Публикувано на: 14 септември 2013
Джеръми Рейнълдс
Тизи Узу, Алжир (ANS-ASSIST News Service). Източници от страната съобщават, че набързо издадената миналата седмица присъда на християнин за „прозелитизъм” в Мароко показва една по-неотстъпчива действителност в сравнение с модерното лице, което страната показва на Запада.
Както предава новинарската агенция „Утринна звезда”, на 3 септември един съд в Таунати, град с около 33 хиляди жители в северната част на Мароко, на около 80 км. от Фез, осъдил Мохамед Ел Балади на 30 месеца затвор.
Близък до Балади източник съобщил, че това се случва само една седмица след арестуването му на 28 август и преди полицията да му разреши да получи юридическо представителство. Източникът пожелал да остане анонимен. Той е един от обърналите се от ислям в християнство. Съобщава се, че върху Балади е оказан натиск да издаде името му, а също и имената на двама християни-американци, пребиваващи в Мароко, и Балади наистина издал имената им.
„Изненадахме се, когато разбрахме, че е издал имената ни на прокурора”, казал пред „Утринна звезда” източникът. „Изглежда наистина е бил силно притиснат”.
Той казал също така, че във връзка с делото на Ел Балади прокурорът издал заповед за арестуването на упоменатите християни и че приятели на Балади получили телефонни обаждания от мароканските служби по сигурността, които искали да се убедят, че те познават Балади.
Ел Балади е на 30 години и се обърнал от исляма в християнството преди седем години.
Крайно необичайно е, казал източникът, делото на Ел Балади да бъде гледано и приключено само за една седмица. Съобщава се също така, че на Балади било забранено да се свързва с приятелите си, семейството си или пък с адвокат, докато не бъде издадена присъдата.
„Утринна звезда” съобщава, че приятели на Балади му намерили адвокат, това бил Абабу Адеразак, който на 10 септември подал апел.
„Искаме да прехвърлим делото във Фез”, казал Адеразак. „За нас е по-добре то да се гледа във Фез, защото Таунати е малък град, в който властта е сложила ръка върху всичко тук и осъществява пълен контрол. Но във Фез, който е голям град, това би било по-трудно за тях”.
Ел Балади бил обвинен в осъществяването на прозелитическа дейност сред младите мюсюлмани.
В член 220 на мароканския наказателен кодекс се казва, че онзи, който подстрекава мюсюлманин да се обърне в друга вяра, може да бъде наказан с шест месеца до три години затвор (а не от три до шест месеца, както може да се срещне в Уикипедия и в други информационни източници), и глоба до 500 дирами (около 60 щатски долара).
„Утринна звезда” предава думите на източника, който казал, че наложената на Ел Балади глоба от 1500 дирами надхвърля максималния размер. По-рано неправилно се съобщаваше, че глобата била 5 хиляди дирами, навярно защото полицията по време на ареста иззела от дома му тъкмо 5 хиляди дирами.
Източникът казал, че макар апостасията да не е незаконна в Мароко, прокурорът и служителите на закона наругали Ел Балади за това, че изоставил исляма и станал християнин. А строгата форма на шариата (на ислямския закон) предвижда смъртно наказание за отстъпление от вярата.
Представител на мароканската асоциация за човешките права нарече бързото осъждане на Ел Балади нарушение на универсалната декларация за човешките права. Мароко е подписал международната конвенция за гражданските и политическите права, в която са приложени положенията на универсалната декларация за човешките права.
Източникът съобщава, че освен, че полицията откраднала 5-те хиляди дирами, жандармерията иззела от дома на Балади няколко диска с християнско съдържание, книги и списания.
В съдебната зала Ел Балади не отрекъл, че се е обърнал в християнство.
Западът като цяло добре прие новата мароканска конституция от 2011 година, в която се забраняват мъченията. Но „Утринна звезда” предава думите на източника, който казал, че е възможно Ел Балади да е бил измъчван или пък заплашван с мъчения, за да разкрие имената на други обърнали се от исляма християни.
Новата конституция гарантира и по-справедливи процеси и в нея вече се упоменава презумпцията за невинност до доказване на вината на онези, които са получили обвинение за нарушаване на закона. Новата мароканска конституция се появи в резултат на призивите за изграждането на по-демократична държава, особено след като движенията на „арабската пролет” бяха последвани от бунтове в Близкия Изток и в Северна Африка.
Насилията, които полицията провежда срещу християните, са нещо обичайно за Мароко, но случаят с Ел Балади идва във време, когато християните все повече се чувстват заплашени поради арестите на вярващите и депортацията на чужденци.
Кралят на Мароко Мохамед Шести се счита за умерен, но ислямът е официалната религия в страната и в титлата на краля се включват думите „защитник на вярващите”. Християните не са уверени в искреността на правителството, тъй като то е коалиционно и в него участва Партията на справедливостта и развитието, за която се смята, че поддържа връзки с „Мюсюлмански братя”. Партията призовава за създаването на общество на основите на исляма.
На 28 декември 2005 година един обърнал се от исляма християнин, Джама Ал Бакрим, бе осъден на 15 години затвор за прозелитизъм и за унищожаването имуществото на други хора, след като изгорил два изоставени телефонни стълба, намиращи се в неговата собственост. А през март 2010 година правителството изгони от страната най-малко 33 християни-чужденци. Сред тях били 10 възрастни християни (а също техните деца), които поддържали „Село на надеждата” – дневен център за сираци. Тези сираци сетне били отдадени на грижите на други хора, които те въобще не познавали.
„Утринна звезда” предава, че освен изгонването, около 81 други чужденци били обявени за „персона нон грата” за това, че уж извършвали прозелитическа дейност.
Според международния доклад на американския държавен департамент за религиозните свободи от 2012 година, в Мароко има около 8 хиляди християни от цялото население на страната, което възлиза почти на 35 милиона.
