Публикувано на: 21 юни 2013
Елизабет Кендъл
Австралия (ANS-ASSIST News Service). През 50-те години на миналия век мисионерите, които служеха в американското и австралийското Братство на мисионерите-авиатори (БМА), донесоха евангелието в централните части на тогавашната холандска губерния Нова Гвинея (западната част на остров Нова Гвинея). След това Индонезия нахлу в острова, окупира го, присъедини го към своята територия, ислямизира го, милитаризира го и колонизира целия регион.
Днес местното предимно християнско меланезийско население на Папуа страда и постепенно измира. Както много други преследвани малцинствени народи в стратегическите държави-„партньори,” населението на Папуа преживява ужасна съдба, където положението им се прикрива или се описва лъжливо от силните на деня, заети в „правенето” на „реална политика” – неморалната политика на парите и властта. Докато Индонезия е важна в геостратегическо отношение страна, никое нейно правителство няма „интерес” да направи каквото и да било за папуасите. Но нашият Бог е Бог, „Който се застъпва за правото на Своя народ” и Който действа (срв. Ис. 51:21-23, Притч. 22:22-23, Плач Йер. 3:55-58).
Селпиус Бобий е генералният секретар на фронта Пепера (Обединения фронт за борба на народа на Папуа). Той е политически затворник, един от „петимата от Джайяпура,” които бяха арестувани по време на насилията на военните срещу участниците в Третия народен конгрес на народа на Папуа от октомври 2011 година (вж. RLPB 131 от 26 октомври 2011 година). Според Бобий, „главните начини за унищожаване са откритите или прикритите военни операции, провеждани от република Индонезия.” Изключителната етническа и религиозна омраза, която много войници-мюсюлмани от Ява питаят срещу племенните християни-меланезийци, подклажда извършването на едни от най-ужасяващите нарушения на човешките права. В интернета може да се види видео, на което индонезийски войници измъчват и брутално убиват папуаси, като обвинението е, че са „кафир” (неверници неверниците ). Нещо повече, разпространението на твърдия алкохол, на пълното с червеи месо, заразените със СПИН проститутки и задължителното „семейно планиране” бързо приближават края на обезверените местни хора. На всичкото отгоре, политиката на Индонезия за миграцията (където мюсюлманите от остров Ява биват подканяни да се заселят в християнските райони в източната част на страната) със сигурност води към демографски упадък на местното папуаско население. Както отбелязва Бобий, изследователите от Йейлския университет в Щатите и университета Сид Ней в Австралия са направили заключението, че случващото се в Папуа не е нищо друго, освен геноцид (за подробности вж. RLM archive, озаглавен ‘Papua’).
На 21 февруари 2013 година, след като Индонезия отказа да се вслуша в молбите на местната общност и да спре строежа на военни постове на свещено за местните хора погребално място, бойци от независимите папуаски партизански сили взеха оръжието в ръка и оказаха съпротива. По време на сблъсъците бяха убити осмина войници на индонезийските специални части („копасус”), както и четирима граждани, не папуаси. Като последица от сблъсъка на острова бяха изпратени хиляди войници от специалните служби, чиято задача бе да „очистят” района на Пунчак Джайя в западната хълмиста част на страната от бунтуващите се папуаси. До 26 февруари най-малко 18 къщи и пет църкви, принадлежащи към Евангелската църква на Индонезия, две училища и една библиотека в Тингинамбут бяха сринати от полицейските и военните сили. Хиляди папуаски жители избягаха в горите. Появяват се сведения за масови убийства. Съобщава се за десетки цивилни папуаси, които са отвлечени от домовете им, от училищата, градините им и църквите им и са изнасилвани, измъчвани, осакатявани и обезглавявани. Макар че има изобилни снимкови доказателства, индонезийското правителство отхвърля обвиненията в убийство и изчезвания на хора, като твърди, че това са „слухове” и пропаганда. Но достоверни източници съобщават (на 27 май), че най-малко 41 цивилни папуаси са били убити, а около тридесет човека са в неизвестност. Шестима от убитите са кметове на села и социални работници (сред тях е и поне един пастор), които на 9 април били поканени на празненството по случай въвеждането в длъжност на новия губернатор на Папуа Лукас Енембе в Джайпура. Те били пресрещнати, измъчвани и сетне убити, докато се връщали вкъщи.
Живеещият като изгнаник в Оксфорд активист на човешките права Бени Уенда се оплаква от невежеството на международната общност: „През последните петдесет години се борим за свобода, но все още никой не знае, че Западно Папуа е като затвор, че ние сме роби на индонезийските военни и че най-малко 500 хиляди мъже и жени са убити в този геноцид, провеждан от индонезийците,” разказва той пред „Дейли Телеграф” (от 12 юни 2013 година, където е поместено и видео интервю). Водачите на папуаските църкви са изключително разтревожени от ескалацията на държавното насилие.
