Публикувано на: 24 юли 2013
Ислямисти настояват за смъртно наказание заради „богохулство,” а мъж и жена са дадени под съд и ги очаква дело.
Напрежението остава високо в град Годжра на щата Пенджаб, след като един съд издаде доживотна присъда на християнина Саджад Масих по обвинение в богохулство; това се случва само няколко седмици до навършването на четиригодишнината от начеването на изключителни преследвания и насилия срещу християните в същия този град.
През август 2009 година седмина християни от едно и също семейство бяха убити (като шестима бяха изгорени живи), а повече от сто християнски домове били подпалени от разгневени мюсюлмани отново по обвинение в богохулство.
А сега, след като местните ислямисти поискаха доживотната присъда на Масих да бъде заменена със смъртно наказание, още едно обвинение в „богохулство” бе депозирано в съда на 20 юли: полицията арестувала мъж и жена християни, които още на другия ден били пратени в затвора.
На 13 юли районният съд в Годжра осъдил Масих за това, че извършил богохулство; присъдата била издадена в съответствие със секция 295-С на пакистанския наказателен кодекс, който се отнася до нанасяне на обида срещу Мохамед. Според тази секция на закона за подобно обвинение се предвижда смъртно наказание.
Масих бе обвинен в това, че изпратил текстово съобщение с богохулно съдържание, за което било повдигнато обвинение още през декември 2011 година. Въпреки липсата на доказателства, съдът осъдил Масих на доживотен затвор (който за Пакистан се равнява на 25 години).
Текстовите съобщения, както се твърди, били изпратени от сим-карта, която била регистрирана на името на бившата годеница на Масих, Рома. Нито самият мобилен телефон, нито пък сим-картата били взети от Масих и проучени по време на полицейското разследване. Нито пък е имало очевидци или доказателство, което да е валидно пред съда.
Анализатори считат, че местните съдии, които получават твърде слаба защита и охрана в Пакистан, често се поддават на натиска на религиозни групи, когато делото се отнася до богохулство, и издават осъдителни присъди дори и когато няма достатъчно доказателства за вина.
Затова някои смятат, че това е причината съдията да отсъди доживотна присъда на Масих (дори не и смъртно наказание, каквото обвинението в богохулство изисква), а не да го освободи при липса на доказателства.
На другия ден след издаването на присъдата твърдолинейни ислямисти организирали седящ протест на кръстовището Манкануала в Годжра, чрез което осъждали решението на съда.
Протестиращите настоявали за смъртно наказание за Масих, като чрез пеене обявявали, че богохулникът не заслужава нищо друго, освен смърт.
Из целия град се развявали плакати и знамена, на които пишело: „Само едно наказание се полага за богохулник, и това е главата му да бъде отделена от тялото… доживотната присъда е неприемлива, неприемлива е, неприемлива е.”
През последните няколко години тези лозунги се използват от Лашкар е-Тайба (днес известна като Джамат уд-Дауа, след като държавният департамент на САЩ определи Лашкар е-Тайба като „чуждестранна терористична организация” през 2001 година).
Отношенията между хората и отделните общини в Годжра са обтегнати, особено като се има предвид, че наближава четвъртата годишнина от нападенията от 2009 година. Християни казали пред представители на World Watch Monitor, че радикалните мюсюлмани от този район отново търсят повод да нападнат християните.
Шафкат и Шагуфтах
Мъжът и жената католици Шафкат (на 43 години) и Шагуфтах (на 40 години) Масих* също били обвинени, че изпратили богохулни текстови съобщения на ислямски духовници.
Подалият жалбата Мухамад Хусейн казал, че на 18 юли около 22.00 часа вечерта той служел молитвеното правило тарауих (специални молитви, които се четат по време на рамадан след преустановяване на поста) в джамията в Талабвали, когато мобилният му телефон завибрирал. Той твърди, че след приключването на молитвите погледнал телефона си и прочел богохулни текстови съобщения, които обиждали Мохамед и корана.
Офицерът от полицейския участък в Годжра Мухамад Нисар казал пред World Watch Monitor, че данните от телефона на Хусейн показвали, че текстовото съобщение било изпратено от мобилния телефон на Шагуфтах.
Но жената казала на полицията, че мобилният й телефон бил изгубен преди около месец и че тя не знае кой може да е изпратил тези съобщения, за които се твърди, че са богохулни. Въпреки това полицията на Годжра задържала двойката заедно с четирите им деца; по време на разпитите полицаите ги карали да кажат кой може да е изпратил съобщенията.
Нисар казал пред World Watch Monitor, че много ислямски духовници били разгневени, когато разбрали за тези богохулни текстови съобщения и останали в полицейския участък, докато накрая била подадена жалба срещу мъжа и жената.
За да покаже, че има някакъв прогрес по делото, както някои твърдят, полицията арестувала двойката официално на 20 юли и на следващия ден ги изпратила в районния затвор на Тоба Тек Сингх.
„Шафкат признал пред полицаите, че той бил изпратил богохулните съобщения и същото признание дал и в съда,” казва Нисар.
Риаз Анджун, който представлява двойката, казал, че полицията завела дело в съответствие със секция 295-В и 295-С на пакистанския наказателен кодекс, които за богохулство предвиждат доживотен затвор (секция 295-В) или смъртно наказание (секция 295-С).
Анджун казал, че полицията осигурила още по-неоспорими доказателства за вина на двойката, като записала признанието на Шафкат Масих. „Разследването трябваше да бъде проведено от висш полицейски служител преди още да се стигне до обвинение и дело, а полицията измъкнала признание от Шафкат, което е незаконно,” казва Нисар.
Той казал също така, че полицията обвинила двойката и в съответствие с член 25-D на т.нар. Телеграфен акт от 1985 година, който присъжда максимум три години лишаване от свобода за преднамерено „всяване на смут.”
На 23 юли ислямисти отново организирали седящ протест на същото кръстовище и настоявали за изпълнение на смъртна наказание за мъжа и жената.
По време на инцидент през 2004 година гръбначният стълб на Шафкат Масих бил повреден и оттогава той използва медицинско кресло на колела поради парализата на долната част на тялото му. Освен това той постоянно носи катетър.
След този инцидент със съпруга й, Шагуфтах Масих останала единствената, която докарвала някакъв приход за изхранване на децата им Амброз (на 13 години), Даниш (на 10), Сара (на 7) и Амир (на 5 години). Брат й Джозеф казал пред World Watch Monitor, че Шагуфтах и най-голямата от шестте деца на тяхното семейство.
Малко предистория
Преди този случай поне още три други са били повдигнати срещу християни с обвинението, че изпратили богохулни текстови съобщения.
През май 2006 година Камар Давид бил обвинен, че изпратил богохулни съобщения на няколко ислямски духовници в град Карачи. През февруари 2010 година той бил обвинен и пратен в затвора, където и умрял на 15 март 2011 година.
През януари 2009 година Хектор Алим и Башарат Хохар били обвинени в изпращането на текстови съобщения, в които се обиждали религиозните чувства на мюсюлманите. На 31 май 2011 година те били оправдани.
Шестнадесетгодишният Риан Стантън бил обвинен, че на 10 октомври 2012 година изпратил богохулни текстови съобщения. Преди да бъде арестуван, той избягал от Пакистан и намерил убежище в Шри Ланка.
На 11 ноември 2012 година пастор Зафар Бхати бил обвинен в същото престъпление.
Най-малко двама мюсюлмани също били обвинени в изпращането на подобни съобщения: това са Абдул Сатар и Ирфан Рафик.
Малцинствата в Пакистан и международната общност от дълго време настояват законите за богохулство да бъдат поправени или отменени, за да се избегне злоупотребата с тях.
*Името Масих, което е сродно с Месия, е най-обичайното име сред християните в Пакистан.
