FR US
Новини и репортажи > Репортажи от страните >

Алжирските християни: „Не трябва да се поддаваме на страха!”

„Наблюдение на човешките права по света:” Илия Джади

Алжир: Убийството на френски турист от бойци в Алжир отново породи страха от нови терористични атаки в страната. На 24 септември 2014 г. Херве Гурдел, на 55 години, бе обезглавен в североизточния регион на Кабилие от привържениците на една радикална ислямска групировка, наречена „Войници на Халифата,” която е свързана с Ислямската държава в Ирак.

Гурдел, който бе опитен пътешественик, бе отвлечен на 21 септември заедно с петима алжирци, но те бяха освободени 14 часа по-късно.

Убийството му предизвика вълна от възмущение и негодувание, преди всичко по социалните мрежи в интернет. То напомни на Алжир и на света гражданската война от 90-те години на миналия век, известни още като „черното десетилетие,” когато повече от 150 хиляди човека загинаха от насилствена смърт, а хиляди други изчезнаха безследно. Насилията бяха в резултат на отмяната на избори, спечелени от ислямска групировка, след което т.нар. „Въоръжена ислямска групировка” търсеше възможности да си възвърне властта, на която пък се противопоставиха алжирските военни.

А сега членовете на християнската общност в Беджайя, един от главните градове на Кабилие, са изключително разтревожени поради заплахата, която бойците-ислямисти представляват. „Само като си помислим за съдбата, която бойците на Ислямската държава са отредили на иракските християни, става ясна причината за действителната ни загриженост за църквата в Алжир. Това ни кара да бъдем бдителни,” казва Омар, на 31 години, член на протестантска църква в Беджайя.

Друга християнка от Беджайя, Селма, на 26 години, счита, че църквата е обект на терористите, които изразили „желанието си да установят ислямски теократичен режим навсякъде, където кракът им може да стъпи,” и всичко това за сметка на другите религии. „Честно казано, това действително ме безпокои. Християните трябва да организират непрекъснати молитви, насочени към недопускане на приближаващото се зло.”

В събота на 27 септември в Беджайя се събраха и много католици, които наравно с другите също искаха да бъде обърнато внимание на тревожното положение. В отговор на убийството на френския заложник ректорът на базиликата Св. Августин в Анаба (намиращ се на 400 км. източно от столицата Алжир) остро осъди „варварския” акт.

„За пръв път се разплаквам откакто пристигнах в Алжир преди четири години. Нямаше как да не заплача, когато чух новината за обезглавяването на френския заложник: това убийство силно ме развълнува,” казва отец Амвросий Чибангу Чиасума.

Смъртта на Гурдел отново върна спомените от убийството на седмина монаси от ордена на Цистерциите в Тибхирин, които бяха обезглавени през 1996 г. Седмината монаси, всичките французи, бяха отвлечени през нощта на 26 срещу 27 март 1996 г. от манастира им, намиращ се недалеч от Медеа (на 90 км. южно от столицата Алжир). Хората ги обичаха и въпреки че те съзнаваха опасностите, те бяха решили да останат в Алжир и поради това загинаха от ръцете на бойците от „Въоръжената ислямска групировка.” Двама монаси от братството успяха да избягат, а последният оцелял монах написа очерка „Последният монах на Тибхирин.” Този очерк сетне стана разтърсваща драма с название „Богове и хора,” която спечели голямата награда на филмовия фестивал в Кан през 2010 година, а също така наградата „Най-добър чуждестранен филм.” И други католически свещенослужители загубиха живота си в Алжир, включително архиепископът на Оран, монсеньор Пиер Клавери, който бе убит по време на терористично нападение през август 1996 г.; живота си загубиха и четирима епископи, известни като „белите отци,” убити от бойците на 27 декември 1994 г. в собствения им параклис в Тизи Узу.

Отец Амвросий не е забравил убийствата на своите събратя, но „не трябва да се поддаваме на страха,” казва той.

„Наистина, присъствието на терористични групировки е причината за чувството на страх, което обхваща хората, но същевременно не трябва да се оставяме страхът да ни овладее. Вярващите трябва да останат спокойни и да продължат дейността си.”

„Мисля, че тези терористи са само едно малцинство, което жадува за кръв. Алжирците не се въвличат в терористични действия. Трябва да живеем според вярата си и да се уповаваме на Бога,” добавя той.

Помощ за иракските християни

На 20 септември 2014 г. група алжирци, християни и светски хора, се събраха в северния град Аокас, където изразиха подкрепата си за иракските християни и за другите малцинствени групи в Ирак.

„С тази демонстрация искаме да изразим солидарността и подкрепата си за иракските християни и общината на язидите, които страдат поради тероризма на Ислямската държава,” казва Абделкадер, християнин от Аокас, който бе сред събралите се. „Иракските християни са жертва на геноцид, ние не можем да останем мълчаливи пред лицето на ужасяващите кланета.”

Огромен плакат, на който бе написано „Кабилие е солидарен с иракските язиди и християни,” бе закачен между две дървета точно срещу полицейския участък.

Тероризъм и собствена идентичност

Кабилие е огромен регион – площта му е съпоставима с тази на Дания; той се намира в североизточната част на Алжир на средиземноморското крайбрежие. Регионът обхваща провинциите Тизи Узу и Беджайя, наред с още няколко други. Той се счита за „бунтовнически” регион, където през годините се е развило силното чувство на регионална собствена идентичност и съпротива срещу всякакви форми на централизиран контрол. Регионът е населен предимно с бербери, за разлика от останалите части на Алжир, които са населени предимно с араби, и отношенията му с централното правителство в столицата Алжир винаги са били буйни.

Кабилие е също така домът на все още дребното, но бързо нарастващо малцинство на християнската общност в Алжир.

Наличието в Кабилие на такива природни дадености, като гори и планини, изпълнени с пещери, е предпоставката регионът да се превърне в плодородна почва за всякакви партизански действия. По време на войната за независимост от френския колониализъм Кабилие бе убежище за бойците на съпротивата. През 90-те години на миналия век по време на гражданската война областта подслони бойците на „Въоръжената ислямска групировка.” По-късно тя се превърна в „Ал-Кайда на ислямския Магреб,” която бе отговорна за отвличането на няколко западни граждани в редица африкански страни на юг от Сахара. Групировката поддържа връзки с автентичната Ал-Кайда и миналата година тя взе дейно участие при окупацията на северната част на Мали, а също и на част от южните й граници.

Алжирската армия редовно провежда прочистващи операции в региона, но и до ден днешен не е успяла напълно да изкорени тероризма и бандитизма от Кабилие. Групировката с название „Войници на Халифата” е дисидентска групировка на „Ал-Кайда на ислямския Магреб,” а последната, известна преди това като „Салафистка групировка на повикване с цел борба,” бе начената от членове на ислямската милиция, която участваше в действията по време на гражданската война от 90-те години. В средата на септември 2014 г. „Войниците на Халифата” пуснаха по интернета изявление, в което се посочваше, че те официално обещават подкрепа за Ислямската държава в Ирак, като по този начин станаха първото „крило” на Ислямската държава на африканския континент. А сега отвличането и убийството на Гурдел стана първият важен акт на досега неизвестната групировка.