Публикувано на: 27 май 2014
Пакистан. Днес отново били отложени слушанията по апела на смъртната присъда на Ажа Биби – майката на пет деца, която е християнка и която бе осъдена на смърт по обвинение в богохулство. Изглежда съдиите не желаят да поемат отговорността и да вземат решение по един толкова деликатен случай.
Голяма е загрижеността ни за хвърлените в затворите заради вярата си, включително Ажа Биби и невинния Сауан Масих, а същевременно екстремистите, която изгориха домовете на християните, включително няколко църкви, в Бедами Багх, Лахор, се разхождат на свобода и за тях няма никакво наказание.
Наскоро друг осъден за богохулство, Халил Ахмед, бе застрелян в същия ден, когато бе обвинен в това престъпление. Само часове след арестуването му, още докато бил задържан от полицията, той бил убит от един тийнейджър. Това е второто убийство за един месец, свързано с обвинения в богохулство. Активистът за правата на човека Рашид Рехман също бе застрелян, докато си седял в къщи в хола. Убийците му все още не са заловени, макар че той бил известил имената на онези, които го заплашвали с убийство. В такава страна като Пакистан един съдия се налага да я напусне и да отиде да живее в чужбина, след като обвинил убиеца на губернатора Салман Тазийр.
В действителност законът за богохулството се превърна в инструмент за преследване, дори и срещу онези, които защитават обвинените. Пакистан се превърна в страна, която е опасна за религиозните малцинства. Те го напускат, защото не се чувстват в безопасност в родината си.
И наистина, днес се твърди, че не е имало в Пакистан по-лошо време от днешното, когато религиозните малцинства са подложени на жестоки преследвания. Под „чадъра” на закона за богохулството днес се наблюдава небивал ръст на ограниченията и насилията срещу религиозните малцинства в страната. При съществуването на закон, който дискриминира и който защитава само една религия и нейните вярващи, при съществуването на държава, където човек не може да получи съдебна справедливост и където арестите са несправедливи просто защото имаш вяра, различна от държавната – можем ли в такава страна да мислим за някаква религиозна свобода, за свобода на мисълта и на изразяването? Проповядването, че всички хора се раждат свободни и равни, е само на книга – действителността твърде много се отличава от тези празни фрази.
Държавата носи върху себе си печата само на една религия, тази страна се нарича Ислямска република Пакистан. Какво могат да направят християните и изповядващите други религии в подобно място? Ние като християни настояваме държавата да е светска, където всички граждани да имат еднакви права и законът да се отнася към всеки с еднаква сила. Искаме в Пакистан да се установи мир и религиозна хармония, но възможно ли е това при сегашното влияние, което религиозните екстремисти имат в тази страна? Това са въпроси, върху които държавата трябва сериозно да помисли.
„Знаем, че смъртта може да сполети всеки, който се застъпва за християнството и иска отмяна на законите за богохулството, но ние вярваме в казаното в Откр. 2:10: ‘Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота.’ Ние трябва да бъдем по улиците, а не в скъпите хотели на града, ако искаме да спасим нацията си,” казва адвокат Сардар Муштак Гил, защитник на човешките права и директор на Евангелската юридическа асоциация.
Като се има предвид, че в страната съществуват сили на баланса, отмяната на закона за богохулството е възможна, ако хората в страната са добре осведомени, ако се организират съответни кампании и ако активни и прогресивни религиозни водачи се заемат със задачата за защита на правата на религиозните малцинства. Държавата трябва да бъде неутрална и светска, такава трябва да бъде политиката й и управлението й.
