Публикувано на: 17 февруари 2013
Дан Удинг
Бенгази, Либия (ANS-ASSIST News Service). Арабската Пролет трябваше да донесе свобода и демокрация, а всъщност от начеването й насам можем да видим увеличаване на дейностите на екстремистите почти във всяка една от страните, които проведоха своите революции.
Миналата година Международният комитет на Червения кръст трябваше временно да преустанови дейността си в източна и централна Либия, след като офисите му в Бенгази и Мисрата бяха нападнати.
Служителите на комитета, които оказват помощ на населението, били обвинени от някои местни хора в прозелитизъм и разпространяване на библията сред хората от племето тангара, които принудително са преместени да живеят в Бенгази; Червеният кръст решително отрича тези обвинения.
През последните два-три дена седем чужденци били арестувани в Бенгази, като обвинителите им твърдели, че разпространявали християнството и насила обръщали хората в него.
Един от задържаните в Либия е Шериф – египтянин, който живее в страната и който в продължение на много години притежава книжарница. По време на ареста му той всекидневно бил подлаган на жестоки мъчения, които включвали също така такива методи, като висене на въже, завързано на тавана, жестоки побои и намокряне на дрехите му с вода и оставянето му в студена стая без никакво отопление. Мъчителите му се опитват да извлекат от него признание за неща, които той не е извършил.
В интервю за новинарската агенция Ал-Джазира Шериф казва: „Революцията донесе демокрация и свобода. Най-важният принцип на демокрацията е свобода на мнението и на вярванията; ако няма свобода на вярата, тогава няма и свобода въобще.”
В петък по високоговорителя, разположен на джамията, намираща се до жилището на Шериф, мюсюлмани призовавали народа да убие неверниците, които донесли със себе си „своята книга” в опитите си да унищожат вярата на народа на Либия. Хазяинът на Шериф и съседите му обещали да защитят семейството му.
Хората по цял свят могат всекидневно да получават информация по интернета за почти всичко, от което се интересуват, като в мрежата те намират както добри, така и не толкова добри новини. Светът наистина вече лежи под пръстите ни, стига да отворим Фейсбук, Ютюб или търсачката на Гугъл. Ето защо е странно, че страни, които твърдят, че в тях се спазват религиозните свободи, все още се страхуват, че гражданите им могат да получат достъп до материали и сведения за различни религии. А трябва да признаем, че страни като Либия, както и други арабски държави, по време на Арабската Пролет извоюваха свободата и демокрацията си с ожесточена борба.
И макар Либия да чества втората годишнина от своята революция, някои хора в страната изглежда отричат самите основи на свободата.
Всекидневно мюсюлманите по света практикуват вярата си, без да се страхуват, че някой ще ги накара насила да се обърнат в друга религия. Дори и в Съединените Щати, които са преобладаващо християнска страна, мюсюлмани и християни живеят заедно в мир и винаги, когато пожелаят, имат възможност свободно да потърсят и да прочетат или да дискутират въпроси от религията на другия. Същевременно в почти всяка страна, където ислямът е в мнозинство, съществуват закони, приети поради страха от другите религии: тези закони препятстват християните свободно да разговарят за вярата си. Защо екстремистите, които твърдят, че с твърдост отстояват вярата си, се страхуват от християнството? Може би те се страхуват не от християнството, а от свободата?
Доверен източник в Либия съобщава, че от 2011 година насам, след падането на режима на Муамар Кадафи, малката християнска общност в страната се страхува за живота си, особено след като бомбардировка над църква през декември уби двама човека в средиземноморския град Дафния.
„Главният представител на католическата църква в Либия казва, че християните биват изтиквани от източната част на страната от мюсюлманските фундаменталисти,” посочва източникът, който помолил за анонимност поради съображения за сигурност.
Апостолският наместник на Триполи Джовани Иноченто казва, че положението е „критично” и че атмосферата е „твърде напрегната.”
Две религиозни общности от източната част на страната – конгрегацията на Светото семейство от Сполето и францисканският орден „Сестри на Детето Иисус” – били насила заставени да напуснат този район на Либия, след като им бил „оказан натиск от страна на фундаменталистите.”
