Публикувано на: 23 октомври 2012
Елизабет Кендъл
Австралия (ANS-ASSIST News Service). 31 процента от танзанийското население са мюсюлмани и около 54 процента са християни, макар редовното посещение на богослужение да се извършва от около осем процента от тях (данни на Operation World, 7-мо издание). Ислямизацията в страната нараства все повече, твърди католическият епископ на диоцеза Кондоа Бернадин Мфумбуза. Още от средата на 80-те години на 20 век пътуващи проповедници-мюсюлмани от Саудитска Арабия и Судан идват в Танзания и разпространяват исляма в неговата нетолерантна и фундаменталистка форма. Вследствие на това нарастват и политическите стремежи на мюсюлманите в страната, а речите им стават все по-агресивни. Все по-силно се чуват призиви за установяване на шариата и за въвеждане на съдилищата „кади” (ислямски съдилища), за почивния ден, който да бъде петък и за необходимостта Танзания да се присъедини към Организацията за ислямско сътрудничество. Епископ Мфумбуза каза неотдавна пред представители на католическата благотворителна организация „Помощ на църквата в нужда”, че се забелязват все повече и повече жени с покривала и че мадрасите (мюсюлманските училища за изучаване на корана) се увеличават все повече и повече. Той добавя също така: „В нашите църковни училища, които се посещават и от деца-мюсюлманчета, ние сме длъжни да бъдем изключително предпазливи и да се стараем да избегнем какъвто и да е нежелан инцидент.”
Установените след 9 септември 2001 година под влияние на САЩ антитерористични закони както в Кения, така и в Танзания, още повече увеличиха разделението между религиите. Християните като цяло ги подкрепят, докато мюсюлманите изцяло са против тях, като твърдят, че тези закони са насочени срещу исляма. В предизборната кампания за изборите през 2005 година доминираната от християните Революционна партия „Чама Ча Мапиндузи” (Chama Cha Mapinduzi – CCM) успя да си спечели гласовете на мюсюлманите, като им обещаваше, че ще установи в страната съдилища „кади”. Но след спечелването на изборите ССМ отложи това свое обещание и се отказа от него. Оттогава насам религиозните въпроси преобладават в танзанийската политика, а напрежението между религиите нараства.
На 10 октомври Закария Хамиси Мбонде, на 12 години, се връщал от мадраса вкъщи, носейки със себе си своя коран, и срещнал своя приятел християнин Емануел Мвинука, на 13 години. Когато Емануел попитал Закария дали може да види корана му, Закария му казал, че тази книга има силата да превърне всеки, който я оскверни, в куче или в змия. Това твърдение прераснало в спор, който накарал Емануел да докаже, че казаното от Закария не може да бъде вярно, като се изпикал върху неговия коран. Разбира се, като се прибрал вкъщи родителите на Закария поискали да разберат какво се е случило с повредената книга. Слухът за това се разпространил из целия район Мбагала на Дар Ес Салаам – най-големия град на Танзания – и напрежението между хората започнало бързо да расте.
За да успокои някак си тълпата, полицията арестувала Емануел и го отвела в полицейския участък за разпит; тя го държала там, за да бъде момчето в безопасност. След петъчните молитви на 12 октомври тълпи от разгневени мюсюлмани обсадили полицейския участък и настоявали полицаите да им предадат Емануел, който те се канели да обезглавят. След като полицаите отказали на тълпата, мюсюлманите започнали да всяват безредици и подпалили църквата „Агапе” в Мбагала, а също така и танзанийската евангелската лютеранска църква. През следващите няколко дена и други църкви били нападнати, включително една англиканска и една друга, „Църква на Христа”. Две други църкви в Кигома и в Занзибар били също нападнати. Леки коли били изпочупени и подпалени.
Като резултат от безредиците 86 човека били арестувани за метеж и 32 други за унищожаване на църковна собственост. Шейх Понда Иса Понда, генералният секретар на Съвета на ислямските организации, също бил арестуван по обвинение в разпалване на насилията; той от своя страна обвинявал полицията за тези насилия, като твърдял, че ако полицията била обърнала „достатъчно сериозно внимание” на инцидента, то мюсюлманите не биха се чувствали толкова „изтикани на заден план.”
Въпросът е в това, дали в Танзания богохулството, оскверняването на корана или нараняването на чувствата на мюсюлманите се считат за престъпление? Мисля, че не! И въпреки това на 23 юли 2012 година съдия от крайбрежния град Богамойо присъдил две години затвор на тийнеджърката-християнка Ева Абдулах на 17 години, след като ислямски фундаменталисти фалшиво я обвинили в оскверняване на корана. Ева била принудена да напусне дома си, след като се обърнала в християнството, и от този момент нататък ислямски фундаменталисти й оказвали натиск тя да се върне отново към исляма, но Ева винаги устоявала на заплахите. След изфабрикуваното обвинение тези радикали подкупили съдията, както се твърди, за да отсъди строга присъда на Ева. Хората твърдят, че страхът от мюсюлманите не позволявал на местните християни да се застъпят за момичето. Но дори и в затвора, Ева е благодарна на Бога, че Той й дал добри и състрадателни хора за охрана, които се грижат за нея и я защитават.
Молбата ни е да се помолите преди всичко за това – по Божия воля:
• танзанийските ръководители да се убедят, да бъдат мотивирани и да имат смелостта да защитават човешките права, свободата и законите, а не да умиротворяват воюващите страни и така да осигуряват нетраен мир и да извличат краткотрайни дивиденти; дано те да разберат колко голяма е тяхната отговорност и какви са рисковете за страната.
• танзанийската църква да се възроди и да „бъде будна и да укрепи останалото” (срв. Откр. 3:2), като проповядва евангелието на благодатта, което преобразява всеки живот, сред мюсюлманите, преди те да са наложили репресивния ислям на Танзания.
• Емануел Мвинука (на 13 години) и семейството му да получат успокоение и защита след заплахата, която съществува за тях поради гнева на тълпите от мюсюлмани, разярени от глупавата постъпка на детето; а също Ева Абдулах (на 17 години) да получи успокоение в страданието й, което тя понася единствено поради любовта към Господа Иисуса; нека Бог им дава нужното всеки ден.
