Публикувано на: 4 ноември 2013
Новина на Fox News
Бейрут. По време на стълкновенията между отделните воюващи партии на една от сирийските планини е издигната огромна бронзова статуя на Иисус Христос, което изглежда станало по време на примирие между трите фракции, воюващи в гражданската война в Сирия.
Статуята, изобразяваща Иисус с протегнати ръце, е издигната на планината Херувими, от която може да се наблюдава пътя на поклонниците, които в древни времена идвали от Константинопол и отивали към Йерусалим. Тя е висока 12 метра и е поставена върху постамент, с което цялата височина става 32 метра, според съобщенията на организаторите на проекта.
Забележителен е фактът, че статуята успешно бе придвижена в Сирия и на 14 октомври поставена на хълма. Построяването й отнема осем години и то бе временно преустановено поради гражданската война, чието начало бе поставено с въстанието от март 2011 година, насочено срещу сирийския президент Башар Асад.
Християните и другите малцинствени групи са обект на нападения по време на конфликта, а опазването на статуята в никакъв случай не може да бъде гарантирано. Тя се намира сред селца, в които някои от бойците имат връзки с Ал Кайда и изпитват малка симпатия към християните.
Защо да се поставя огромна статуя на Иисус Христос по време на опасни действия и на всякакви други опасности в тази страна?
Защото „Иисус би направил същото,” организаторът на проекта Самир Ал-Хадбан предава думите, които християнски църковен водач му казал.
Преодоляването на пречките по доставянето и издигането на статуята от организаторите показват сложния характер на войната, в която въпреки жестокостите на воюващите страни е възможно постигането и на краткосрочно примирие.
Ал-Хадбан казва, че главните въоръжени групировки в този край – силите на сирийското правителство, силите на бунтовниците и местната милиция на Седная, християнско градче, разположено недалеч от хълма, на който е издигната статуята – сключиха примирие, за да позволят на организаторите да поставят статуята; Ал-Хадбан не дава повече подробности по случая.
Силите на бунтовниците и на правителството от време на време прекратяват огъня, за да позволят доставянето на стоки. Обикновено те не признават факта на сключване на примирие, тъй като това би било мълчаливо признание на успехите на противника.
Поставянето на статуята отне три дена. На снимките, направени от организаторите, може да се види, че тя е на две части, които били влачени от селскостопански трактори и сетне издигнати и поставени на мястото от подемен кран. Недалеч от този хълм са издигнати статуи на Адам и Ева, които са по-малки.
Проектът, наречен „Дойдох, за да спася света,” се осъществява от базираната в Лондон фондация „Св. Павел и св. Георги,” която се ръководи от Ал-Хадбан. По-рано тя била наречена „Фондация Гаврилов” по името на руския бизнесмен Юрий Гаврилов.
Фондацията подала документи в британската Комисия по благотворителността, които описват проекта като подкрепящ „проекти, отнасящи се до науката и защитата на животните,” осъществявани в Англия и Русия. Счетоводните документи на Комисията обаче сочат, че през последните четири години фондацията е направила разходи за не повече от 400 американски долара.
Ал-Хадбан казва, че по-голямата част от финансирането се осигурява от частни дарители, но не дава повече подробности.
Главната движеща сила на проекта са руснаците и това не е учудващо, като се има предвид, че Кремъл въоръжава главния съюзник на Асад, а православните църкви в Русия и Сирия поддържат тесни връзки с него.Ал-Хадбан, който от Москва даде изявление за Асошиейтед прес, е сирийски и руски гражданин и живее в двете страни.
Ал-Хадбан казва, че той наченал проекта през 2005 година, като се надявал статуята да вдъхнови сирийските християни. Той самият бил вдъхновен от статуята на Иисус Христос Изкупителя, извисяваща се край Рио де Жанейро.
Той наел арменски скулптор за изработването на статуята, но работата вървяла бавно. Неколцина от неговите спонсори починали, включително Валентин Варенников, генералът, който през 1991 година участвал в опита за преврат срещу президента Михаил Горбачов. По-късно той търсел подкрепата и на президента Владимир Путин за проекта за статуя.
Варенников умира през 2009 година.
Друг спонсор, патриарх Игнатий ІV, главата на намиращата се в Ливан гръцка православна църква на Антиохия и целия Изток, умира през 2012 година. Той подарил земята за статуята, както съобщава църковния администратор епископ Гатас Хазим.
Към 2012 година статуята вече била готова, но Сирия по това време била в пламъци и това довело до най-голямото забавяне на проекта, казва Ал-Хадбан.
Бунтът срещу Асад се поддържа от мнозинството мюсюлмани-сунити, а джихадистите са една от най-силните военни групировки. Другите мюсюлмански групировки и 10-процентното християнско малцинство като цяло стоят зад правителството на Асад или пък остават неутрални; често те се въоръжават, за да предпазят общините си от твърдолинейните бунтовници.
Църквите са вандализирани и свещениците са отвличани. Миналият месец екстремистите превзеха Малула, градче с християнско мнозинство, което е толкова древно, че някои от жителите му говорят език, който се е говорел още по времето на Христос.
Във вторник един ислямски клирик-войнолюбец, шейх Омар Ал-Харба, пуснал в YouTube видео, на което се вижда, как той самият разбива една синьо-бяла статуя на Дева Мария.
Ал-Хадбан и главният поддръжник на проекта Гаврилов се колебаели дали да не отменят цялото начинание.
Те се консултирали със сирийския патриарх Йоан Язиджи от гръцката православна църква и тъкмо той им казал, че „Иисус би сторил същото.”
Тогава те започнали да превозват статуята по море от Армения към Ливан. През август, докато статуята още пътувала, Гаврилов получава сърдечен удар и умира на 49 години, казва Ал-Хадбан.
Накрая статуята пристигнала в Сирия.
„Това бе чудо,” казва Ал-Хадбан. „Никой от участващите в проекта не очакваше, че начинанието ни ще успее.”