FR US
Новини и репортажи > Репортажи от страните > Сирия >

Църковни свещенослужители са в неизвестност, това още веднъж посочва опасностите, на които са изложени християните в Сирия

Джеръми Рейнълдс

Истанбул (ANS-ASSIST News Service). Изчезването през миналата седмица на италиански свещеник-йезуит в Сирия, което се случва след отвличането на други двама свещенослужители през април, посочва още веднъж опасностите, на които християните са изложени в разкъсваната от военни действия страна.

Както съобщава новинарската агенция „Утринна звезда,” преподобният Паоло Далольо, който бе в Сирия от три десетилетия, след което сирийското правителство през миналата година го депортира заради помощта му за жертвите на военните репресивни мерки на президента Башир ал Асад, в края на юли отново дошъл в Сирия.

Мисията му, според по-рано публикуван доклад, била да съдейства пред лидерите на свързаните с Ал Кайда сили в „Ислямската държава Ирак и Сирия” (ИДИС) в Рака да освободят заложниците и да се провеждат преговори за мир между ислямистките бойци и кюрдите. На 29 юли бе съобщено, че той е изчезнал.

Мисията му била опасна, но той същевременно бил в добри отношения с бунтовническите групировки. Изчезването му предизвика различни съждения, особено след като „Ройтерс” обяви, че силите на ИДИС са го отвлекли.

„Утринна звезда” посочва, че по време на работата му в Сирия през трите десетилетия свещеникът се стремял да спомогне за преодоляването на разделенията между религиозните и етническите фракции в страната. Абдейразаг Шиаз, активист-опозиционер в Рака, съобщава, че ИДИС била разгневена поради това, че свещеникът осъждал насилията срещу кюрдските жители на Тал Абиад.

Далольо изчезва само три месеца след отвличането на двама архиепископи в Алепо – този на Гръцката православна и на Сирийската православна църкви.

„Утринна звезда” съобщава също така, че Пол Язиди от гръцката православна църква и Йохана Ибрахим от Сирийската православна църква били отвлечени на 22 април недалеч от село Кафр Даел, докато се връщали от турската граница, където се намирали с хуманитарна цел.

Те били отвлечени по пътя за Алепо, в държаната от бунтовниците провинция Баб ал Хауа; въоръжени мъже спрели колата им и убили шофьора. Съдбата на двамата свещенослужители е неизвестна.

В началото на конфликта в Сирия отвличанията на християни се извършвало главно заради искането на откуп, но с установяването на свързаните с ал Кайда групировки в земи, населявани от значително мнозинство християни, ислямистите наченали да отвличат християни, като ги принуждавали да се обърнат в исляма, в противен случай те били подлагани на изнасилвания, мъчения, смърт и всякакви други насилия, предава близкоизточният аналитик Ахмад Маждиар от американския инициативен институт.

„В случая на италианския свещеник, свързаните с ал Кайда групировки навярно също били разгневени от стремежите му за постигане на междурелигиозно и междуетническо съгласие в Сирия,” казва той пред „Утринна звезда.”

Преди депортирането му Делольо служил в манастира „Св. Мойсей Абисинец,” където се занимавал преди всичко с възстановителни работи.

„Утринна звезда” посочва, че в случая с отвличането на сирийските архиепископи, служители от Сирийската православна църква разкрили, че похитителите били чеченци, които били част от международно сдружение на войнстващи ислямисти и които били навлезли на сирийска територия с цел да помогнат за свалянето на Асад и за установяването на твърдолинейно ислямистко правителство.

Към местните сирийски бунтовнически групировки се присъединили и салафити и джидадистки групировки от чужбина. Една от най-войнствено настроените групировки е свързаното с ал Кайда движение „Фронтът ал-Нусра.”

Християните се надяват на облекчение на участта им

Сирийските християни са обезпокоени от изхода на гражданската война, като се има предвид, че подобни групировки биха могли да имат решаващ глас по въпроса за бъдещето на страната.

„Утринна звезда” съобщава, че от начеването на междуособиците през 2011 година са отвлечени стотици християни, а хиляди напуснаха страната. Мнозина заминаха за Ливан или за Турция, където те търсят възможности за намирането на законни или незаконни пътища за достигане на Европа и получаване на политическо убежище.

Представителят на американския инициативен институт Маджиар казва, че ако след свалянето на Асад в Сирия започнат да доминират свързани с ал Кайда групировки, християните едва ли ще могат свободно да живеят в страната си или пък да упражняват религията си свободно.

„Ще им дадат три избора: да се обърнат в ислям, да напуснат страната или да бъдат подлагани на жестоки наказания, включително смърт и облагане с ислямския данък джизия,” предава думите му „Утринна звезда.” „Дори Асад и да се задържи на власт, в близкото бъдеще екстремистки сунитски групировки навярно ще контролират някои райони на страната и следователно ще продължават да преследват християните и техните общини.”

Както съобщава Operation World, православните християни и католиците в Сирия са живели по тези земи много преди появата на исляма, а гръцките православни, сирийските православни, арменските и асирийските православни са добре известни в страната.

„Утринна звезда” предава думите на един аналитик, който казва, че смесването на религията с политиката в Сирия още повече усложнява уточняването на мотивите за отвличанията.

„Отвлечените през април тази година архиепископи били членове на групировки, които са проправителствено настроени,” „Утринна звезда предава думите на Кевин Нютън, аналитик по близкоизточни социални и политически въпроси, работещ за организацията „Хабиби Консултинг.” „Според близкоизточното мислене, принадлежността към дадена религия твърде много наподобява членството в политическа партия.”

В случая с изчезването на Далольо, за когото се твърди, че е отвлечен, добавя Нютън, мотивът може би е по-друг, тъй като ал Кайда навярно са искали да затворят устата на човека, който би „развързал възела, преплитащ религиозната принадлежност и политическите възгледи.”

„Утринна звезда” посочва също така, че християните са подложени на насилия още от началото на гражданската война от 2011 година, в която повече от сто хиляди души са убити, както съобщават източници на ООН.

За разлика от другите общности, християните нямат собствени въоръжени сили, за да се защитят, и са разпръснати по цялата страна.

Съобщава се също така, че на 23 юни бунтовниците навярно са убили католическия сирийски свещеник Франсоа Мурад.

Ислямски екстремисти отвлекли през февруари и преподобния Михаил Кайал, на 27 години, от арменската католическа църква в Алепо, докато пътувал в автобус.

Отвлечен бил и гръцкият православен свещеник Махер Махфуз. През декември миналата година, когато сирийският православен свещеник Фади Хадад се опитвал да води преговори за освобождаването на отвлечен църковен член в Катана, той самият бил отвлечен и убит.

Християните са между чука и наковалнята: между опозиционната Национална коалиция и правителството на Асад.

Мнозина се опасяват, че най-лошата перспектива би била идването на власт на бунтовниците, тъй като главната им бойна сила е Джахдад ал Нусра – екстремистка групировка, която изповядва идеология, близка до тази на ал Кайда. Както предава „Утринна звезда,” подобни ислямистки групировки имат международен характер и не са отговорни пред сирийската Национална коалиция или пред която и да е държава в региона. Затова призивите към тези групировки остават като глас в пустинята.

Гражданската война започна през 2011 година заедно с протестите на т.нар. „Арабска пролет” и тя бе насочена срещу сирийската партия Баас и дългогодишното управление на фамилията Асад. След като правителствените войски стреляха срещу протестиращите, те полека-лека се преобразуваха във въоръжена опозиция.

Фамилията на Асада принадлежи към алевитите, шиитска ислямска секта, която съставлява около 12 процента от населението на страната. „Утринна звезда” посочва, че сектата се опитала да изтика от обществения живот мюсюлманите-сунити, които съставляват около три четвърти от населението, а това довело до възникването на недоволство на религиозна основа. Според немалко аналитици подобно дълго подклаждано напрежение може да доведе до продължителни и кръвопролитни бунтове, подобни на войната в Ирак.