Публикувано на: 29 април 2014
Джеръми Рейнълдс
Лиуши, провинция Жечанг (ANS-ASSIST News Service). Говори се, че Луиши е най-голямата църква в Китай, където в неделя, на Възкресение Христово, в тази азиатска мега-църква обикновено се събират хиляди богомолци, които отдават дължимото не на комунистическата партия, а на Господния кръст.
Както може да се прочете в разказа на Том Филипс от британския всекидневник „Телеграф,” църквата Лиуши, с нейния над 60 метров кръст, съзиращ се от километри разстояние, с нейната площ, побираща 5000 човека, което е два пъти повече от местата на Уестминстърското абатство, бе открита миналата година, когато един богослов се изрази за събитието като „цяло чудо, че такъв малък градец можа да построи такава грандиозна църква.”
Струващата 8 милиона лири сграда е един от най-видимите символи на изключително бързото обръщане на комунистически Китай към християнството, при което той може да се превърне в страната с най-многобройното християнско население в света.
„Чудесно е да бъдеш последовател на Иисус Христос. Това ни дава изключителна увереност в живота,” казва в един от дните на страстната седмица Джин Хонгсин, 40 годишен посетител на църквата, който се възхищава на позлатения кръст, изправен върху олтара на храма.
„Ако всеки в Китай вярваше в Иисус Христос, то светът вече не би имал нужда от полицейски участъци, вече нямаше да има лоши хора, а следователно и престъпления,” вестник „Телеграф” цитира неговите думи.
Официално Китайската народна република е атеистична страна, но този факт се променя много бързо, тъй като 1.3 милиардното й население търси смисълът на живота и духовно удовлетворение, които нито комунизмът, нито капитализмът досега не успяха да дадат на хората.
Със смъртта на председателя Мао през 1976 г., която положи края на културната революция, все повече църкви се откриваха и броят на християнските енории нарасна изключително бързо.
По-малко от четири десетилетия изминаха от тогава и вече някои считат, че Китай е на път да се превърне не само в най-голямата икономика в света, но и в най-многобройната християнска нация на земята.
„Според моите сметки Китай ще се превърне в най-голямата християнска нация в света, при това твърде скоро,” казва Фенганг Янг, професор по социология в университета в Пердю, автор на книгата „Религията в Китай: оцеляване и ръст по време на комунистическо управление.”
„Телеграф” предава думите му, че „за по-малко от едно поколение време това ще се случи. Не са много онези, които са готови да се изправят лице с лице пред подобна драматична промяна.”
Протестантските общини в Китай, които към 1949 г. имаха малко по-малко от един милион членове, вече надминаха онези страни, които най-често се свързваха с бум на евангелските общини в тях.
През 2010 г. в Китай имаше над 58 милиона протестанти, за сравнение можем да посочим Бразилия с нейните 40 милиона и Южна Африка с 36-те милиона протестантски християни, според статистиките на Центъра-форум за проучване на църквите, религиите и обществения живот.
Янг, който е водещ експерт в областта на религията в Китай, счита, че броят им ще нарасне на 160 милиона към 2025 г. Това навярно ще постави Китай на по-предно място дори от Съединените Щати, където броят на протестантите през 2010 г. бе около 159 милиона, но където техният брой непрекъснато намалява.
До 2030 г. общият брой на християните в Китай, включително римокатолиците, може да надхвърли 247 милиона, което ще я постави преди Мексико, Бразилия и Съединените Щати като най-многобройната християнска нация в света, предрича той.
„Мао си мислеше, че може да изкорени религията. И той считаше, че е постигнал тази цел,” цитира думите на Янг вестник „Телеграф.” „Иронията е в това, че комунистите се излъгаха, те напълно се провалиха в прогнозите си.”
Както много други църкви в Китай, така и църквата в градчето Лиуши, намиращо се на 360 км. южно от Шанхай, провинция Жечанг, също има бурна история.
Тя била основана през 1886 г., когато Уилям Едуард Су, роденият в Йоркшир мисионер и бъдещ професор в Оксфордския университет, наченал евангелизаторска дейност сред местното население.
Към края на 50-те години на 20 век, когато целият регион бил обхванат от насилствената антихристиянска кампания на Мао, църквата била насила затворена.
„Телеграф” продължава разказа си, като посочва, че църквата в Лиуши остава затворена през десетилетията на културната революция, която начева през 1966 г. и в резултат на която богослужебните места из цялата страна са разрушени.
След отварянето й през 1978 г. броят на нейните членове нараснал изключително бързо поради политиката на Китай да регистрира християнските църкви. Това дало основание на хиляди църкви да се съгласят с надзора на комунистическата партия в замяна на позволяването да извършват богослужение в храмовете.
Днес храмът в Лиуши има 2600 редовни богомолци, всяка година се правят до 70 кръщавки, както посочва Ши Ксиаоли – тя е 27 годишният проповедник на църквата. Ръстът на богомолците скочи изключително бързо през миналата година, когато бе отворена новата мега-църква с площ 1800 кв. м. – вероятно най-голямата в континентален Китай.
„Старата ни църква бе малка и човек трудно можеше да я открие,” казва Ши. „В нея нямаше място за всички вярващи, особено по време на Рождество Христово и на Възкресение Христово. Новият ни храм е голям и се вижда отдалеч.”
Църквата в Лиуши не е единствената по рода си. Като се тръгне от провинция Юнан в китайския югозапад и се отиде към Ляонинг в промишления североизток, навсякъде може да се види бумът на християнството. Счита се, че в тези китайски краища всяка седмица неделните служби се посещават от повече християни, отколкото в храмовете на цяла Европа.
Неотдавнашно проучване показва, че в онлайн търсачките думите „християнство,” „християнска община” и „Иисус” се срещат много по-често от думите „комунистическа партия” или „Си Дзинпин” – председателят на комунистическата партия.
„Телеграф” посочва също така, че сред китайските протестанти има и милиони други вярващи, които вземат участие в богослуженията на нелегалните „домашни църкви,” където се провеждат служби, без те да бъдат наблюдавани от държавата. Често това са частни домове на хората, където вярващите се опитват да избегнат „зоркото око” на комунистическата партия. В по-голямата си част тези църкви са родени от собственото китайско мисионерско движение, което тепърва прохожда, но което посочва смяна на ролите, след като в продължение на векове страната бе обект на чуждестранни мисионери. Днес Китай вече изпраща свои мисионери в чужбина, преди всичко в Северна Корея, където се търсят души за спасение.
„Искаме да помагаме на хората, а за нас това е по-лесно, отколкото за британските, южнокорейските или американските мисионери,” казва един от водачите на нелегална църква в северен Китай, който помоли да остане анонимен.
Новият ръст на християнството озадачи комунистическата партия.
„Детето изведнъж порасна и родителите не знаят какво да правят с младия тийнейджър,” казва водачът на нелегалната църква, член на китайското движение на домашните църкви.
Някои правителствени служители дори са съгласни, че религиозните общества могат да помогнат при оказването на редица социални услуги, което правителството не може да стори, и същевременно те могат да помогнат за преодоляване на нарастващата морална криза в страната, където парите, а не комунизмът, вече са се превърнали в кесаря.
С тези свои думи те като че изказват съгласие и с думите на Дейвид Камерън, британският премиер, който миналата седмица каза, че християнството би могло значително да подобри „духовното, физическото и нравственото” състояние на нацията.
Проповедничката на църквата в Лиуши, Ши, с деликатни думи описва енорията като „патриотична,” като казва: „Водени сме главно от два мотива: единият е евангелската ни мисия, а другата е да служим на обществото. Християнството може да играе роля и в опазването на мира и на стабилността в обществото. Без Бога хората правят, каквото си искат.”
Същевременно други водачи на китайските църкви разсъждават върху въпроса за това, как религиозният климат може да повлия върху политическото им бъдеще и как той може да повлия върху комунистическата партия в усилията й здраво да държи властта, при все че конституцията на страната от 1982 г. гарантира на гражданите й правото да „вземат участие в нормални религиозни дейности.”
В резултат на това, продължава „Телеграф,” властите упражняват твърд надзор над вярващите, а проповедниците и пасторите редовно са наблюдавани, тъй че управляващите да се убедят, че проповедите им не се отклоняват от онова, което е приемливо за партията.
В църквата в Лиуши една видео камера виси от тавана и е насочена точно към амвона, откъдето се произнасят проповедите.
„Властите искат пасторът да проповядва по начина, по който комунистите проповядват. Те искат да приучат хората да живеят по комунистическия начин, който те показват,” казва водачът на домашната църква. Той добавя, че одобрените от властта официални църкви често избягват онези места от библията, в които могат да се съзрат някакви елементи на подривна дейност.
Старозаветната книга, в която се описва как пратения в изгнание Даниил отказва да се подчини на заповедта да служи на царя, а желае да служи на своя Бог, се счита за „опасна книга,” казва църковният водач.
„Телеграф” продължава и посочва, че може би има някакво основание за загриженост. По-рано този месец бе показана нарастващата сила на християните, когато хиляди се събраха, за да защитят една църква в Уенжоу, град, известен като „Йерусалим на Изтока,” след като правителството заплаши да я събори.
Като видяха широкия обществен показ на съпротивата на вярващите, държавните служители изглежда се отказаха от първоначалните си планове, като проведоха разговори и постигнаха компромис с църковните водачи.
„Те не вярват на църквата, но са длъжни да я търпят или дори да я приемат като факт, защото църквата расте,” предава думите на църковния водач „Телеграф.” „Броят на християните се увеличава и те не могат да се преборят с този факт. Те не биха искали 70-те милиона християни да станат техни врагове.”
Водачът на нелегалната домашна църква казва, че мнозина държавни служители гледат на религията като на „болест,” която трябва да бъде лекувана. Янг се съгласява, че в това може да се съзре потенциална опасност.
Комунистическата партия „все още не е сигурна дали християнството би могло да стане опозиционна политическа сила” и се страхува, че то може да бъде използвано от „западните сили с цел събаряне на комунистическата политическа система,” казва той.
През следващите няколко десетилетия църквите може да се изправят пред увеличаване на натиска върху тях, тъй като комунистическата партия се опитва да потуши ръста на християнството,” казва църковният водач.
„Има хора в правителството, които се опитват да контролират църквата. Мисля, че това е последният им опит в тази насока.”
