да вика за помощ, те се затичали на втория етаж да й помогнат, но собственикът завлякъл Сумбал в банята и отпратил Рабийя и другите прислужнички на първия етаж, за да не могат да разберат какво мъжът и жената са сторили на момичето.
„Когато родителите на Сумбал разбрали от Рабийя за случилото се и дошли да разберат какво става, те се завтекли към къщата, за да вземат дъщерите си, но собствениците им казали, че Сумбал избягала от дома и че те нямат никаква представа къде може да е отишла. Те дори не позволили на втората дъщеря Садаф да се върне с тях.”
Г-н Саиф съобщава, че един от служителите на World Vision in Progress, Наполеон Кайум, както и други членове на организацията, се заели „да разследват случая” и заедно с майката на момичетата, Башера Биби, отишли в къщата.
Накрая собствениците разрешили на майката да влезе вътре, но не й дали никакви сведения, затова накрая бащата на момичетата повикал полицаите да дойдат на място. Собствениците обаче само се оправдавали за случилото се и казали, че не знаят къде се намира момичето.
Г-н Саиф казва, че организацията му се е посъветвала с окръжния съд и планира да отправи в съда първоначална жалба срещу мъжа и жената собственици.
След като чул за този последен случай, Уилсън Чаудри, председател на Британската пакистанска християнска организация, казал: „Отново наблюдаваме насилие над момиче-християнка, прислужничка в къща. Твърде обезпокоителен е и фактът, че собствениците не позволяват на майката да види другата си дъщеря.”
„Какво искат те да прикрият? Дали това, че момичето е убито, както се случи в подобен инцидент, при който старши адвокат в същия град измъчва до смърт младо момиче-християнка, която също бе слугиня? Или пък дали не се опитват да измислят някаква история за това, в какво състояние в момента момичето се намира, или пък да прикрият, че е била изнасилена и сетне принудена да се омъжи, като се откаже от християнската си вяра, както се случва с немалко момичета-християнки?”
„Каквото и да е положението й, изглежда то не е добро и затова призоваваме полицията и съда да действат бързо и ефективно, без да се замислят дали някой ще ги заплашва или пък да се съобразяват с вярата на престъпниците.”
