Публикувано на: 23 октомври 2012
Първото дело на пастора на църквата „Божие събрание” и на трима църковнослужители бе гледано, като същевременно други вярващи християни в други градове очакват провеждането на съдебни дела срещу тях.
Както предават репортери на „Мохабат Нюз”, в Ахуаз било проведено заседание на съда по делото на четиримата обърнали се от ислям християни.
Назначеното от властите дело срещу четиримата християни било гледано на 15 октомври 2012 година в съд № 2 на Революционния съд в Ахуаз. Съдът бил председателстван от съдията Сайед Мохамад Багер Моусави.
Четиримата християни, които бяха арестувани на 23 декември 2012 година, са пасторът на църквата „Божие събрание” в Ахуаз Фарад Сабокрух и съпругата му Шахназ Джейзан и други двама църковни проповедници Насър Замен Дезфул и Дауд Алиджани (известен също под името Давид).
В първия ден на делото съдията се позовал на член 500 на ислямския наказателен кодекс и намерил четиримата християни за виновни, като присъдил на всеки от тях по една година затвор, т.е. общо четири години за четиримата обвиняеми.
Революционният съд обявил, че те са виновни за „обръщане на хората към християнството, подтикване на мюсюлмани да се покръстят, а също така пропаганда срещу ислямския режим чрез разпространяване на евангелското християнство.”
Член 500 на ислямския наказателен кодекс постановява, че „всеки, който осъществява пропаганда срещу ислямската република или работи за групировки или организации, чиято дейност, независимо каква е тя, е насочена срещу ислямския режим, може да бъде осъден на срок от три месеца до една година затвор.”
В двете страници иск, постановен от съда, се казва също така, че вещите на християните, които се считат за „средство за осъществяване на престъпление”, могат да бъдат конфискувани.
По време на ареста властите по сигурността претърсили домовете на тези християни и конфискували техни лични вещи, включително компютри, книги, мобилни телефони, компютърни дискове, а също така звукозаписно оборудване и музикални инструменти, които се използвали в църквата.
Затворническите присъди на християните били издадени от местния съд, което дава шанс те да бъдат обжалвани пред апелативен съд. Ако се подаде молба за обжалване, апелативният съд ще бъде свикан и той ще издаде окончателната присъда.
Делото на пастора на „Божие събрание” и другите обвинени християни от същата църква в Ахуаз идва в момент, когато друго дело срещу петима други обърнали се от исляма в християнството вярващи било гледано в Шираз няколко дена преди делото на четиримата.
Както съобщават източници, след временното му освобождаване под гаранция, на пастор Фарад Сабокрух било забранено да провежда каквито и да са богослужебни събрания в църквата си или пък да посещава християни в Ахуаз. Властите му заповядали също така да напусне родния си град Ахуаз. Сега пасторът и семейството му живеят в изгнание в Техеран, където, макар че той е свещенослужител на църквата, му се отказва правото да участва в каквато и да е църковна дейност или да служи на другите християни.
Органите по сигурността нападат църквата „Божие събрание” в Ахуаз
Органите по сигурността подготвили предварително нападението срещу църквата „Божие събрание” в Ахуаз на 23 декември 2011 година, когато членове на църквата се били събрали на богослужение. Всички участници в службата били арестувани и откарани с два автобуса на неизвестно място.
По време на нападението атакуващите си покрили главите, за да не бъдат разпознати; те дори арестували няколко деца от неделното училище, които с ужас наблюдавали случващото се. Децата получили различни психични проблеми от преживения ужас.
Всички, които били арестувани, били освободени няколко часа след арестуването, след като полицията взела данните им и ги разпитала, като същевременно ги и заплашвала. Но пасторът, съпругата му и двама църковни лидери били откарани в център по задържане за по-нататъшни разпити.
Г-жа Шахназ Джейзан, съпругата на пастор Сабокрух, а също така единият от църковните служители, били временно освободени под гаранция на 1 януари 2012 година, след като прекарали няколко дни в ареста.
Макар органите по сигурността да предупредили водачите на църквата „Божие събрание” в Иран да не предприемат никакви действия с цел освобождаване на Сабокрух от затвора, пасторът и двама други църковни дейци били временно освободени на 21 февруари 2012 година след като прекарали два месеца зад решетките. За освобождаването си те трябвало да ипотекират свои имоти на стойност 200 милиона томана (около 165 хиляди щатски долара), за да платят гаранцията.
Домашната църква в Ахуаз
Официалната домашна църква на Ахуаз, известна като църквата „Божие събрание на Ахуаз”, се намира под пълен контрол и наблюдение от иранските власти, а органите по сигурността зорко следят всяка дейност на църквата. Някои източници на „Мохабат Нюз”, които помолили да останат анонимни, споделят пред новинарската агенция: „Причината за нападението, което прекъсна църковното празнуване на Рождество Христово, би могла да бъде пренебрегването от страна на църковните лидери на предупреждението, което министерството на разузнаването отправи към църквата.”
В публикуван доклад за състоянието на църквите в Иран се посочва, че „организацията, която се занимава с инцидентите с християни и с официално признатите църкви в Иран, вече не е министерството на разузнаването: неговите функции са възложени на службата по разузнаване на Революционната гвардия. Но министерството на разузнаването зорко наблюдава дейността на официално признатите църкви и на техните членове, то всеки месец събира техните лидери и им дава инструкции, които те са длъжни да спазват. Но имаше и няколко случая, при които бяха преустановени богослуженията в църквите, посещавани предимно от етнически иранци, говорещи фарси, като заповедта за това бе издадена от органите по разузнаването на Революционната гвардия.”
Член 13 на иранската конституция ясно посочва, че „християнството, юдаизмът и зороастризмът са единствените законно признати немюсюлмански религии, чиито последователи могат свободно да практикуват вярата си и да извършват богослужения в рамките на закона, като действат според разпоредбите на собствения си канон, що се отнася до личния живот на вярващите и до религиозното образование.”
Трябва да се подчертае, че през последните тридесет години насилията и дискриминацията срещу религиозните малцинства бяха сред най-големите нарушения на човешките права на ислямския режим на Иран.
