Публикувано на: 20 ноември 2012
Елизабет Кендъл
Австралия (Assist News Service). Судан е разтърсван, доведен до нищета и разкъсван от непрекъснатата расова омраза и религиозна нетолерантност. Ислямисткият и арабско-ориентираният режим на президента генерал Омар Ел Башир малко го е грижа за „неверниците” и за „чернилките”, особено за онези, които са против ислямизацията и арабизацията на страната и се противопоставят на режима.
Всестранното мирно споразумение от 2005 година, което отбележи края на гражданската война в Судан, определи мандат, според който ако Южен Судан се отдели, трите спорни погранични района Абиел, Южен Кордофан и Синият Нил ще имат право да проведат референдум, който да реши дали те ще бъдат част от Судан или от Южен Судан. Макар географски те да са свързани със Севера (Абиел в по-малка степен), в културно и политическо отношение те са по-близки до Юга, тъй като тези райони са предимно неарабски и немюсюлмански. Режимът в Кабул с всички сили се бори да задържи нефтените резерви на Абиел и Южен Кордофан, а същото така водата на Синия Нил. Но онова, което режимът не иска да задържи, са „неверниците” и „чернилките” с техните опозиционни настроения, които живеят в тези райони и които имат право на самоопределение. Башир започна своя джихад дори преди разделението между Севера и Юга да се бе случило. Суданските въоръжени сили прочистиха етнически и окупираха Абиел през май 2011 година. За това си престъпление Башир бе „награден” с безнаказаност, дори генералният секретар на ООН Бан Ки-Муун не се реши да нарече действията му в Абиел етническо прочистване, като се опасяваше, че хората могат да се върнат.
Окуражен от това, Башир разшири територията на своя джихад към Южен Кордофан. В началото на юни 2011 година съюзниците на Суданските въоръжени сили, арабските милиции, нахлуха в столицата Кадугли, като бяха инструктирани да „изметат боклука” (т.е. хората от племето Нуба, „чернилките”). След седмици на терор вследствие на сухоземните операции, при които десетки хиляди бяха убити, започнаха и въздушните бомбардировки. Къщи и ферми бяха разрушени и стотици хиляди хора, предимно християни, бяха принудени да напуснат родните си места. И отново Башир остана ненаказан, като награда за действията си. Окуражен и от тези си деяния, той разпростря джихада си и към Синия Нил. Като прогонва масово народа от домовете им и като непрекъснато унищожава посевите и отказва всякаква хуманитарна помощ, режимът цели да постигне крайното разрешение на проблема: прогонването или унищожаването на опозиционно настроените „неверници” и „чернилки” от богатия на ресурси „нов Юг”. [Когато този геноцид приключи, тогава без съмнение Башир ще организира референдум и ще бъде поздравен от Запада като награда за усилията му на преход към демокрация!]
Според съобщения на организацията „Стига толкова”, която се бори против геноцида, 81.5 процента от семействата в нубийските планини оцеляват, като се хранят само веднъж на ден, а 3 процента от тях са класифицирани като умиращи от глад, което означава, че ако скоро не получат медицинска помощ, не след дълго те ще умрат. Статистиката сочи, че тези цифри продължават да нарастват. Местни църковни общества се борят да поддържат някак си живота на хората. Бяха подписани споразумения за доставяне на хуманитарна помощ, но те тъй си останаха на хартия. Защо ли се толерира подобно поведение на Хартум? На всичкото отгоре бежанските лагери, които са разположени по границата на щатите Юнити и Горен Нил в Южен Судан, с мъка са приютили над 200 хиляди бежанци, които много трудно могат да бъдат изхранени. Като не могат повече да понасят живота на гладна смърт в лагерите, някои от племето динка-нгок напоследък се завърнаха в Абиел, но откриха, че всичко е разрушено, даже техните сондажни отвори.
Както съобщава християнската новинарска медия „Утринна звезда”, въздушните бомбардировки над християнските градове из цял Южен Кордофан значително са се увеличили през последния месец. Медията се позовава на „Съобщенията на Нуба”, мрежа от местни граждани-журналисти, които са решени да предават достоверна информация за зверствата, които се извършват срещу народа на Нуба в Южен Кордофан. Мрежата е основана от американец, хуманитарен работник, който останал в страната, въпреки че неговата християнска хуманитарна организация била принудена да се евакуира. Тези журналисти предават шокиращи новини, в които се упоменават бомбардираните през последните няколко седмици градове, а също така имената и възрастта на жертвите. Поради липса на медицинска помощ, мнозина от ранените в края на краищата умират поради инфекциите.
Защо т.нар. „международна общност” не се интересува от този геноцид? Дали защото жертвите са преди всичко християни, а смъртта на християните в икономическо и стратегическо отношение не е толкова важна, тъй като те не увеличават риска от регионална война на сектантска основа? А защо медиите не се интересуват? Дали защото новинарските агенции се интересуват само от онези конфликти, от които могат да получат „новини на живо”, които от своя страна веднага ще увеличат неимоверно рейтинга им? Дали не става въпрос за расизъм, които има двойнствен характер: жертвите са чернокожи, а това означава по-малък интерес, а пък извършителите са араби-мюсюлмани, което пък означава по-ниски очаквания от страна на медиите? Но Западът, ако продължава да вярва в морала, трябва повече да се интересуват от геноцида в Африка и да настоява пред арабите-мюсюлмани за поемане на отговорност. Един от главните проблеми се състои в това, че Съединените Щати и по-голямата част от западните демокрации отделиха извършващото се в Дарфур, Южен Кордофан и Синия Нил от политиката, осъществявана от Судан. Това означава, че можем да поддържаме връзки със Судан, без да споменаваме кризите в тези райони. Но ако Западът продължи да се прави, че заплахата от страна на Судан срещу немюсюлманите и неарабите е нещо маловажно, все едно те не съществуват, то в съвсем скоро време те наистина ще престанат да съществуват! Какво да кажем за прословутото някога лозунг „никога повече!”, който Западът често използваше!
Ако искате да видите филма на „Съобщенията на Нуба” с продължителност 5:46 минути, за измисления от правителството насилствен глад, който бавно настъпва към Южен Кордофан, натиснете тук: A Hidden Hunger.
