Публикувано на: 19 ноември 2013
Еритрейци, които успяха да стигнат до брега на град Триполи. Въпреки политиката „убий на място” онези, които се опитват да избягат от страната, ходейки по опасни пътища към неизвестно бъдеще всеки месец до 3 хиляди човека напускат Еритрея, според данни на ООН. До днес милиони еритрейци са напуснали страната.
Драги приятели,
С голяма тъга ви пиша за ужасяващите събития в Еритрея.
Как бихте се чувствали, ако вашият баща, майка, съпруг, съпруга, деца, братя и сестри са арестувани и хвърлени в затвора? Всички скъпи за вас хора един ден вече ги няма!
Получих трагични новини от наш човек в Еритрея:
„Със съкрушено сърце и съвсем накратко ви пиша с голяма мъка за семейството ни в Еритрея.
Тази седмица полицията арестува 180 вярващи. Те планираха да участват в молитвено събрание за призоваване на Светия Дух. Не бе много разумно от страна на някои църковни водачи да организират такова многобройно събиране… а някои твърде неразумно отправяха публични призиви за организиране на събрания и подтикваха хората да поканят и техни познати. Те се събраха на големи групи и полицията лесно ги забеляза. И един ден тя арестува 180 вярващи.”
Сърцето ми се къса, като чувам за подобна трагедия. А това би могло да се избегне.
Както знаете, в продължение на много години „Врата на Надеждата” продължава да бъде една от водещите мисионерски организации, служеща на преследваната Църква в комунистическите и мюсюлманските страни, като разказва за ужасите, на които християните са подложени, и оказва помощ на пратените в затворите и на техните семейства. Ние обучаваме християнски водачи и им посочваме как най-ефективно да проповядват евангелието в страни, враждебни на християнството.
За съжаление немалко нови организации, които искат да помагат на преследваната Църква, нямат необходимия опит, който се изисква при работа в страни с тежка за християните ситуация, такива като Еритрея. Църковните водачи трябва да бъдат добре обучени, а някои организации невинаги постигат това.
Сърце ми се къса, като разбирам за цели семейства, които са разбити, пратени в затвора и измъчвани. Мъка ме обзема, когато виждам, че и децата са наказвани по същия начин, по който родителите им биват наказвани.
Еритрея е една от най-репресивните, най-заговорническите и най-недостъпните страни в целия свят. Повечето хора по света си нямат представа за кризата с бежанците в Еритрея. Тя е на второ място, след Сирия, по броя на избягалите от страната.
Новинарските медии съобщават за смъртта на 380 еритрейци и сомалийски имигранти, които се опитали да избягат, като пресекли Средиземно море с лошо оборудвани лодки. Но онова, което медиите не съобщават, е защо тези хора бягат?
Страхът е този, който е накарал стотици да се решат да напуснат страната си. Те всички са християни, за които да останат в своята страна е още по-опасно.
Страхът от години мъчения в затворите и от това, че те са хвърляни в метални корабни контейнери, където през деня те се нагорещяват, а през нощта замръзват, ги кара да се качат на тези разбити лодки и да се осмелят да прекосят морето.
Мащабът на нарушенията на човешките права и неотдавнашният „лов на вещици”, т.е. на християните, в Еритрея е ужасяващ
Какъв избори бихте направили в тази ситуация?
Един еритрейски църковен водач се осмели да пусне следното съобщение във Фейсбук:
„Скъпа за мен сестра току що ми писа, че по време на последните масови арести на християни почти цялото й семейство е било хвърлено в затвора… Дори не знаех как да я утеша. Това бе един от моментите в живота ми, когато само думите не бяха достатъчни.
Нека ви задам няколко важни въпроса… Как бихте се чувствали, ако вашият баща, майка, съпруг, съпруга, деца, братя, сестри и други близки роднини са хвърлени в затвора… а родителите ви са вече остарели и може би се нуждаят от всекидневни грижи за здравето им… а малките деца са оставени сами в къщи?
И знайте, че не очаквам от вас да ми дадете обикновения в такъв случай отговор: „чувствам се ужасно!”
Аз по-скоро бих искал да чуя от вас, че сте станали по-решителен, че приемате всичко това лично, че си задавате въпроса „защо?” Да узная, че това наистина ви е развълнувало и ядосало и че възмущението ви се надига…. тъй че да кажете:
„Стига толкова! Никакво мълчание повече!”
…Ние сме развили в себе си една странна култура на толерантност към несправедливостта… а арестите и освобождаването от арест ще продължават в един порочен кръг. Резултатът от това е, че с всеки изминал ден ни обзема още по-голямо отчаяние.
Най-доброто лекарство, което можем да препоръчаме на хората, е да избягат. Макар и да съзнаваме, че това няма да засегне коренът на злото…”
Уехазит Берхани Дебесай, християнка от Еритрея на 30 години, е най-последната известна засега затворничка, която умира в затвора в Еритрея. Тя умира на 14 октомври от пневмония, след като година е лежала в затвора при ужасяващи условия. Беше й отказвано медицинско лечение, защото тя отказа да се отрече от Христос.
Чувство на безсилие ни обхваща, когато свидетелстваме за кризата в Сирия и в Еритрея. Лесно можем да кажем, че нищо не може да се направи, но това не е истина.
С ваша помощ ние можем да помогнем на християните в Еритрея, а също така да помогнем на християните, които напуснаха Египет.
Отчаянието на еритрейските християни вече достигна своя предел. Дотолкова, че те рискуват живота си, като с лодки, пеша или по какъвто и да е друг начин се решават да оставят зад себе си терора.
Молбата ни е: нека не ни обзема чувство на безсилие от това, което виждаме. Нека да благодарим на Бога, че на нас не ни се налага да бягаме от страната си поради заплаха за живота ни, да бъдем благодарни към Бога за това, че можем да достигнем до нуждаещите се и да им помогнем.
Нека Бог истински да ви благослови за това, че с вяра продължавате да се грижите за другите и да показвате Божията любов към тях!
Заедно ние можем да постигнем много!
Да, Пол,
Политиката на „лов на вещици,” насочена срещу християните, е ужасяваща. Бих желал да помогна на пратените в затворите християни в Еритрея, на техните семейства, а също и на християните, които успяха да избягат от ужасяващите преследвания.
Прилагам дарението си като помощ за затворените еритрейски християни и техните семейства или пък като помощ за еритрейските християни, които са избягали от ужасния „лов на вещици,” който се върши срещу християните. Или пък можете да използвате дарението ми там, където то е най-необходимо.
