Публикувано на: 29 юли 2013
Дамарис Кремида
След 12 годишно доброволно и мирно служение в църквата си в Турция, Джери Матикс изведнъж попаднал в черния списък на страната. Официалната версия е, че правителството счита Матикс за заплаха за националната сигурност. Въпреки това полицията му казала, че е „добре дошъл” да подаде молба за виза.
Такова е озадачаващото положение на нещата в югоизточната турска провинция Диарбекир, където Матикс и няколко други християни-чужденци, които бяха „добре дошли,” вече са нежелани гости.
През април и през юни Турция отказа да издаде на Матикс, който е американски гражданин, работна виза с цел осъществяване на религиозна дейност. Когато на 7 юни той и семейството му се опитали да влязат в страната, те били върнати обратно.
Матикс и семейството му живеят в Диарбекир повече от десет години, през които те помагали на местната църква. Матикс е автор и на няколко книги, написани на турски език, в които той изяснява същността на християнството.
„Не зная какво точно те ми приписват като престъпление, което толкова заплашва националната им сигурност,” разказва той пред британския клон на World Watch Monitor, „но мога да предположа, че тях ги тревожи факта, че през всичките тези години съм служил на местните турски църкви.”
Диарбекир е известен с това, че в него живеят различни народности, такива като турци, кюрди, араби и сирийци. Той е разположен недалеч от епицентъра на продължаващите сблъсъци между турските военни и кюрдските бунтовници, близо до сирийската граница, където хиляди сирийски бежанци избягаха от страната си и по този начин създадоха редица проблеми на местната административна власт. Това положение на нещата прави този регион политически чувствителен за управляващата в Турция партия, която се опитва да съчетае принципите на демократизма с постулатите на съвременния ислям.
Матикс и семейството му не са единствените, които разбират, че тяхното „добре дошли” вече е изтекло. През последните две години най-малко шестима чужденци са били депортирани или пък им е отказано продължаване на разрешението за временен престой в страната.
„За съжаление това не е някакво отмъщение на правителството срещу отделни лица,” казва Матикс. „През изминалата година още няколко църковни дейци в нашия регион, които имаха някаква връзка с нашата църква, бяха принудени да напуснат страната.”
От месец май насам, когато в истанбулския парк Гези избухнаха протестите срещу управляващото правителство на турския премиер Реджеп Ердоган, няколко чужденци изразиха тревогата си относно мнението на правителството за тяхната дейност. На 5 юни турските власти арестуваха седмина чужденци по подозрение за подпомагане на бунтовете, които дадоха начало на множество демонстрации из цялата страна, съобщава турският всекидневник „Хюриет.”
А църквите в югоизточна Турция съобщават, че им е отнето правото да получават помощ и подкрепа от чужденци.
Разрешението от 2010 година, според което протестантската църква в Диарбекир получава статут на асоциация, потвърждава и правото й да наема местни или чуждестранни свещенослужители и църковни работници на заплата или като доброволци с цел образование и просвета сред членовете на църквите. Нещо повече, турската конституция дава право на всички свои граждани да изберат религията си и да я изучават и изповядват.
Ахмед Гувенер, пастор на протестантската църква в Диарбекир от 16 години насам, казва, че заминаването на Матикс се е отразило отрицателно на просветната им дейност.
„Заминаването му ни поставя в наистина трудно положение,” казва той пред World Watch Monitor, „тъй като нямаме друг църковен работник, а в Турция е забранено да обучаваме собствените си (християнските) богослови. За тези дейности ние каним чуждестранни християнски работници, но сега се сблъскваме със сериозния проблем относно получаването на временен престой в страната и затова не знаем какво да правим.”
Проблемите с Матикс започнали още през септември 2012 година, когато цивилен полицай посетил една сутрешна служба в църквата. Четири месеца по-късно, през месец януари, Матикс бил глобен 679 турски лири (352 щатски долара) за „осъществяването на нелегална дейност.” Църквата в Диарбекир била глобена 6795 лири (3530 щатски долара) заради това, че наела Матикс нелегално.
„Полицията дойде и наблюдава службата ни, а в техния вътрешен доклад сетне написали, че Джери Матикс проповядвал в продължение на половин час и сетне се молил за вярващите. Тази негова дейност те считат за „работа,” казва Гувенер.
Адвокатът на църквата и самият Матикс са отправили апел относно глобата, в който се твърди, че Матикс е самонает доброволец, който никога не е получавал заплата от църквата за служението си.
От 12 година насам Матикс и семейството му пребивават в Турция с дългосрочна виза, така както по същия начин пребивават и много чужденци, които не са наети на работа по официално работно разрешение. През ноември 2012 година му било отказано подновяването на временния престой в страната, което накарало църквата и спомоществователите да подават молба за работна виза с цел осъществяването на религиозна дейност.
Само няколко чужденци в Турция живеят в страната с подобни работни визи, макар че законът на теория разрешава на църквите да наемат чужденци на работа.
„Искаме Джери да служи при нас като църковен работник и през април и юни подадохме молба за получаване на съответната виза, но властите ни отказаха,” казва Гувенер. „На всичкото отгоре те ни глобиха (през януари), което означава, че правителството вече е било взело решението си.”
Едва когато Матикс кацнал на международното летище Ататюрк през юни с цел влизане в страната, той разбрал от полицията, че официално вече се води в „черния списък” на страната по две главни обвинения: първото било глобата за нелегална „работа,” която той впрочем бил платил, и второто било обвинението, че дейността му заплашвала националната сигурност на страната.
„С други думи, те ме обявиха за враг на държавата наред с терористите,” казва той.
Матикс казва, че разбрал, че второто обвинение било повдигнато срещу него на 29 март, което по време е преди правителството да направи първия отказ за работна виза.
„В продължение на 12 години Матикс не е сторил нищо нередно, той винаги е бил тих и мирен човек,” казва пастор Гувенер. „Но когато подаде молба за работна виза за религиозна дейност, правителството изведнъж реши, че той вече е заплаха за националната сигурност и то до такава степен, че бе записан в черния списък на страната, което означава, че повече никога няма да може да се върне в Турция.”
Адвокатът на църквата отправил питане към правителствените органи, в което се търсело отговор на въпросите защо Матикс е включен в черния списък, защо му е отказана виза и защо му е отказано влизане в Турция. В отговор полицията изпратила писмо, в което не давала отговор на тези въпроси, а подканяла американеца да подаде молба за подходяща друга виза.
Матикс и Гувенер твърдят, че депортацията на християни-чужденци може да обхване цялата страна.
„Като направим равносметка ни се струва, че това са планирани и систематични усилия за изгонване на християните-чужденци, които служат в църквите си редом с местните турски християни; това особено се отнася до източните турски провинции,” казва Матикс.
„Този регион е най-лесното и най-естественото място, откъдето властите могат да започнат подобно прочистване,” казва той, „защото в източните провинции броят на чужденците е твърде малък и целият този край е обхванат от политически напрежения, които още повече позволяват провеждането на подобна чистка.”
Гувенер казва, че се опасява за бъдещето на местните църкви в югоизточна Турция. „В този край хората не приемат добре християните-чужденци и затова властите ще се стремят да ги изгонят. В края на краищата църквите в източна Турция ще отслабнат и ще оредеят, тъй като сред нас няма да останат утвърдени християнски работници.”
В Турция живеят около 4500 турски християни-протестанти, които са съсредоточени преди всичко в Истанбул. Църквата в Диарбекир твърди, че има около 80 члена, които са обърнали се от исляма християни.
Протестантската църква са намира в традиционно християнския квартал на Диарбекир и на същата улица, на която е и сирийската православна църква „Дева Мария.” Днес около две хиляди сирийски християни все още живеят в традиционните за тях места в югоизточна Турция. През последните няколко десетилетия повече от 15 хиляди сирийци се преместиха да живеят в Истанбул. Този град някога бе мястото и на процъфтяваща арменска общност.
