Публикувано на: 21 май 2014
Собствени новини на „Врата на Надеждата”
Както съобщава новинарската агенция „Солидарност с Пакистан”, на 16 май една цяла християнска колония в Саманабад, състояща се от 40 семейства, била разрушена. На 15 май в 9 ч. сутринта служители на ВиК и на службата за градоустройство разрушили домовете на 40 семейства. Немалка част от тези семейства живеят в колонията от 40 години насам.
На семействата не било дадено достатъчно време, и дори не им било позволено, за да спасят домашното си имущество, мебелите, електрическите и електронните уреди и личните вещи: всичко това било унищожено от правителствените служители. По време на разрушаването на мястото присъствал и директорът на службата по градоустройство Мохамед Наим.
Жителите на колонията се опитали да спрат разрушаването и опитали да се свържат с избраните от този окръг членове на правителството Мехар Иштак Ахмед и Рана Масхуд (която е и федерален министър на образованието), но никой не отговорил на телефонните им обаждания. Както Мехар Иштак, така и Рана Масхуд спечелили изборите с гласове, получени и от тази колония, но те не пожелали да помогнат на семействата, а след разрушаването дори не дошли на място да видят какво става.
Местните медии разглеждат положението като природно бедствие.
На 14 май шофьор на рикша, представляващ местното ВиК, дошъл в колонията и казал на жителите й, че правителствените служители ще разрушат домовете им на следващата вечер, тъй че те още отсега да се погрижат да спасят личните си вещи. Властите започнали разрушаването в 9 ч. сутринта, а не вечерта.
Жителите нямали време да съберат покъщнината си, с мнозина от тях се отнесли изключително лошо, а някои дори получили наранявания, докато били изхвърляни от домовете си и дори от леглата си. Няколко жени и момичета били бити от полицаите.
Две малки момичета, на 7 и на 15 години, получили обгаряния по лицето и раменете си, когато наченало разрушаването; това станало, докато хората все още си приготвяли закуската.
Сега семействата, включително децата, живеят под открито небе и не могат да се скрият от жегата, която е характерна за горещия летен период. Всички жители на колонията прекарали последната си нощ там, спейки върху асфалта на улицата. Четиридесет семейства остават бездомни и опустошени. Мнозина от тях са изключително бедни и нямат пари да си наемат временно жилище.
