Публикувано на: 22 март 2013
Собствени новини на „Врата на Надеждата”
В поредното си писмо до съпругата му Нахмех, затвореният американски пастор Саид Абедини пише, че вече не може да се познае поради побоите и мъченията, на които е подложен в ужасяващия затвор Евин в Иран.
Той пише: „Остригаха ме, под очите целият съм подпухнал, лицето ми също е подпухнало и ми порасна брада.”
Както съобщава „Американският център за законност и справедливост” (АЦЗС), писмото, което върху откъснати от вестник парченца хартия описва последствията от продължителното насилие и мъчения, изглежда е писано преди седмици, но накрая семейството му го е получило.
Само три писма Абедини е успял да изпрати на семейството си за 180-те дена затворничество. Този факт още веднъж доказва колко трудно може да се получи информация от Иран за състоянието му.
Абедини многократно е бит по време на разпитите от мъчителите си, като по този повод пише: „Не ми дават някакви лекарства за намаляване на болката, както обикновено дават на другите затворници, защото ме смятат за нечист.”
Медицинската сестра, която полага грижи за затворниците със здравни проблеми, му казала: „Нашата религия не ни позволява да те докосваме, защото си нечист… християните са нечисти хора!”
Абедини пише на съпругата си Нахмех и на роднините си в Иран, че и те страдат поради затворничеството му. „Как ли и ти, съпруго, живееш на другия край на света сама с децата… сама и в тревожно очакване. И роднините ми тук в Иран са разпитвани, измъчени и под постоянно напрежение.”
Абедини пише и за това, колко е важно да умееш да прощаваш, и то до такава степен, че да прощаваш и на мъчителите си, които те бият, и на лекарите, които отказват да те лекуват. Той настоява, че сме длъжни да прощаваме, защото „не трябва да се превръщаме в онези, които ни презират, които ни преследват и ни измъчват.”
Той пише и за силата, която дарът на прошка му дава: той казал веднъж в лицето на един от своите мъчители, че му е простил, след което последният дошъл при него за да го „уважи.”
„Любовта е не по-малко силна от смъртта,” обяснява Абедини. „Да се радвам в Господа е моя сила и утеха.”
На 15 март Нахмех се обърнала към Комисията по човешките права на ООН с думите, получени от съпруга й Саид: „Ние със Саид сме горди, че сме американци,” казала тя пред Комисията.
Тя извадила американското знаме и разказала, колко развълнуван и горд бил Саид, когато получил американско гражданство и получил знамето.
„Саид е съпруг и удивителен баща,” казала Нахмех пред Комисията. „Той страшно много ни липсва – на мен и на децата. Тях ги крепи надеждата, че скоро ще видят своя татко. Но истината е, че не знаем дали въобще някога ще говорим с него или ще го видим. За него всеки ден е ден на смъртна присъда.”
Тя дълго говорила за двете си малки деца, за шестгодишната Ребека и петгодишния Яков. „Те все идват при компютъра и ме питат: ‘Мамо, можем ли да видим татко? Можем ли да чуем гласа му?’ А аз все им отговарям: ‘Не, не можете.’ Не можех да им обясня защо няма как да го видят или чуят, не им казвах, че той лежи в затвора.”
„Много се надявам, че заедно с вас ще върнем Саид в нашия дом,” казала тя на членовете на Комисията. „Много се надявам, че никога няма да се наложи да разказвам на децата си в какво ужасно положение се намира баща им в момента.”
Нахмех изразила и разочарованието си от факта, че на това важно изслушване пред Комисията не присъстват и членове на Държавния департамент.
„Трябва да ви кажа, че съм разочарована от своето правителство,” казала тя. „Разочарована съм от това, че нашият президент и нашият Държавен департамент не се заеха достатъчно сериозно със случая на Саид… Многократно отправях призиви към тях да ми помогнат да освободим съпруга ми. И продължавам да настоявам правителството да върне моя съпруг, да върне бащата на децата ми в къщи.”
„Държавният департамент днес отсъства без всякаква уважителна причина,” казва адвокат Джей Секулов. „Отказът на Държавния департамент да вземе участие в това важно изслушване означава обида срещу семейството на пастор Саид, на един американски граждани, който е държан за заложник в един от най-ужасяващите затвори в Иран. Вместо да вземе участие в заседанието на Конгреса и да призове Иран за освобождаване на пастор Саид, Държавният департамент с неявяването си на тези слушания показва изключителна липса на загриженост за един американец, който само поради християнската си вяра незаконно е пратен в затвора.”
„Фактът, че Държавният департамент не изпрати свои представители за участие в тези слушания, показва липсата на заинтересованост и нежелание за поемането на ангажимент от страна на администрацията на президента Обама за осигуряване на свободата на един американски гражданин,” казва г-н Секулов.
След изказването на Нахмех председателят на Комисията Волф казал, че Комисията е във връзка с офиса на Кери и на Държавния секретар и че тя ще отправи официално искане определен от секретаря Кери представител в най-скоро време да се срещне с г-жа Нахмех и да обсъди с нея ужасяващото положение на съпруга й.
На 22 март Държавният секретар на САЩ Джон Кери разпространи изявление по време на пътуването си из Близкия Изток. „Дълбоко съм загрижен за съдбата на американския гражданин Саид Абедини, който вече почти шест месеца лежи в затвора и който бе осъден на осем години затвор в Иран по обвинения, които се отнасят до религиозните му убеждения. Силно съм обезпокоен от съобщенията, че г-н Абедини е подлаган в затвора на физически и психологически тормоз и че състоянието му се влошава все повече и повече. Подобно отношение към него е нарушение на международните норми и на законите на самия Иран. Разтревожен съм и от отказа на Иран да проведе подобаващ съдебен процес по делото на г-н Абедини, а също така и от продължаващия отказ на тази страна да разреши на швейцарските консулски власти – представляващи интересите на САЩ в Иран – да получат сведения за неговото състояние. Приветствам съобщенията, в които се казва, че г-н Абедини е прегледан от лекар и че очаква иранските власти да спазят обещанието си и да позволят на г-н Абедини да му бъде оказана съответна медицинска помощ от специалист извън стените на затвора. Най-доброто разрешение на случая на г-н Абедини е неговото незабавно освобождаване.”
Нахмех Абедини се надява, че след изявлението на Джон Кери американското правителство ще предприеме съответни действия за освобождаването на съпруга й.
