Публикувано на: 10 февруари 2013
Дан Удинг
Сирия (ANS-ASSIST News Service). Както съобщава Нина Шеа, директор на Центъра за религиозна свобода на Института Хадсън, сирийското въстание „не е пощадило нито една религиозна или етническа група в страната: те всички търпят огромни загуби и понасят голямо страдание, но християнското малцинство, което е на повече от две хиляди години, днес е изправено пред изключително преследване и унищожение.
В статията си за списание „Национален преглед” Шеа пише: „Под прикритието на войната и на хаоса тази група сирийци, която единствена няма собствена милиция, става лесна жертва както на ислямистите, така и на престъпниците. Поради това християните масово напускат страната. Тази двехилядигодишна общност, наброяваща около 2 милиона души, е най-голямата църковна община в Близкия Изток след тази на египетските копти, а днес тя е заплашена от изчезване.”
Шеа продължава в статията своите наблюдения, като казва, че въпреки неотдавнашната му операция на сърцето, архидякон Емануел Йохана от Асирийската църква на Изтока непрекъснато обикаля пътищата на Ливан и Ирак в опитите си да се справи с кризисната ситуация с бежанците.
По-нататък тя цитира негово съобщение, което тя получила и в което се казвало, че „днес наблюдаваме още една арабска страна, която губи своето християнско асирийско малцинство. Когато това се случи в Ирак, никой не вярваше, че подобно нещо ще сполети и Сирия. Християнските асирийци бягат от страната си поради заплахите срещу тях, отвличанията, изнасилванията и убийствата. Зад всекидневните съобщения за бомбардировки трябва да се съзре и етническо-религиозното прочистване в страната, което скоро ще остави Сирия без християни.”
Шеа, която е и авторка на книгата „Преследването: глобалното насилие над християните” (издадена от издателство „Томас Нелсън”, март 2012 г.), посочва, че официалната информация и отчетите на медиите за съдбата на християните са хаотични. Тя обаче добавя, че е излязъл нов доклад на Нури Кино, журналист от Швеция, но по произход асириец, който „хвърля обилна светлина върху жестокостите срещу християните в Сирия;” в него се описват и ужасите, които те изпитват при опитите си да избягат от насилията, като разчитат на връзки с различни групировки и хора, осъществяващи трафик на хора и вещи извън страната.
Докладът, озаглавен „В капана на бодливата тел”, се появява в резултат на едно пътуване, спонсорирано от шведската благотворителна организация „Сирийска православна младежка организация”, чиято цел е изясняване на нуждите на бежанците. Той се основава на стотици интервюта, провеждани от Коледа насам с бежанци в Турция и в Ливан.
В него се посочва, че бежанците и ливанските епископи, които Шеа и нейният екип са интервюирали, в един глас споделят тревогата си, че християните напускат Сирия масово. След като преминат границата и влязат в Ливан, водени от местните „койоти” (близкоизточния вариант на трафикантите на хора), те преминават през няколко проверки, които се осъществяват от представители на различните враждуващи групировки, и сетне търсят помощ най-често от местните християнски общини.
Негово високопреосвещенство Георги Салиба, архиепископ на Ливанските планини, е потресен от случващото се, като казва за бежанците: „Искам да помогна на колкото се може повече хора, но това не е по силите ни. Всяка седмица при нас пристигат стотици сирийски бежанци и вече не зная какво да правя.”
Шеа споменава също така, че на едно друго място в Ливан манастирът Св. Гавриил е отворил вратите си и в своите 75 неотоплявани стаи е приел над сто бежанци. В друг ливански християнски град сирийският патриарх католикос Игнатий Ефрем Йосиф ІІІ е превърнал едно училище в подслон за стотици бежанци, а те непрекъснато прииждат. Патриархът описва това като „велик безмълвен изход на сирийците от земята им.”
„Той каза също така, че е приютил християни, които още преди няколко години били избягали от Ирак. Всички християнски градове, които били посетени във връзка със съставянето на доклада, се препълват все повече и повече с хора поради големия наплив на сирийски християни. Църковните водачи са изключително благодарни за леглата, пералните машини, отоплителните уреди и лекарствата, които шведските посетители донесли със себе си,” пише Нина Шеа.
Някои от сирийците, добавя тя, твърдят, че искат да останат в Ливан, докато Сирия „се успокои” и те могат спокойно да се завърнат по домовете си. Мнозина други пък казват, че за тях е „немислимо” да се върнат в родината си и правят планове за устройване някъде в Европа, като получат валидни визи или пък като разчитат на трафикантите, които могат да уредят това за обичайната сума от 20 хиляди щатски долара. Повечето от бежанците притежават някакъв дребен собствен бизнес и са добре квалифицирани, например инженери и техните семейства, ювелир и семейството му, козметик, студенти по медицина и т.н.
Мнозина се надяват някак си да се промъкнат в Швеция или в Германия, където те могат да получават държавни помощи докато си намерят работа. Например град Содерталие изглежда популярен, тъй като в него всяка седмица пристигат средно по 35 християнски сирийски семейства. Самият Кино е жител на Содерталие и казва, че в града живеят толкова много сирийски християни, че арабският език се чува по-често от шведския.
„Бежанците са обхванати от паника и разказват за ужасяващите картини на войната, която ги е накарала да напуснат страната си – за отвличанията на роднини, за убийствата и за грабежите,” разказва по-нататък Шеа. Според тях те са обект на нападения само заради това, че са християни, и войниците и престъпниците знаят че могат да ги нападат и да останат ненаказани. „Едни бежанци се оплакват от правителството, че то не може да ги защити, други пък от ислямистките бунтовници, които искат да ги изгонят от страната.”
Един от бежанците разказал на Кино: „Двама мъже от едно от влиятелните арабски племена веднъж решиха да се настанят във фермата ни, просто ей тъй, без никаква причина. Когато отидох в полицията да съобщя за това, полицаите ми казаха, че не могат да сторят нищо. А шефът на полицията дори каза, че няма да предприемат нищо, тъй като не искат хората от това племе да се обърнат срещу режима.”
А една жена от Хасаке разказва как съпругът и синът й били застреляни в главата от ислямистите. „Единственото ни престъпление е че сме християни,” отговаря тя, когато я попитали каква може да е била причината.
Един баща казва: „Ние не сме бедни, ние не избягахме заради беднотията, а от страх. Мен ме е страх за дванадесетгодишната ми дъщеря. Тя може да бъде лесна жертва за онези, които всекидневно отвличат хора. Три деца на наши приятели бяха отвлечени. В два от случаите родителите трябваше да платят огромни откупи, за да им върнат децата обратно, а в третия случай те платиха голяма сума, но получиха само тялото на убитото си дете.”
А един друг мъж твърди, че „в Сирия никога не знаеш кой ти е приятел и кой ти е враг. Богатите си патят най-много: престъпниците се редят на опашка, за да им дойде редът да отвлекат някой богат.”
Всички бежанци, казва Шеа, се страхуват от ислямистите. Когато подразделенията на джихадистките бунтовници се появят в някой град – както например стана в Расел Ейн – те го превземат и само за една нощ градът остава без християни. Един мъж от този град разказва на Кино: „Така наречената Свободна сирийска армия, или бунтовниците, или както искате да ги наречете вие на Запад, опразниха града от християните и съвсем скоро няма да остане нито един християнин в страната.”
„Няма достоверни данни за броя на бежанците,” продължава тя. „Никой не знае колко християни са избягали от страната и напливът от бежанци продължава всекидневно да се увеличава по границата. Ние едва сега начеваме да разбираме каква опасност грози християните.”
Архидякон Йохана отправя апелът: „Светът трябва да отвори очите си и да види това бедствие.”
Бележка: Нина Шеа е международен адвокат и застъпник за човешките права, която през ноември 2006 година започва работа в Института Хъдсън като старши сътрудник. В Института тя ръководи Център за религиозни свободи. От 1999 година тя е комисар в една американска международна комисия по религиозните свободи. Тя е определена за делегат на САЩ в главния отдел за човешки права на ООН, като е получила подкрепата както на републиканците, така и на демократите.