Публикувано на: 21 май 2014
Преди две седмици в някои ирански медии се появиха съобщения, че в отделение 350 на печално известния затвор Евин в Техеран затворници били пребити от охраната и от служители на специалните сили по време на тяхна инспекция. Първоначално властите отричали да е вършено насилие, но сетне трябвало да признаят насилията, които били извършени в затвора. Съобщава се също така, че някои затворници били прехвърлени в единични килии. Но един друг аспект на бруталното отношение, за който стана известно по-късно, е фактът, че някои от затворниците, които били изпратени в единичните килии, били с обръснати глави.
„Мохабат Нюз.” В затвора Раджайшахр (известен още като Гохардашт), намиращ се на около 30 мили от Техеран, около десетина затворници си обръснали главите в знак на протест срещу насилията на охраната в затвора Евин и като знак на солидарност със затворниците, станали жертва на насилия. Появиха се съобщения и за това, че няколко млади политически активисти, мъже и жени, намиращи се извън затвора, също си обръснали главите в знак на солидарност със затворниците. Те дори публикували свои снимки във „Фейсбук.” Тези съобщения отново засилиха надеждите, че движението за граждански права в Иран все още съществува и е активно.
Сред десетте човека в затвора Раджайшахр, които си обръснали главите, са Реза Ентесари, Хамидреза Борхани, Джафар (Шахин) Егдами, Саид Разави Фагих, Мехди Махмудин, Саид Мадами, Фарши Йодолахи, Мисах Яздамеджад и Мустафа Нили.
Най-напред разговарях с Мехди Махмудин, като го попитах какво цели с обръсването на главата си. На въпроса ми той отговори без всякакво забавяне: „Отговорът ми към някого, който се опитва да ме унижи, винаги е един: защитавам се, като му отнемам средството или начина на унижаване. Затова когато властта използва такава тактика, като обръсването на главата на затворника, за да го унижи, ние трябва да му отнемем това тактическо средство. Аз открито им казвам, че подобно деяние не може да ни унижи.”
Аз обаче му казвам: „Но ти не си в затвора Евин?” На което той отговаря: „Аз не си обръснах главата като знак на солидарност с тях, а главната ми цел бе да отнема това средство от ръцете на затворническите власти. Спомням си, че през 2009 г. някои служители на затвора се опитваха чрез използването на лични затруднения на някои от затворниците да им окажат натиск и така да измъкнат от тях фалшиви признания, като изваждат наяве някои лични проблеми. Затова аз се противопоставям на това не само като им изтъквам същите тези лични проблеми, но и като измислям такива, тъй че те да не продължават да се опитват да ме контролират.” Питам го как съпругата и дъщеря му ще реагират, като го видят с обръсната глава. А Мехди поглежда, все едно си представя подобна среща с тях, и ми казва: „Чувам, че дъщеря ми е казала, че се гордее с мен заради това, че показвам солидарност с приятелите ми. Мисля си, че това е начинът да й кажа, че съм готов да платя цената заради убежденията си. Това ще й покаже с каква сериозност се отнасям към идеалите си.”
Реза Ентесари е дервиш от Гонабад, който наскоро бил прехвърлен от затвора Евин в Раджайшахр; той излежава осемгодишна присъда. „Виж какво, ние трябва да отговорим на онова, което се случва, и то така, че отговорът ни да има някакво въздействие. Учението на дервишите ме убеждава, че съм длъжен винаги да бъда солидарен с другите. Бръсненето на главите сред дервишите има дълга история. Нашите водачи винаги си бръснат главите, за да покажат, че те са по-различни. През 2009 г. един дервиш бе задържан и властите му обръснаха главата, но в отговор на това другите членове на неговата общност също си обръснаха главите. Твърдолинейните властници не могат да търпят да гледат подобна сплотеност на хората.” Сетне той продължава: „Надявам се, че тези наши действие ще прераснат в по-обширен протест. По едно време имах надеждата, че министерството на разузнаването, което има широк поглед върху събитията, не би се съгласило с подобни практики, които такива малки агенции като затворите провеждат, но изглежда че то е било повлияно от тях.”
Мустафа Нили е бивш член на движението на зелените в Иран. Той бил прехвърлен в затвора Радайшахр миналата година. Когато го попитах защо и той си е обръснал главата, никак не се забави с отговора си. „Доста дълго лежах в отделение 350 на затвора Евин и съчувствам на младежите в него. Мислех си, че навярно и аз щях да бъда сред младите, чиито глави бяха обръснати от затворническата охрана, ако и аз бях там. Длъжни сме да предприемем нещо, тъй че да неутрализираме ефекта, който охраната целеше да постигне. Разбира се, съществуват и други действия на протест, които бяха предприети в целия свят. Да си спомним как затворите бяха напълнени със затворници по време на апартейда в Южна Африка. Струва ми се, че действията на протест кара отсрещната страна да се страхува и да не знае какъв да бъде следващия й ход. Когато разбрах, че хора извън затвора си бръснат главите, това ме накара да се почувствам по-добре и да осъзная, че хората не са забравили затворниците. От това на човек му става мило и драго. Вярвам, че постигането на целите на движението на зелените ще донесе очакваните плодове за онези, които са въвлечени в него.
Хамидреза Борхани е още един политически затворник, който е в затвора отскоро. Когато се приближих до него, той пишеше нещо. Явно бе забелязал, че аз снова сред хората наоколо и задавам въпроси, тъй че като стигнах до него той ми подаде една бележка, на която бе написал мнението си. „Едно движение никога не може да унижи начина ти на живот, дори и то да не е съгласно с него. А отсрещната страна иска да унижи начина на живот, с който те не са свикнали и който е различен от техния. Новото протестно движение постигна успех, като показа потисническите планове и действия на режима. Обикновено обръсването на главата на затворник се счита за наказателна мярка, чрез нея охраната се опитва да унижи човека. Но тъй като обръсването на главата не е незаконно, членовете на гражданското движение могат да го използват и така да покажат протеста си и да посочат на другите посланието си.”
Следващият затворник, към когото се приближавам, е Джафар (Шахин) Егдами. Неговият случай бе удивителен за мен, тъй като по-рано го бях чувал да казва, че иска да си пусне дълга коса, докато е в затвора. На въпроса ми защо си е обръснал главата, той отговори: „Онова, което затворническите власти сториха, като обръснаха главите на затворниците, наистина е акт на унижение, но когато разбрах, че майката на един мъченик на вярата, Мустафа Каримбейги, който бе убит по време на протестите от 2009 г., също протестирала срещу принудителното обръсване на главите на затворниците, аз веднага сторих същото и обръснах и моята глава. Считам, че движението за социален протест е длъжно да използва това средство, тъй като то не струва пари, а същевременно е твърде вероятно и други да се присъединят към него. Политическите и обществените активисти също трябва да предприемат подобни действия и да покажат, че продължават да стоят зад целите си. Трябва да покажем, че онова, за което настояваме, има по-голяма морална стойност от техния морал, както протестиращият Аунг Сан Су Киу от Бирма казваше. Чрез подобни действия гражданското движение на Иран може да покаже, че съпротивата му продължава.” Когато го попитах как ще реагира семейството му, като види обръснатата му глава, той каза: „Правил съм това и преди, когато бях в отделение 209 на затвора Евин, тъй че не се безпокоя – те са ме виждали такъв и преди това.”
Саид Разави Фагих е последният от затворниците, когото питам за причината да си обръсне главата. „Главната причина бе да изразя солидарността си приятелите от отделение 350 на затвора Евин, които търпят насилие срещу тях. Това е символичен акт, който показва нашата сплотеност. Разбира се, този акт няма да намали страданието на затворниците, но и на нас няма да ни донесе някаква болка. Тези наши действия обаче са важни за солидарността ни.” Когато споменах за подобните действия и солидарността на хора, намиращи се дори извън затвора, той отговори, че това също има своя конкретен смисъл и ще има положителен граждански ефект. „Мисля, че много религиозни и нерелигиозни учения са оцелели поради солидарността на членовете и последователите им. Танцуването и ритуалите на хора от различните малцинствени групи са пример на подобни обединителни действия,” казва той. Когато го попитах как би се чувствал и какво би очаквал, ако той би бил сред затворниците от отделение 350, чиито глави бяха насилствено обръснати, той отговори: „Най-малкото бих очаквал да видя солидарността на другите. Ако дори и да не може да направи това, човек не трябва да остава безразличен, тъй като важна човешка черта е чувството на симпатия и емпатия към другите, включително към животните и към природата.”
Рууз-Масуд Бастани
