Публикувано на: 29 април 2014
World Watch Monitor
Стратегията за нападенията над „най-уязвимите” е заплашване и терор за всички.
Докато светът се колебае между яростта и пълната безпомощност пред лицето на отвлечените неотдавна от „Боко Харам” около 230 момичета-тийнейджърки предимно от населения с християни анклав Чибок в северна Нигерия, въпросите „Защо тъкмо тези момичета” и „Още колко може да се търпи” болезнено търсят своите отговори. Но отговори от кого?
Съвсем наскоро и тъкмо навреме се появи ново изследване, което ни помага да разберем това. То е проведено от „Нигерийската мрежа за изследване на политическите насилия,” в което си сътрудничат различни организации. Изследването се нарича „Нашите тела – тяхно бойно поле: Боко Харам и основаното върху полова принадлежност насилие срещу жени-християнки и деца в Североизточна Нигерия от 1999 г. насам.” То е съставено от свидетелства на стотици смели жени и десетки решителни мъже, които дали данните при значителен риск за живота си.
Изследването не е някаква поредица от безлични статистики, нито пък е сбор от свидетелства, от които на човек му се свива стомахът. Неговите цели отиват по-далеч и то се опитва да открие и направи понятна основата, върху която се изгражда ултра-салафистката идеология на „Боко Харам” и която дава насока на осъществяваните от него насилия. Авторите му, Ата Баркиндо, Бенджамин Гудаку и Каролин Уезли, разглеждат и някои черти на държавата, която позволява различни бунтовнически групировки да действат толкова ефективно.
Уникалната черта на изследването, обаче, е в неговия акцент върху неизследвано досега явление – широтата на действие на „Боко Харам” чрез целенасочени нападения срещу отделни хора на основата на тяхната религия или пол.
Важно е да се отбележи позицията на изследването, което потвърждава факта, че жени-християнки и деца стават жертва от ръцете на бойци на „Боко Харам” не като инцидентен случай, а като целенасочена политика. Тези действия са добре пресметната многоцелева бойна офанзива на движението, която цели да наплаши населението и то да приеме конкретна религиозно-политическа промяна в страната.
За немалко хора изглежда съвсем очевидно, че една войнствена ислямска групировка ще насочва нападенията си срещу отделни християни и християнски селища. И наистина, изследването потвърждава, че дискриминацията срещу местните християнски общини е повсеместна, или тя е такава най-малко в 16 от 19-те щати на Северна Нигерия.
Онова, което е по-малко очевидно за западния човек, е защо в нападаните християнски общини тъкмо жените и момичетата понасят главния удар на тяхната омраза. Нима най-уязвимите в обществото представляват някаква заплаха?
Изглежда има хора, които считат, че тъкмо те са някаква заплаха. Баркиндо и другите автори хвърлят немалко усилия, за да посочат многобройните оправдания на „Боко Харам” за извършването на насилия тъкмо срещу жени-християнки и момичета. Според изследването, сигурни източници (в щата Баучи) намекват, че бойците на „Боко Харам” са убедени, че жените-християнки са отговорни за това, че децата им презират исляма и го смятат за религия, която тероризира хората.” Ако действително жените са главните учители по ценности и вяра, тогава отвличанията, насилствените бракове и насилственото обръщане в исляма на жени и момичета наистина представляват стратегическа задача.
Една от отвлечените жени посочва и друга причина – извратеното използване на джизия, на данъка, който ислямските владетели събирали от поданиците си немюсюлмани с цел тяхната защита. В нейния случай тя била многократно изнасилвана, като някои от похитителите й казвали, че това е „сексуална джизия,” данък, платен чрез сексуално насилие.
В действителност към края на изследването всички разкрития на зверствата си идват на място, от което на човек му прилошава само при четенето на фактите. „Нашите тела – тяхно бойно поле” разкрива на иначе уравновесения читател колко ефективно и изключително действено е насочването на нападенията срещу жени и момичета, като се има предвид съкрушителният ефект, който тези деяния имат върху християнските общини. В християнските условия оцелелите след сексуални насилия често носят позорното петно на насилието, особено онези, които забременеят или се заразят със спин в резултат от изнасилването. По този начин цели християнски семейства и дори общини са „обезчестени” и това кара съпрузите да не приемат съпругите си, станали жертва на насилие. А това има своите последствия и за децата в тези семейства.
И въпреки това не са само тези противни, но за съжаление предвидими форми на насилие, които изследването на Баркиндо и другите автори разкриват. Внимателният прочит на доклада, който обхваща случаите в шест североизточни щати на Нигерия, показва картината на живота на жените-християнки, където може да се проследят и други трудни за разбиране, но също толкова ефективни начини на репресии срещу тях. Всяка репресия срещу жените като че намира оправдание в държавните или културните норми относно жените и момичетата, което играе решаваща роля в незаконните действия на „Боко Харам” в хода на посочените преследвания. Тук става дума за различния статут на жената според шариата, ислямския закон, например каква е стойността на свидетелството, произнесено от жена. По-просто казано, когато думите на една жена имат само наполовина стойност в сравнение с думите на един мъж, тогава тя може да бъде обвинена или насилвана почти безнаказано, тъй като на практика тя не може да се защити.
Посоченият в изследването списък на преднамереното насилие срещу жени-християнки и момичета включва например следните: отказване на медицински грижи, свързани с раждането и отглеждането на дете, целенасочени нападения срещу бизнес организации и места, където жени-християнки заемат ръководна длъжност или са собственички на дребен бизнес, насилия, свързани с нежеланието на жените да носят изискващото се според исляма покривало на главата, изгонване от домовете им на вдовици-християнки или на жени, обърнали се от ислям в християнство, а новообърналите се в християнство често са жертва на домашно насилие.
Същевременно „Нашите тела – тяхно бойно поле” не омаловажава сложния характер на проблема и описва действията на „Боко Харам” в цялостния контекст на социалния, историческия и политическия живот на населението. Изследването не скрива мотивите за арестите от 2011 и 2012 г. като отмъстителна мярка, при което около 100 жени и деца на привърженици на „Боко Харам” са арестувани. В него не се пренебрегва и величината на проблема със заселването на местни туземци в отделните райони на страната.
И все пак докладът прави неизбежният извод: жените-християнки и момичетата са жертви на нападения по специфичен начин, просто защото те са по-видими, по-уязвими, стоят на по-преден план и представляват немалка заплаха, което в крайна сметка ги прави удобна мишена с цел обезсилване на християнските общности.
Статистиките на отвличанията, изнасилванията, мъченията и убийствата на жени-християнки и деца, а също така увеличаването на травмата от тези насилия, което по най-нагледен начин е разкрито в изследването, ясно подсказва, че тези данни не са за хора със слаби нерви. Но онова, което придава ценност и надеждност на свидетелствата на жертвите, е самата атмосфера на терор, създавана от „Боко Харам.” Наличието на тези данни в доклада, фактът, че някои жени се осмелиха да разкрият страданията си въпреки опасността от позорно петно върху тях и въпреки страха от отмъщение от страна на „Боко Харам” – всичко това представлява ярко свидетелство за достоверността на посоченото в доклада.
От съществено значение е фактът, че авторите на изследването за пръв път се опитват да възвърнат достойнството и ценността на живота на стотиците жени и момичета, интервюирани от тях, като включват в него мненията и анализите на самите жени, а не просто описват подробности на страданията им.
Тъкмо тези мнения, както и статистиките и другият контекстен анализ, а също така и самото значение на „боко харам” – „западното образование се забранява,” е онова, което прави нападението от 14 април срещу момичетата от средното училище една логическа неизбежност. Фактът, че голям брой отвлечени момичета-християни на тийнейджърска възраст попълниха редиците на жертвите на „Боко Харам,” едва ли ще изненада проницателния читател на „Нашите тела – тяхно бойно поле.”
„Нашите тела – тяхно бойно поле. Боко Харам и основаното върху полова принадлежност насилие срещу жени-християнки и деца в Североизточна Нигерия от 1999 г. насам.”
Автори: Ата Баркиндо (кандидат за д-р на науките, Лондон), Бенждамин Гудаки (Консултативен и изследователски център по образованието в Абуджа) и Каролин Кагум Уезли.
„Нигерийска мрежа за изследване на политическите насилия“
