Публикувано на: 27 октомври 2013
Кайро, Египет (новини на „Утринна звезда”). Ранената майка на 12 годишна дъщеря, която бе убита по време на нападението срещу сватба в краен квартал на Кайро на 20 октомври, преживява огромна мъка на болничното си легло; разказът ни е от четвъртък, 24 октомври.
Хауида Рефат Азер, на 30 години, в продължение на няколко дена ту идва в съзнание, ту отново изпада в несвяст, след като й бе направена операция на десния крак. Този следобед роднините й най-после събраха смелост да й кажат, че дъщеря й Мариям Набил Фахми Азер бе убита по време на нападението, когато бяха застреляни още трима други гости на сватбата. След тази новина Хауида ту се вцепеняваше, ту изпадаше в агония, а петте жени около леглото й се опитваха да я утешат, но всичко бе напразно.
След минути на затишие и спокойствие очите й отново безизразно и пусто гледаха и после неочаквано тя надига глава от възглавницата си, отправя поглед към тавана и извиква името на дъщеря си.
„Мариям! О, Боже, защо ми я отне? Защо ми даде две дъщери, но ми отне едната?” викаше тя, след което отново се сви в чаршафите, говорейки нещо невнятно сама на себе си. „Благодаря ти, Боже. Моля те, прости ми, Боже, но повече не мога да понеса мъката.”
Дъщерята на Азер е едно от двете момичета, които бяха убити по време на нападението, извършено от убийците с мотора им, минавайки край коптската църква „Света Дева Мария и св. архангел Михаил” в Гиза в крайния квартал Ал-Уарак на Кайро, като стреляха с автоматично оръжие срещу влизащите в църквата гости на сватбата, която тъкмо трябваше да започне. Другото убито момиче, 8 годишната Мариям Ашраф Месиха,, бе братовчедка на 12 годишната дъщеря на Азер. Нападението е част от поредицата антихристиянски насилия, извършвани през последните няколко седмици от поддръжници на сваления от власт президент Мохамед Морси. „Мюсюлмански братя” и други поддръжници на президента обвиняват християните за неговото сваляне.
Камила Хелми Атия, на 62 години, майката на младоженеца, умира на тротоара край църквата. Самир Фахми Азер, на 46 години, умира, докато го откарват в болницата (или веднага след като го докарват там); по пътя към болницата умират и двете момичета. Според роднините на Азер, Самир е брат на съпруга на Хауида Азер.
Няколко часа след като двама мъже на мотор обсипали с куршуми хората, чакащи край църквата за началото на церемонията, двамата млади се оженили късно през нощта, облечени в траурни черни дрехи, казва братът на младоженеца пред репортери на „Утринна звезда.” Само трима човека присъстват по време на церемонията.
Четири дена по-късно, когато роднините казали на Хауида Азер, че дъщеря й е убита, тя, макар и агонизираща от мъка, казала, че предчувствала смъртта й, тъй като няколко пъти имала един и същи сън, лежейки в болничното си легло. Тя казала на роднините си, че няколко пъти сънувала 12 годишната си дъщеря, облечена в бяло и намираща се в „другия живот,” да й казва да не се безпокои и че всичко е наред с нея.
Вярата на засегнатите от трагедията
Петият етаж на военната болница в Маади е изпълнен с роднини на младоженците. Както и Азер, така и те вярват, че нямат друг избор, освен да се обърнат към Бога.
Колкото и мъчително да е съобщаването на Хауида Азер на новината за смъртта на дъщеря й, роднините на булката все още не могат да намерят сили да кажат на съпруга й, Набил Фахми Азер, на 40 години, за смъртта на детето му.
Набил Азер е изгубил всякакъв дар слово, след като научил за убийството на неговия брат и на племенника му. Набил все още се възстановява от получените наранявания, а роднините му смятат, че ако той сега научи за смъртта на дъщеря му, това би могло да го умори или пък да го доведе до безумие. По медиите в цялата страна непрекъснато се появяват снимките на убитите, включително на дъщеря му, и това е причината да не му дават да чете вестници или да гледа телевизия – телевизорът, радиото и интернетът край него си остават мълчаливи.
Тепърва ще се види дали чрез вярата си той би могъл да преодолее травмата, но вярата на роднините му вече се проявява по-силно след тази трагедия. Повечето от ранените в отделението са мъже, получили рани от куршумите по краката им. Изключение е Ашраф Айяд Атия, на 33 години, който се намира в критично състояние, след като куршум минал през врата му. Като по чудо куршумът преминал през врата, без да засегне ларинкса, артериите или гръбначния стълб.
Макар този четвъртък той все още да изпитваше болка, той все пак се усмихваше и казваше какъв късмет има, че е жив.
„Благодаря на Бога, че запази живота ми,” казва Атия.
Ауад Ботрос Халил, на 40 години, който счита себе си за „номинален” християнин, казва, че стрелбата по него го убедила в това, колко малко вяра той има. Куршум го бе улучил в десния крак. Оловото бе засегнало три вени над стъпалото му и сега той не може да движи ходилото си. В страна, в която посещаването на църква може да означава смърт, човек трябва да предприеме нещо, което да го направи по-духовен, казва той.
„Когато стреляха по мен и когато едва не умрях, аз видях Божията любов и любовта на хората около мен; сега зная, че трябва да се стремя да бъда по-близо до Бога,” казва Халил. Тези мисли се споделят и от мнозина други в отделението.
Сред ранените тук лежат и две деца, които също били в коптската православна църква. Марина Магед Георги, на 13 години, е получила нараняване от куршум в рамото, а Фелобатир Ашраф на 7 години остава в критично състояние, след като куршум засегнал стомаха му.
Повечето от ранените казват, че не си спомнят да е стреляно по тях или пък да са видели стрелците, но други потвърждават, че те видели нападателите на мотора, като главите им били увити с кърпи, за да не се виждат лицата им. Един от убийците изпразнил целия пълнител на автомата си срещу хората, докато моторът се движел, сетне презаредил друг пълнител и изстрелял патроните му срещу народа. Техен съучастник, намиращ се в лека кола, преградил пътното движение в посока към улицата, където е църквата, като по този начин осигурил бягството на нападателите; след стрелбата колата и моторът с пълна скорост се включили в главния трафик и изчезнали.
Роднините на Азер казват, че изглежда коптите в Египет са обект на нападение, но същевременно това прави вярата им още по-силна.
Един от свещенослужителите на църквата, преподобният Сауарис Бушра, бил в библиотеката на църквата, когато започнала стрелбата.
Нападението оказало силно влияние върху мислите и чувствата на християните в околността, като мнозина от тях споделили, че се чувстват като „под обсада,” казва Бушра. Според него предишните нападения, нападението от 20 октомври, както и нападенията, които може да се очакват в бъдеще, изглежда са очаквани от мнозина.
„Християнството е основано върху преследванията на християните,” казва той. „Христос е казал, че ще дойдат времена, когато християните ще бъдат убивани и убийците им ще си мислят, че изпълняват Божията воля. Тъкмо това се случва днес.”
Няколко дена след нападението администраторите на църквата обвиниха полицията за това, че не са поставили охрана край църквата – нещо, което е редовна практика в цял Египет от години насам поради непрекъснатите заплахи от насилие, извършвано срещу църквите. Съобщава се, че охраната или въобще не е била там по време на събитието, или пък че е напуснала мястото преди самото нападение.
Мнозина се съмняват, че охраната би могла да предотврати или да ограничи последствията от стрелбата, но всички призовават да се проведе разследване и да се установи дали охраната не се е справила със задачата си или просто не е обърнала сериозно внимание на опасността от евентуално нападение.
Според непотвърден източник, на 21 октомври петима мъже са арестувани във връзка със стрелбата.
Нападението
Около 8 часа вечерта, както съобщават очевидци, колата на съучастника на нападателите блокирала улицата, която води към входа на църквата, а в това време двамата мъже на мотора карали към църквата, където обсипали хората пред нея с куршуми от поне едно автоматично оръжие.
Освен четиримата убити християни, още 17 човека били ранени, включително трима мюсюлмани – двама мъже и едно момче.
Според коптския вестник Уатани, две деца се водят за изчезнали.
Почти всички убити и ранени, с изключение на тримата мюсюлмани, са роднини на младоженеца или на булката. В четвъртък през нощта Мохамед Ибрахим Махмуд, на 17 години, който е един от мюсюлманите, стоящи отстрани и наблюдаващи церемонията, починал в болницата от раните си, получени по време на нападението.
Както и в редица други анонимни нападения срещу коптски християни през последните няколко месеца, включително убийството на 10 годишната Джесика Булус от 6 август, така и сега никой не е поел отговорност за нападението; никой засега не е арестуван.
Два дена след стрелбата жертвите на нападението, които били откарани в различни болници на Кайро, били прехвърлени във военна болница по нареждане на правителството. Известно е, че военните болници имат по-висок стандарт на медицинско обслужване от средния за другите болници, които обикновено са препълнени, медицинският персонал не достига и средствата им са ограничени, въпреки че в тях се лекува мнозинството от египетския народ.
Нападението срещу сватбата е последното от поредицата атаки срещу християни на коптската общност от свалянето на президента Морси през юли досега. След като на 14 август военните разтуриха палатковите лагери на поддръжниците на Морси, по цялата страна ислямистите осъществиха нападения срещу почти 60 църкви и срещу няколко десетки бизнес имоти, притежавани от християни. Когато широкомащабните нападения затихнаха, тогава започнаха единичните и изглеждащите на пръв поглед случайни нападения.
В Ел-Ариш, Северен Синай, на 6 юли Мина Абуд Шаруийн (който преди това бе известен като Шарувим), коптски свещеник, бе застрелян и убит. Няколко дена по-късно в град Шеких Зувейд, също в Северен Синай, бе открито обезглавеното тяло на християнския бизнесмен Магди Ламей. Спорадичните нападения продължиха със застрелването на Булус, а на 30 септември бе направен опит за убийството на епископ Арба Макариос от Миния.
Всичко това се случва допълнително към съобщенията, които се правят всяка седмица, за отвлечени копти из цял Египет. Отвличанията се извършват преди всичко заради получаването на откупи, но отвличането преди всичко на копти, а не толкова на мюсюлмани, говори за антихристиянските мотиви на престъпленията.
Това лято ислямистите постепенно превзеха град Делга в централен Египет, като всекидневно заплашват и насилват християни и ги карат да плащат под някаква форма данък, подобен на данъка джизия. На 16 септември правителството най-накрая се намеси: армията нахлу в града, отърва го от ислямистите и след няколкодневни боеве като цяло възстанови реда.
