Публикувано на: 16 октомври 2012
Собствени новини на „Врата на Надеждата”
Младата 14 годишна Малала Юсафзай получи националната награда „Младите и мира”, която се дава за пръв път в Пакистан.
„Имам една нова мечта… трябва да стана политик, за да спася тази страна. Толкова много критични ситуации и криза съществуват в страната. Аз искам да премахна кризисните ситуации.”
Активната дейност на Малала в защита правата на момичетата и жените на образование ядоса талибаните, които правят опити в Пакистан да се въведе законът на шариата и да върнат положението на жената такова, каквото то е било през миналите тъмни векове.
На 9 октомври 2012 година Малала Юсафзай, млада 14 годишна ученичка от град Мингора, намираш се в пакистанския окръг Суат, при опит за убийство бе простреляна от въоръжен талибан в главата и във врата.
През 2009 година, когато е още 11 годишна, Малала Юсафзай написа в един блог на ВВС разказ за живота си според наредбите на талибаните и техните опити да забранят на момичетата да ходят на училище. По-късно бе излъчен документален филм за живота й и за втората битка, която талибаните водеха за установяване на контрол върху долината Суат. Малала стана известна с това, че получава образование и че се застъпва за правата на жените, а също така и с това, че дава интервюта за телевизията и за местната преса.
„Как смеят талибаните да ми отнемат основното право на образование?” пита Малала публиката по време на реч, която бе публикувана от вестниците и излъчена от различни телевизионни канали в цялата област.
Животът на Малала протичал в обстановка, създадена преди всичко от нейния баща, който е собственик на верига от общодостъпни училища и който активно пропагандира правото на образование.
Когато талибаните-войнолюбци, водени от Маулана Фазлулах, започнаха да установяват контрол над долината Суат, те забраниха телевизията, музиката, образованието за момичетата и правото на жените да ходят да пазаруват. ВВС следеше този развой на събитията и търсеше някое момиче, което да разкаже какво мисли за тези забрани. Макар първоначално друго момиче да бе избрано, Малала започна да пише за ВВС, след като другото момиче под натиска на родителите си, които се страхуваха от отмъщение от страна на талибаните, я накараха да се откаже.
Малала започна да пише в блога под псевдоним Гул Макай, като даде името си на репортер, който преглеждаше разказите й и чрез имейли ги препращаше на ВВС.
След като бяха взривили повече от 100 училища за момичета, талибаните в Мингора установиха закон, според който след 15 януари 2009 година нито едно момиче няма право повече да ходи на училище.
Малала написа в блога си:
„Изглежда, че едва след като няколко десетки училища бяха разрушени и стотици други бяха затворени армията се сети, че трябва да ги защитава. Ако бяха осъществявали операциите си както трябва, нямаше да се стигне до това положение.”
След многобройните непрекъснати сблъсъци между талибаните и правителствените войски най-сетне на 15 февруари 2009 година по едно радио на талибаните бе съобщено, че е постигнато мирно споразумение. Малала написа в блога си: „Хората вярват повече на талибаните и на онова, което те казват, отколкото на правителството.”
На 21 февруари по радиото на талибаните бе съобщено, че се отменя забраната за жените да получават образование и се позволява на момичетата да ходят на училище докато приключат изпитите, но те са длъжни да ходят облечени с бурка.
Към март мирното споразумение започва да губи сила. Малала пише: „Хората отново се страхуват, че мирът няма да трае дълго. Някои казват, че споразумението за мира не е постоянно, а е само почивка между боевете.”
„О, Господи, донеси мир на Суат, а ако няма мир – доведи тук американците или китайците.”
През април пакистанският президент Асиф Али Зардари, с подкрепата на талибаните, които действат в областта, подписа едно твърде оспорвано разпореждане, което прие силата на закон и според което в региона на Суат се установява ред, при който се прилага по-строга интерпретация на шариата. Новото законово положение ограничава правата на жените да работят и да ходят да пазаруват.
Към месец май сблъсъците между правителствените части и талибаните зачестяват и обхващат целия окръг. По време на т.нар. втора битка за Суат, правителствените войски навлизат в региона и отново установяват контрол в областта.
Семейства от Мингора са евакуирани, а семейството на Малала е преселено, а сетне и разделено: Малала отива да живее на село при роднини, а баща й заминава в Пешавар на протестни събрания.
Тъкмо това лято Малала, под влияние на баща си, решава да стане политик, а не лекар, както по-рано си мислела. „Имам нова мечта… трябва да стана политик, за да спася тази страна. В нея сега има толкова много кризисни ситуации, а аз искам да ги премахна.”
Към началото на юли капацитетът на бежанските лагери е изпълнен до предела. Премиер-министърът обяви, че талибаните са изтикани от градовете и че вече е безопасно за хората да се върнат в долината Суат. По пътя към дома бащата на Малала прави кратък престой, за да се срещне с американския представител за Пакистан Ричард Холбрук и да го помоли да се намеси и помогне: „ако можете да ни помогнете в областта на образованието, моля Ви помогнете ни.”
Малала започва да се появява по телевизията, където на всеослушание говори за правото на жените на образование; самоличността й от блога, в който пише, също вече е обявена публично. Докъм края на 2009 година медиите вече обширно говореха за Малала.
Но колкото по-известна тя ставаше, толкова опасността, която би могла да я грози, ставаше реална. Талибаните започнали да публикуват във вестниците заплахи за живота й и дори ги подхвърляли под прага на дома й. След като разбират, че заплахите не действат, лидерите на талибаните провеждат среща през лятото на 2012 година и единодушно решават тя да бъде убита.
Опит за убийство
На 9 октомври 2012 година въоръжен талибан стреля по Юсафзай, докато тя пътува в автобус на връщане от изпита си в училище в долината Суат. Маскираният убиец извикал: „Коя от вас е Малала? Кажете ми, иначе ще ви застрелям всички!”
Малала била простреляна два пъти: веднъж в главата и втори път във врата откъм едното рамо. Веднага след инцидента е откарана с хеликоптер във военна болница в Пешавар. След тричасова операция куршумът, който бил заседнал в рамото й, близо до гръбначния стълб, бил успешно изваден, но момичето останало в кома.
Талибаните в Пакистан поеха отговорността за нападението и продължаваха да настояват, че Малала „е пример на човек, който е неверник и има непристойно поведение”, като дадоха обещание, че ако тя оживее, те ще повторят опита си за убийство.
Поради заплахата от отмъщение на талибаните, на 15 октомври Малала е транспортирана със самолет във Великобритания. На 17 октомври тя излиза от комата и лечението й в бирмингамската болница „Кралица Елизабет” дава положителни резултати. Тя има добри шансове напълно да се възстанови и мозъкът й да остане незасегнат.