Публикувано на: 15 октомври 2013
World Watch Monitor
Християните биват затваряни, изтезавани и им се забранява да се събират заедно
На неотдавнашно заседание на Съвета по човешките права на ООН бе повдигнат въпроса за продължаващите нарушения на Иран в отношението му към християнското малцинство в страната.
Атиех Фард, адвокат, специализиращ в областта на човешките права, подтикнала президента Хасан Рухани да удържи обещанието си, което той даде в ООН в Ню Йорк, като освободи 42-та християни, за които се знае, че са в затвора, а други 45 християни все още очакват разглеждане на делото им.
Фард посочила, че тези цифри отразяват само случаите, които са известни на обществеността, и че цифрите навярно са доста по-големи; мнозина християни предпочитат да не говорят, защото получават заплахи от властите. По този начин, продължила адвокатката, правителството нарушава собствените си национални и международни задължения.
През последните три години най-малко 300 християни били арестувани, като обвиненията най-често са заплаха за обществената сигурност и осъществяването на пропагандна дейност срещу режима. Немалко от тези християни били арестувани в момента, в който вземали участие в събрания на „домашните църкви” – така се наричат сбирките на малобройни групи от християни, които се събират за съвместно богослужение и за молитва.
„Като повдигат подобни обвинения срещу християните, правителството и съдът нарушават законите си и изопачават фактите, тъй като християнските сбирки, било в църква или в къщи, се провеждат преди всичко с цел съвместно богослужение и четене и изучаване на библията, а не целят промяна на режима; тези сбирки нямат никакви политически цели или искания. Ето защо правителството и съдът правят погрешни заключения”, казва Фард.
Тя добавила също така, че подобни сбирки се организират и от мюсюлмани-шиите, които също се събират за изучаване на корана и за молитва. Но тези събрания не са определяни като заплаха за националната сигурност.
Фард казала, че някои от християните, които са в затвора, били принуждавани да слушат ежедневното четене на корана и върху тях бил оказван огромен натиск да се обърнат отново към исляма.
Тя посочила, че някои от тях били измъчвани и имуществото им конфискувано. А след като бъдат освободени, те често губят правата си на образование или на получаване на работа.
Член 26 на иранската конституция дава права на религиозните малцинства, включително на християните, да организират свои общности и да се събират заедно. По този начин, казва Фард, домашните църкви трябва да се смятат за законни.
Мнозина пастори били арестувани, а онези, които били освободени, често са принуждавани да бъдат като под домашен арест, съобщава Фард.
Преподобният Роберт Асериян, който бе арестуван в началото на тази година, е пример за подобно отношение. От освобождаването му насам му е забранено да говори с други християни на публично място, казва Фард.
„Някои църковни водачи, които все още не са арестувани, биват заплашвани от властите и биват предупреждавани, че ако не преустановят дейността си и не престанат да ходят на църква, ще им се случи нещо, или пък нещо ще се случи на семействата им – ще бъдат убити или пък ще бъдат нападнати или изнасилени”, казва тя.
Иран твърди, че се придържа към положенията на Международната конвенция за гражданските и политическите права, включително изпълнението на член 18 на Конвенцията, който потвърждава правото на човек да смени религията си.
Но Фард твърди, че правителството „многократно арестува християни, които са се обърнали от исляма в християнство, конфискува имуществото им и ги принуждава да напуснат работата си или пък принуждава работодателите им да ги уволнят”.
Фард посочва примера на един учител, който от 30 години работел като такъв като служител на министерството на образованието, но след като било установено, че е християнин, той бил уволнен.
Някои жени-християнки загубили попечителството си над децата, след като се развели със съпруга си мюсюлманин, защото се считало, че като християни те нямат вече правата, които имат мюсюлманите. В един от случаите съдията казал на една майка на двегодишна дъщеря, че тя може да получи права над детето си, ако отново се върне към исляма. Същевременно мнозина християни са принуждавани да се женят според мюсюлманския обред, а също така да организират мюсюлмански погребения за членовете на семействата си.
Неотдавнашното освобождаване на две жени християнки се приветства като добра стъпка от страна на правителството, казва Фард, но тя подтиква властите „да освободят всички затворници-християни и след освобождаването им да гарантират гражданските им права”.
Фард споменава също така факта, че правителството затворило църквите на християни, говорещи фарси; тя добавила също така, че на християните не само се забранява да канят на събранията си нехристияни, но че не им се позволява да приемат в събранията си когото и да било, дори той сам да поиска да присъства на сбирките им.
Правителството настоява членовете на църквите да му предоставят данните на личните им карти и да се инсталират камери за видео наблюдение в църквите, но това е в нарушение на член 23 от иранската конституция, в който се забранява властите да притежават данни за религиозната принадлежност на гражданите.
Фард прави заключението: „Очевидно е, че ислямското правителство е предприело действия, тъй че християните и другите граждани да не могат да посещават християнски сбирки и църкви, да четат и разпространяват християнска (или друга религиозна) литература; всичко това се върши в нарушение на националните и международните права на гражданите, които са права и на християните. Сега Иран твърди, че ще спазва международните си задължения и затова трябва да предприеме мерки, тъй че тези конституционни права действително да се спазват”.
