Публикувано на: 13 май 2013
Елизабет Кендъл
ANS-ASSIST News Service. В неделя сутринта на 18 декември 2011 година последните американски военни части напуснаха Ирак. Веднага след като американците напуснаха страната Ал-Кайда се зае да прегрупира и реорганизира силите си. Групировката създаде и своя мощна военна сила в Сирия – фронтът Ал-Нусрах, който днес е начело на бунтовническите сили в Сирия, борещи се срещу правителството.
В 5 часа сутринта на вторника, 23 април, доминираните от шиитите иракски сили за сигурност нападнаха сунитски протестен лагер, разположен в северния град Ал-Хауиджах, провинция Киркук. В продължение на няколко месеца около четири хиляди сунити протестираха по улиците, като призоваваха премиера Нури ал-Малики да си подаде оставката. Те обвиняваха доминираното от шиитите правителство за преследванията на сунитските общности и за задържанията на граждани-сунити по фалшиви обвинения в участие в терористични актове. Мнозина са онези, които считат, че Малики, който е шиит, се опитва да използва шиитския си мандат за политически изгода, особено като се има предвид, че опозицията срещу шиитите нараства; Малики явно търси подкрепа сред членовете на Садристкото движение на радикалния шиитски религиозен водач Моктада ал-Садр. По време на нападението в Ал-Хауиджах повече от петдесет протестиращи сунити бяха убити, десетки ранени и около четиристотин арестувани.
Този случай нямаше как да не провокира гнева на сунитите. Във Фалуджа около хиляда сунити излязоха по улиците, след като призиви за „война” бяха отправени от високоговорителите на джамиите. В Рамади, главният град на сунитската провинция Анбар, сунитите се дигнаха на бунт и нападнаха иракски военни машини и личния им състав. Режимът отвърна на нападението, като хвърли огромни военни сили, включително атакуващи хеликоптери. До петъка на 26 април най-малко 215 човека бяха убити (повечето от тях граждани-сунити), а няколкостотин бяха ранените. Ал-Малики твърди, че тези протести са част от организирана от чужди сили конспирация. Самият Малики, който е съюзник на Иран, позволи на иранските сили да осъществяват полети срещу Сирия, като използват иракското въздушно пространство. Съединените Щати изразиха своя протест срещу тези действия на Малики.
Разгневени от масовите убийства, сунитските племена в централен Ирак се обединяват с цел борба срещу доминираното от шиитите правителство. Част от това обединяване на силите е възобновяването на милицията Ал-Сахуа („пробуждане”), чийто водач в провинция Анбар обяви създаването на формация, наречена „Армия на гордостта и достойнството.” Задачата й е да защитава сунитската провинция от правителството, което е подкрепяно от САЩ, доминирано от шиитите и в съюз с Иран срещу сунитите. Ако Малики не усмири сунитите, техният гняв може да доведе до създаването на съюз между бивши врагове – подкрепяното от САЩ движение Ал-Сахуа и реорганизираната Ал-кайда. В понеделника на 29 април коли-бомби експлодираха в четири шиитски квартала южно от Багдад, при което бяха убити повече от 30 човека.
Междувременно изглежда кюрдите използват хаоса, за да се опитат да си възвърнат земите с петролни залежи в Киркук. Властите в Ербил, главният град на провинция Кюрдистан, изпратиха кюрдски военни части в Киркук под претекста, че там съществува вакуум в сигурността, който трябва да бъде запълнен. Но Багдад гледа на този ход като на „опасно развитие на събитията,” което се извършва в нарушение на споразуменията с кюрдите.
От дълго време насам мисията „Молитва за обезпечаване на религиозна свобода” предупреждава, че истинската война в Ирак начева едва след като американските войски си тръгнат от страната и че „битката на битките” ще бъде борбата за завладяване на петролните полета на Киркук. Приближаващата битка ще изправи сунити срещу шиити, кюрди срещу турци и араби, привърженици на федерализма срещу привърженици на централизираната власт, националисти срещу международни джихадисти, антиправителствени сили и обединения срещу правителството, Иран срещу Саудитска Арабия, международни джихадисти срещу всички останали, и може би още други опозиции. Може да се случи нещо, което в момента се случва в Сирия, но навярно в по-жесток вариант.
Под прикритието на всички тези борби е трудно да се забележи, че местните, дълго страдащи, обкръжени отвсякъде и почти изчезващи християни ще бъдат жертвата при което и да е развитие на събитията и ще бъдат обект на нападения от които и да са сили около тях.
