Публикувано на: 12 септември 2013
Драги приятели,
Днес се свързах с нашите мисионери в Египет. Положението на християните в тази страна е лошо. Но в Иран то е още по-лошо. Ние в никакъв случай не пренебрегваме развоя на драматичните събития, при които бяха изгорени повече от 55 църкви в Египет. Но същевременно сме заставени постоянно да следим тревожната ситуация, в която се намират вярващите в Иран, които са измъчвани.
Благодарен съм на всички, които подписаха петицията, отправена към новия ирански президент Хасан Рухани. Много хора се включиха в тази петиция, но същевременно има нужда от отправянето на още такива.
Нима не се гордеем, че допринесохме за свободата на затворниците-християни?
Няма по-голяма радост за затворника от това, да получи свободата си и отново да се върне при децата и семейството си. Когато затворникът знае, че някой се моли за него, това е от решаващо значение за вярата му, тъй като той разбира, че Бог чува тези молитви и че Бог не го е забравил.
Представете си, че и вие сте изтезавани заради вярата си. Как мислите, че това би се отразило на вярата ви в Христос? Може би и вие, както мнозина други, ще си помислите, че Бог ви е изоставил. И навярно вие също ще изпитате нуждата от други да се молят за вас и така да разберете, че не сте сами в страданието.
Макар и да съзнават какви са опасностите за обърналият се от исляма към християнството, все повече и повече иранци продължават да стават християни.
Ето историята на един човек, в която се разказва какво преживяват нашите братя и сестри в Христа. Ето вижте какво пише:
Искам да споделя с другите радостта си в Христа, която наскоро ме споходи, и за това, как започнах да свидетелствам за Него.
Всичко вървеше добре до деня, в който майка ми и братята ми научиха, че съм се обърнал от исляма към християнството. Тогава всичко се преобърна.Братята ми бяха членове на военизираната групировка Басидж и боготворяха иранския върховен духовен водач.
На 5 март 2011 година брат ми доведе в къщи един свещенослужител, който трябваше да ми разкаже за „красотата на исляма”. Но аз вече бях слушал за това хиляди пъти. След няколко часа приказки последните думи на духовника бяха: „Ти си отстъпник от вярата и те очаква жестоко наказание”. А брат ми извика: „Трябва да си сигурен, че ще можеш да понесеш страданията и болката”.
Не считах заплахите на брат ми за сериозни – та ние с него имахме такова щастливо детство!
На 1 април 2011 година в 8 часа вечерта четирима облечени в цивилни дрехи агенти нахлуха в къщи и започнаха да изземват християнска литература – шест книги на Новия завет, няколко библии и дискове. Поставиха ми белезници и ме натикаха в една кола.
Някъде по булеварда „Имам Али” те покриха главата ми с някаква найлонова торбичка. Когато я махнаха, видях, че се намирам в коридор с метални врати от двете страни. Натикаха ме в помещението зад една от тези врати и в продължение на няколко часа бях държан в тъмнината. След това ме отведоха в друга стая, където имаше голяма маса и мъж, който се бе разположил на нея. Разпитите започнаха.
Някой ме удари с юмрук в стомах, от което се строполих на пода. Разпитът по-нататък продължи, като се редуваше с побои и насилие. Питаха ме в коя църква ходя, кои са имената на нейните членове, на пастора и на учителите. Не им отговарях и те ме биеха още повече. Това продължи два дена, след което ме освободиха и ми казаха, че ще бъда наблюдаван и че не трябва да напускам града.
Прибрах се в къщи физически разбит и психически разстроен.
Известно време не предприемах нищо и внимавах, но в края на краищата почувствах, че ми липсва християнското общение и заедно с жена ми и нашия син отново отидохме в църквата.
На 12 май около 7 часа сутринта отново ме арестуваха и в продължение на седмица по време на разпитите ме биеха и ме шибаха с камшици.
Белезите от угасени по тялото ми цигари бяха само малка част от доказателствата за мъчението. Преживях психологическото мъчение, но после ми казаха, че жена ми и синът ми са арестувани и са хвърлени в затвора и това напълно ме сломи.
Не се страхувах за собствения си живот, а за живота на жена ми и на сина ми. Всеки знае какво се случва в иранските затвори, включително изнасилвания и всякакви други мъчения.
– Ава Сарджалу Неджад
Подкрепете нашите мисионери, които документират зверствата, извършвани от ислямската тайна полиция
От 2012 година насилията срещу иранските християни се усилиха. Макар Сарджалу Неджад, съпругата му и неговият син да напуснаха Иран преди началото на репресиите, мнозина други не бях такива късметлии. Днес те вехнат в затворите с дългогодишни присъди и са принудени да търпят нечувани мъчения.
Както знаете, Иран е затворена за външния свят страна и в нея не може да се влезе лесно. Тайната полиция, която наблюдава християните отблизо, прави всичко по силите си, за да не позволи информацията за насилията да достигне до нас, които живеем на Запад. Но ценният ни опит на служение на преследваната Църква в комунистическите страни ни позволява ефективно да помагаме на преследваната Църква в ислямските страни. Храбрите ни мисионери в Иран ни доставят навременна и достоверна информация за насилията и така ни помагат да установим какво е истинското положение вътре в страната.
В тясно сътрудничество с една иранска църковна организация ние публикуваме точна и навременна документация за нарушенията на човешките права. Но за да вършим това са ни необходими средства.
Трудно е да се прецени точната сума, която ни е необходима на месец, но считаме, че са ни нужни около 300 до 500 щатски долара месечно.
Смелите ни мисионери в Иран също имат нужда от финансова подкрепа, за да могат да събират секретна документация и да подпомагат парично семействата на пратените в затвора християни, защото когато един християнин е зад решетките, неговото семейства винаги изпитва големи финансови затруднения.
Бъдете и вие лъч на надеждата за затворниците в техните най-мрачни часове; издигнете своя глас на защита; изпращайте петиции да новия президент на Иран.
Нека Господ да ви благослови за продължаващата подкрепа, която оказвате на преследваната Църква.
Христос най-много не обича персонификацията на злото, а ние заради Неговото име трябва да помним, че зад решетките са хвърлени християни, които трябва всекидневно да подкрепяме в името Господне.
Молете се Христовата светлина да огрява навсякъде и нека всички да сме убедени в Неговата мощ.
Моля ви да се присъедините към мен в желанието ми да издигнем гласа си за хвърлените в затворите християни в Иран! Моля ви да дадете и на вашите приятели-християни прикрепеното тук писмо до иранския президент. Може би нямаме много време за размисъл и трябва да действаме.
Още сега се помолете и сторете нужното! Нека Бог да ви благослови!
Да, Пол,
Желая да помогна на смелите ни мисионери да събират нужната документация за зверствата, които ислямската тайна полиция извършва; искам да им помогна, та и те да помагат на семействата на християнските затворници в Иран.
Ето моето дарение за нашите ирански мисионери и за семействата на затворените християни. Ето писменото обещание, че всеки месец ще дарявам средства за покриване на месечните разходи на мисионерите ни в Иран. Или пък можете да използвате дарението ми там, където то е най-необходимо.
