Публикувано на: 1 ноември 2013
©2013 World Watch Monitor
Християнка от Еритрея е най-последната жертва като затворничка на съвестта, която почина в Еритрея.
Уехазит Берхане Дебесай, на около 30 години, почина около средата на октомври от пневмония, след като цяла година бе лежала в затвора при изключително сурови условия, където не й била оказана никаква медицинска помощ поради отказа й да се отрече от християнската си вяра.
Миналата година Дебесай бе арестувана, докато участваше в национални чествания; тя бе обвинена, че взема участие в християнски дейности извън одобрените от правителството църковни сбирки на православни, католици и лутерани.
Дебесай бе сгодена и скоро трябваше да се омъжи; след арестуването й тя бе държана в изолация в Ади Куала, недалеч от еритрейската граница. Смъртта й съвпадна с арестуването на около 70 християни по време на молитвено събрание в Асмара, столицата на Еритрея.
Християнка умира в еритрейски затвор като затворник на съвестта
70 християни са арестувани, ООН отбелязва рекордно нарушение на човешките права
Християнка от Еритрея е най-последната жертва като затворничка на съвестта, която почина в Еритрея.
Смъртта на Уехазит Берхане Дебесай, която бе на 30 години, идва в момент, когато ООН и други неправителствени организации отново подемат кампания на осъждане на Еритрея заради нарушаването на човешките права в страната.
Дебесай почина около средата на октомври от пневмония, след като бе затворена в продължение на една година при много сурови условия. По време на затворничеството на й била оказвана никаква медицинска помощ, защото тя отказала да се отрече от християнската си вяра.
Смъртта на Дебесай съвпада и с арестуването на около 70 християни по време на молитвено събрание в Асмара, еритрейската столица.
С тези арести броят на арестуваните през тази година християни става почти 300; местни християни определят тези действия като най-значителната до този момент кампания срещу еритрейската църква.
Случаят с Дебесай идва след смъртта на около 380 емигранти (повечето еритрейци и сомалийци), което се случи в началото на тази година, когато те се опитали да избягат в Европа в лошо екипирани лодки, тръгвайки от либийския бряг с надеждата да прекосят Средиземно море.
Специалният докладчик на ООН по човешките права в Еритрея Шийла Кетарут неотдавна разказа пред Генералната асамблея на ООН, че нарушенията на човешките права в Еритрея е причината „безброй еритрейци да изоставят всичко и да напуснат страната.”
Към 30 септември тази година цифрите сочат, че еритрейците са на второ място, след сирийците, по броя на избягалите в Италия по море (според статистика на ООН). „Това показва степента на отчаяние на онези, които решават да избягат въпреки изключителните опасности, които ги дебнат по пътя и независимо от неизвестното бъдеще, което ги очаква,” казва Кетарут.
Статистиката на ООН потвърждава, че от Еритрея избягват между 2 хиляди и 3 хиляди човека всеки месец, независимо от факта, че съществува политика „убий на място” за онези, които се решават да бягат от страната си.
Счита се, че през последното десетилетие от страната са избягали над 300 хиляди еритрейци.
Кетарут казва, че най-сериозните нарушения са липсата на свобода на изразяването, на събиранията, на религията и на свободното придвижване, извън съдебни разправи, изчезвания, задържане в карцера, мъчения или пък назначаване на военна служба за неограничен срок.
Посланикът на Еритрея в ООН Ария Деста отхвърля тези обвинения, като твърди, че тези данни са използвани като „инструмент за оказване на политически натиск” с цел установяването на „нечестни и несправедливи” санкции срещу страната. Той отказал да съществува политика „убий на място” бягащия.
Миналата година, когато Дебесай бе арестувана, тя участвала в национални чествания. Тя бе обвинена в това, че вземала участие в християнски дейности, които тя извършвала извън одобрените от правителството църкви на православните, католиците и лутераните.
Дебесай бе сгодена и се очакваше скоро да се омъжи, но след арестуването й тя била държана в карцер в Ади Куала, намиращ се недалеч от еритрейската граница.
Годеникът й Йохан също бил арестуван този ден и той също бил задържан в Ади Куала.
Говорител на „Отворени врати”, благотворителната организация, която работи за облекчаване на съдбата на християните, намиращи се под натиск заради вярата си, казал, че мнозина християни, както мъже, така и жени, са държани в подземни тъмници, в метални корабни контейнери и във военни центрове по задържанията.
„Затворените са подложени на тежък труд, оскъдна храна, вода и хигиена и излагане на пек, студ или други неблагоприятни атмосферни условия. Най-често им се отказва медицинска помощ за малария или пневмония, от които те заболяват по време на затворничеството си, или пък за такива болести, като диабет, високо кръвно или рак, от които те страдат преди арестуването им,” казва представителят на „Отворени врати.”
Редица организации по правата на човека, включително Amnesty International и Human Rights Watch, осъждат нарушенията на човешките права в Еритрея. Amnesty International твърди, че еритрейските затвори са пълни с „хиляди политически затворници, които са затворени, без да им е отправено каквото и да е обвинение в престъпление; за мнозина от тях никога повече не се чува къде са и какво е станало с тях.”
От 1993 година насам най-малко 10 хиляди политически затворници са пратени зад решетките, твърди Amnesty International, като мнозина от тях са умрели по време на задържането им, тъй като са били подложени на „мъчения, живеят в ужасяващи условия или извършват самоубийство.”
След новините за смъртта на еритрейците от остров Лампедуза Греъм Киприян от лондонския университет South Bank в свое интервю пред световната служба на ВВС казва, че всеки еритреец на възраст между 16 и 40 години е длъжен да служи в армията и тъй като на практика не съществува демобилизация от нея, то никой не може да я напусне когато и да било.
Той казал също така, че еритрейската икономика буквално е колабирала.
