Публикувано на: 28 юни 2013
Собствени новини на „Врата на Надеждата”
Ажа Биби била неочаквано прехвърлена от районния затвор на Шейхупура в централния затвор Мултан. Прехвърлянето е направено съвсем неочаквано и без да й бъде обяснена причината. Съпругът й Ашик Масих се опасява за сигурността на жена си, като казва, че и самата Ажа е изключително разстроена и се страхува за живота си. Голямото й „богохулство,” което бе причина за затворническата присъда, я прави обект на нападения от страна на радикалните мюсюлмани и на охраната на затвора.
„На 6 юни 2013 година аз и децата посетихме съпругата ми Ажа Биби в районния затвор Шейхупура, както обикновено ние я посещаваме веднъж седмично,” казва Ашик Масих. „Прекарахме приятни минути заедно и след това се върнахме в къщи. За следващото ми посещение, което бе определено за 13 юни, отново с децата ни отидох в затвора, но ми казаха, че Ажа е прехвърлена в централния затвор Мултан. Никой не ми каза причината за прехвърлянето, нито пък ми обясниха, защо това е извършено тъй неочаквано. Паникьосах се и силно се изплаших за сигурността на съпругата си. Новината бе голям шок за децата ни и за цялото семейство.”
„Бях напълно безпомощен,” продължава Ашик, „не знаех защо тъй изведнъж я прехвърлиха в друг затвор, а досега всичко вървеше нормално, затова тази новина силно ме шокира. В районния затвор на Шейхупура не се опасявах толкова за сигурността й, цялото семейство безпроблемно можеше да идва и да я посещава. В новия затвор тя няма да е в безопасност, защото там няма такава сигурност. Сега ще ни бъде много трудно всички като едно семейство да идваме и да я посещаваме в този затвор, особено заради финансовото ни положение и заради умствените проблеми на дъщеря ни. Последното ми посещение при нея в новия затвор бе изключително мъчително за нас и след него се чувствам депресиран.”
„На 17 юни 2013 година най-накрая можах да отида в централния затвор Мултан и се убедих, че жена ми се страхува за живота си. В момента тя е поставена в единична килия, която е предназначена за осъдени на смърт. В килията си тя няма дори най-необходимото – храна, дрехи, чиста питейна вода, легло, постелки… Затворническата администрация не иска да позволи на Ажа да си приготвя сама храната, дори и ако приготвянето не е свързано с готвене. Служителите на затвора й дават изключително лоша храна.”
„Още с прехвърлянето й на новото място жена ми Ажа непрекъснато плаче. Тя се опасява за безопасността си, лицето й изглежда подпухнало от сълзите, които непрекъснато се стичат по страните й. През цялото време, докато бях при нея по време на посещението си, Ажа не спря да плаче. С мъка гледах счупения креват, мръсната тоалетна и лошата миризма на мръсната и пълната с бактерии вода. Много се опасявам за здравето й.”
„Страхувам се за безопасността й, защото тук, за разлика от затвора Шейхупура, няма същата сигурност за затворниците.”
С помощта на представителя на „Врата на Надеждата” в Пакистан Ашик Масих написал молба до министъра на вътрешните работи на провинция Пенджаб за преместването на Ажа или в предишния затвор Шейхупура или в централния затвор на Лахор. Но тъй като вътрешният министър на Пенджаб в момента отсъства, молбата била дадена на д-р Шоаб Акбар, помощник на министъра, който не се осмелил да предприеме нищо, преди всичко поради деликатния случай на делото на Ажа Биби за богохулство. Помощникът на вътрешния министър прехвърлил молбата на висшата затворническа власт на провинция Пенджаб.
Молбата ни е да продължите да се молите за освобождаването на Ажа и връщането й в нейното семейство. Молете се за безопасността й, за душевно спокойствие, а също за съпруга й и за техните деца, които също страдат заедно с нея.
