Публикувано на: 3 април 2013
Елизабет Кендъл
Австралия (ANS-ASSIST News Service). Ако Бангладеш не промени сегашната си политика, страната ще бъде въвлечена във водовъртежа на граждански и сектантски конфликти. През 1971 година към три милиона души бяха убити по време на борбата за независимост на Бангладеш от Пакистан. Ислямистки групировки в страната, такива като „Джамаат е-Ислями”, подпомагаха и подстрекаваха пакистанските военни да извършват военни престъпления. И макар войната да бе приключила, идеологическите борби продължаваха.
От обявяването на независимостта досега политическата власт лъкатушеше между про-пакистанската и про-ислямистка Националистическа партия на Бангладеш (НПБ) и квази-секуларната Лига Авами. След терористичното нападение от 11 септември 2001 година Съединените Щати нападнаха Афганистан от територията на Пакистан. Ислямските фундаменталисти в Бангладеш, мнозинството от които са обучавани от клирици-талибани, осъдиха „войната срещу исляма” и така още повече увеличиха негодуванието на мюсюлманите срещу западните сили и техните поддръжници в ислямския свят. Ислямското негодувание може да се види и в резултатите от изборите в Бангладеш през октомври 2001 година, при които светската Лига Авами, водена от шейх Хасина, си проби път напред, а НПБ, водена от Халед Зия (в коалиция с няколко изключително радикални ислямистки групировки), завзе властта. Твърдолинейната партия „Джамаат е-Ислями” – главният коалиционен партньор на НПБ – получи цели 17 места в парламента, докато по-рано държеше само едно място.
Изборите от декември 2008 година доведоха до възвръщането на властта на Лига Авами в състава на четиринадесетпартийния Велик съюз. Предизборната платформа на Лигата обещаваше организирането на съдебни процеси срещу онези, които бяха обвинени в извършени военни престъпление по време на войната за независимост от 1971 година. В съответствие с това обещание, през 2010 година бе учреден Трибунал за международни престъпления. Но изглежда, че справедливостта не е най-първа грижа на партията: тя е повече загрижена за изборите през декември 2013 година в съвременната обстановка, при която ислямът се надига и сунитите вървят към възход. Съдебните процеси на Трибунала започнаха през януари 2013 година, но от 1600-те заподозрени във военни престъпления, включени в списък на Трибунала, едва единадесет човека бяха обвинени, при това всичките единадесет са лидери на опозиционната партия „Джамаат е-Ислями.” На 5 февруари поддръжниците на секуларизма наченаха протести срещу съдебното протакане и снизходителност при провеждането на съдебните процеси срещу престъпниците. Водени от млади блогъри и от студенти и ученици, протестиращите от кръстовището „Шахбаг” настояват обвинените да получат действителни присъди и да бъдат екзекутирани, а религиозната партия „Джамаат е-Ислями” да бъде забранена. Правителството на Бангладеш оказа натиск върху съдебния процес, за да бъде сигурно, че следващият обвиняем от „Джамаат е-Ислями” ще получи смъртна присъда. Това поведение провокира бунтове на ислямистите; не само ислямистите обвиняват правителството в провеждането на несправедливи и непрозначни процеси, които целят преди всичко показност и извличане на политически изгоди.
Ислямистите сега извадиха антирелигиозната карта, като нарекоха протестиращите от „Шахбаг” анти-ислямисти. Блогъри, журналисти и просто минувачи са бити и дори убивани. От началото на февруари досега около сто човека са убити по време на сблъсъците (включително сблъсъци с полицията), тъй като протестите вземат мащабите на метеж, който все повече излиза извън контрол. Членове както на управляващите, така и на опозиционните партии обещават да накажат онези, които оскверняват исляма. В петък на 29 март десетки хиляди ислямисти изпълниха улиците на Дака, където се молеха и същевременно отправяха призиви за въвеждането на закони за богохулството, като настояваха за назначаването на „правителство на загрижеността” (вж. снимки). Членове на партията „Ислями Андолан Бангладеш” настояват за арестуването на „блогърите-атеисти, които обиждат исляма,” и за приемането на закони за парламентаристите с цел да бъдат наказани онези, „които в парламента се отнасят унизително към исляма.” Те заплашиха, че ако исканията им не бъдат удовлетворени, на 25 април ще организират обсада около сградата на премиер-министъра шейх Хасина. В неделя на 31 март бе стреляно срещу офиса на лидера на НПБ Халеда Зия, който обаче не получил никакви наранявания. Адвокатът Тоуби Кадман, който се занимава с международните военни престъпления, предупреждава: „Ако не се постигне решение на този конфликт, страната може да изпадне в гражданска война.”
В изявление на „Комисията за човешките права в Азия” (КЧПА) от 7 март се казва: „Насилията се разпространиха извън Дака, където хулигани-фундаменталисти нападат членове на малцинствата и разграбват тяхното имущество (малцинствата най-често гласуват за светската Лига Авами). Палежите и грабежите стават все по-ужасяващи. Богослужебни места са изгаряни до основи или пък разграбвани. За нещастие, за всекиго е ясно, че никой не може да овладее това положение.” Комисията поставя под въпрос истинските цели и честните намерения на Трибунала на Бангладеш за международните престъпления; тя отбелязва: „Хаосът, който поведението на Трибунала създаде, позволи на криминални елементи в страната да насочат нападенията си срещу своите жертви – най-често това са малцинствените групи.” Индуистката общност, като най-голямата малцинствена общност в страната (съставляваща около 10 процента от населението), търпи най-големи страдания. Фитилът на исляма бе запален, а един джихад би могъл да привлече в Бангладеш външни сили, най-вече пакистанци-ислямисти.
Християните са едва 0.6 процента от населението, но ако насилията продължат да ескалират и да се разпространяват, те също няма да избегнат участта на другите малцинства. „Басеркела,” един от уебсайтовете на „Дажмаат е-Ислями”, се изразява твърде недвусмислено: „Ще избием всички малаун (неверници) и Бангладеш ще стане „Бангластан”, както е Пакистан.”
Молбата ни е да усилите молитвите си преди всичко за това, че:
– Господ да издигне сред този народ миротворци и дейци на помирението, да благослови усилията им и да направи гласът им чут навсякъде, тъй че насилията да бъдат прекратени и яростта на хората да утихне, като се даде възможност на хората да чуят мъдростта и да се вслушват в разума си;
– Бог да покаже твърдата си любов и Своята вярност към Неговите люде, като защити и предпази все още слабата си църква и осигури всичко, от което тя има нужда, но особено от подслон, средства за живот и сигурност.
„Помилуй ме, Боже, помилуй ме, защото на Тебе се уповава душата ми, и в сянката на Твоите криле ще се скрия, докле преминат бедите. Ще викна към Бога Всевишний, към Бога, Който ми прави добро. Той ще прати от небесата, и ще ме спаси; ще посрами оногова, който иска да ме погълне; Бог ще прати Своята милост и Своята истина.” (Пс. 56:2-4).
