Публикувано на: 13 юни 2014
Ирак-Сирия. Контрактът „дхимми” е неразделна част от традиционния ислямски шариат, чието начало трябва да се търси в средновековието и което изисква немюсюлманите, в нашия случай християните, да плащат данък с цел тяхната защита. Техните права се ограничават до позволяването им да се събират съвместно и да извършват богослужения в църквите си.
Положенията на договора „дхимми” не позволяват на християните публично да изразяват своята вяра. Забраните се отнасят до християнските венчавки и погребения, биенето на камбани, казване на молитви на публично място или четене на евангелието на глас, когато това може да бъде чуто от мюсюлмани; християнските символи, такива като носене на кръстче, не могат да се показват публично; църкви и манастири не могат да бъдат ремонтирани или възстановявани, независимо дали повредата по тях е умишлена или вследствие на друго съпътстващо разрушително въздействие; християните нямат право да отправят обидни бележки по отношение на мюсюлманите или исляма.
Договорът „дхимми” задължава гражданите да носят облеклото си по определен начин, например покриване на лицето и главата на жените, спазването на редица предписания относно храната и търговията, включително забраната за употреба на алкохол.
От контролираните от джихадистката групировка „Ислямската държава на Ирак и Левант” (ИДИЛ) територии в северния сирийски град Рака пристигат съобщения от християни, които казват, че получили ултиматум да се обърнат в ислям или да бъдат убити или пък да пеят възгласа „договорът дхимми.”
Съобщенията на Би Би Си описват амбициите на джихадистите от ИДИЛ да създадат ислямски халифат, простиращ се от северен Ирак до северозападните райони на Сирия. Ако бойците на ИДИЛ успеят да задържат Мосул и да консолидират присъствието си там, това би била решителна стъпка към създаването на ислямски район, контролиран от бунтовниците и свързващ Ирак и Сирия.
Освен че те нападат различни слоеве на местното население, в недалечното минало бойците на ИДИЛ нападаха преди всичко християни.
Счита се, че преди последните нападения от тази седмица в Ирак живеят около 300 хиляди християни от около 1.2 милиона християни, които живееха в страната в началото на 90-те години на миналия век. Оттогава насам, поради жестоките нападения срещу християни, голям брой от тях избягаха от Ирак (заминавайки за Йордания, Ливан и Сирия) или отидоха в северен Кюрдистан; нападенията включваха удари срещу църкви, отвличания, убийства, грабежи, изнасилвания и отправяне на заплахи.
Излизането на християните от региона означава загуба на плурализма и увеличаване на нетолерантността в иракското общество, което и тъй вече е изключително разслоено.
Архиепископът на Мосул Амел Нона казва, че 11 години след ръководеното от САЩ през 2003 г. сваляне на иракския президент Саддам Хюсеин броят на християните в Мосул намалял от 35 хиляди на 3 хиляди. Тази седмица, казва епископът, и останалата част християни напуснаха домовете си.
Като разказва за нападенията срещу четири църкви и един манастир в Мосул, архиепископът казва: „Постоянно получаваме заплахи… (сега) всички вярващи напуснаха града. Чудя се дали някога ще се завърнат отново.”
Организация, подпомагаща християните в Ирак, казва пред World Watch Monitor, че някои семейства, които бяха избягали от Мосул, решили да се върнат, тъй като не могли да намерят убежище другаде и се страхували от битките по улиците между иракската армия и силите на ИДИЛ; „някои семейства споделиха, че за тях е по-добре да умрат в къщи, отколкото да останат на улицата.”
Свещеникът на халдейската църква Кайс Каге казал пред агенция „Фидес:” „Успехът на бойците на ИДИЛ се дължи също така на големите племена и на сунитските кланове. Случилото се в Мосул е знаменателно: такъв голям град не може да падне само за няколко часа, ако не бе получена подкрепа отвътре. Хаосът и политическото разделение в страната, дължащ се на конфликтите между отделните заинтересовани страни, спомага за напредъка на бунтовниците, които дойдоха тук отвън, а иракската армия остави всичко в техните ръце.”
Кюрдистан и останалата част на Ирак
Ирак е разделен на две части – полуавтономният район на Кюрдистан на север, който официално се управлява от кюрдско регионално правителство, разположено в Ербил, и по-голямата арабска част, контролирана от иракското правителство в Багдат. Кюрдите и арабите имат свои собствени езици и култура. По-голямата част от природните богатства на Ирак се намират в Киркук и Мосул – граничните райони, разположени между кюрдските земи и арабската част на Ирак. Тъкмо в тези райони са и най-големите насилия. Християните тук се намират под кръстосания огън на две враждуващи групи: едната, бореща се за автономност на кюрдите, и другата, бореща се за религиозно прочистване на Ирак, което се осъществява от ислямски терористични групировки, желаещи да направят страната изцяло ислямска. Кюрдските аспирации за независимост – желание, което се изразява и от три сунитски провинции в арабската част на Ирак – навярно е един от най-дестабилизиращите фактори в Ирак.
Бягство в Кюрдистан
Докато северната част на Ирак се превърна във все по-опасно място за християните, онези от тях, които избягаха в кюрдските райони, днес се считат за бежанци в самия Ирак.
Като бежанци те са обречени на голяма безработица и на недостиг на жилища, трудности при намирането на училище за децата им (особено на университети), недостатъчно медицинско обслужване и купонна система за храна поради проблеми с адресната им регистрация и поради дискриминацията.
ИДИЛ увеличава натиска на ислямските екстремисти
Ислямските екстремистки групировки желаят Ирак да бъде религиозно прочистен и да бъде създадена държава, която да е изцяло ислямска. От 2003 година насам, когато САЩ ръководеха инвазията в Ирак, положението постоянно се влошава поради големите насилия, които ислямските бойци и бунтовниците вършат. Ислямски политически партии, както шиитски, така и сунитски, които по времето на Саддам бяха забранени, вече се намесиха в политиката и в момента дори съставляват мнозинство в парламента.
Още от 2003 година насам антизападните и антихристиянските настроения вървят ръка за ръка. Под влияние на гражданската война в Сирия изразителите на тези настроения – ислямските групировки – увеличиха броят си в северните иракски територии. Една от целите им е провеждането на последователен джихад, в резултат на който християнското население на страната трябва да бъде унищожено. Това положение е подпомагано и от безсилието на правителството да накаже виновните за насилията.
Както съобщава международната организация „Отворени врати,” като цяло иракското общество е станало по-ислямизирано. Все по-често се наблюдава обществен контрол върху жените, носенето на покривалата и спазването на рамадана. Дори и жени-християнки в Багдат и Мосул били заставяни да носят покривала, ако искат по-свободно да излизат извън домовете си.
История на групировката „Ислямската държава на Ирак и Левант”
Организацията „Ислямската държава на Ирак и Левант” (ИДИЛ) е иракска сунитска екстремистка групировка, която е разположена в Сирия. Бойците на ИДИЛ се придържат към екстремната интерпретация на исляма, като подклажда насилията между отделните враждуващи групировки и напада онези, които имат мнение, различаващо се от тяхното, наричащи ги неверници и отстъпници от вярата.
През октомври 2004 г. водачът на ИДИЛ Абу Мусаб ал-Заркауи обеща пълна подкрепа на Осама бин Ладен. Това направи групировката съюзник на ал-Кайда. През първата година от войната в Сирия – някъде към края на 2011 г. – ИДИЛ се включи в нея чрез една своя група, която първоначално се вля в ИДИЛ: Джабат ал-Нусра. Но между водачите на ИДИЛ и тези на ал-Нусра се появиха различия, което доведе до разделение между двете джихадистки групировки, а по-късно и до междуособици в двете групи.
Сегашният водач на ИДИЛ е Ибрахим Ауад Ибрахим Али ал-Бадри, човекът, който е известен още като Абу Бакр ал-Багдади или като Абу Дуа. Счита се, че ИДИЛ има само около 2500 членове в Ирак (местни и чуждестранни) и около 5 хиляди в Сирия (както сирийци, така и чуждестранни). ИДИЛ осъществява операции и в Ливан и Турция.
Организацията няколко пъти сменя името си, накрая наричайки се „Ислямска държава на Ирак и Левант”, като последната област, Левант, идва от името ал-Шам, известно в Ирак повече като Дааш.
Значението на сирийския конфликт за Ирак
ИДИЛ твърди, че желае да изгради държава, основана на исляма (халифат), разпростираща се върху Ирак и Сирия.
Гражданската война в Сирия играе значителна роля за Ирак. През 2013 г. тази война стана причина за увеличаване на броя на наетите бойци и за увеличаване на финансирането от страна на инспирирани от ал-Кайда групировки.
При сегашната нестабилност в Сирия не трябва да се подценяват усилията на ислямските радикали и увеличаването на антихристиянските настроения. Днес ИДИЛ е добре обоснован в Сирия, затова сирийците са изправени пред избора между режима на Асад и този на ислямските радикали.
