Публикувано на: 4 ноември 2014
Дъждовният сезон вече започна. Когато настъпи зимата, температурите спадат до около нулата. Борбата за оцеляване тогава става още по-трудна.
Драги приятели,
Хиляди сирийски бежанци напуснаха миналата година домовете си, опитвайки се да избягат от ужасите на една от най-бруталните терористични групировки, тази на ИДИЛ, Ислямската държава на Ирак и Левант.
А днес положението е дори още по-лошо.
Един и половина милиона човека напуснаха Ирак и станаха бежанци. Хиляди напускат страната всеки ден.
Докато пиша това, 138 хиляди бежанци избягаха в Турция само за три дена!
Бруталността на ИДИЛ нараства все повече. Като пчели-убийци, бойците на ИДИЛ, след като завзеха градовете в Сирия, нахлуха в Ирак, убивайки по най-брутален начин граждани, деца, жени и всеки, който им се изпречи на пътя.
ИДИЛ е персонифицирано зло.
ИДИЛ е изключително брутален по отношение на християните и желае да изкорени християнството от тази земи. В някои градове те целенасочено преследват християнските семейства, ходейки от къща на къща и поставяйки ултиматум: платете откуп за защита, обърнете се в исляма или ще бъдете убити!
Това е християнски холокост.
Християните, които платиха, за да избягнат преследванията, разбраха, че ИДИЛ е крайно нечестен. След като получиха парите, бойците на ИДИЛ им взеха жените и дъщерите и ги направиха свои жени и роби. Те изнасилват и отвличат млади момичета.
Съобщава се, че най-малко 500 жени-християнки са отвлечени от Мосул и са „определени за продан”, за да служат като сексуални робини.
Християните избягаха и от Каракош, най-гъсто населения с християни иракски град с население около 50 хиляди жители, намиращ се в провинция Ниневия. Хиляди избягаха в планините.
Християните, които напуснаха домовете си, са изгубили всяка надежда, че отново ще се върнат в тях.
„Те поставиха червения печат на смъртта на къщите на християните и казаха: ние знаем кои сте и ако се върнете обратно, ще бъдете убити,” казва един християнски бежанец.
Всички християнски домове са белязани с този символ, който представлява арабската буква Н, използвана като съкращение на Назарянин (на арабски: насрани) – мюсюлманското название на християните.
Това е криза без всякакво сравнение, това е хуманитарна катастрофа
Миналата година, когато бях в Турция, сърцето ми се късаше, когато гледах ужасяващите условия, в които семействата живееха. Малки деца, майки и бащи живеят буквално от нищо, а често те са връщани обратно поради претъпканите бежански лагери. Радвам се, че успях да организирам група за помощ и да установя връзка с местни църкви, където продължаваме помощта си за бежанците.
При посещението си в Турция с най-голямо съжаление забелязах каква незначителна духовна подкрепа се оказва на бежанците, които масово идват в тази страна. Във времена на криза хората са гладни, уплашени и напълно духовно опустошени. Те нямат сигурност за бъдещето и за живота си. Те преминават през истински ад и мнозина започват да се съмняват в онова, в което някога са вярвали.
Тъкмо сега е времето християните да им покажат любовта на нашия Спасител Иисус Христос.
Нашите служители в Турция са уморени и претоварени. Положението им се струва безнадеждно, нямащо край, тъй като хиляди прекосяват границата всеки ден. Храната, водата и най-необходимите неща постоянно не достигат.
Тежко е за човек да разбере, че с нищо не е допринесъл за подобряване на ужасяващото положение. Още по-тежко е, когато така необходимата помощ и подкрепа не пристигат. Но работещите са упорити, те хранят гладните и обличат голите според както могат, като същевременно се стараят да успокоят и посъветват онези, които са психологически депресирани от ужасяващите неща, които са преживели и видели с очите си.
Бог има Свой план за всичко това. Като християни, ние сме длъжни да помагаме, където можем, и да се молим Бог да използва талантите и състраданието ни за Негова слава.
Нима няма да ми помогнете да окажа помощ на служителите ни в Турция, та те от своя страна да помогнат на тези нещастни хора? Те не могат да се справят без вашата помощ.
Благодаря ви за любовта и за състраданието!
Заедно с вас в Христовото служение,
P.S. Водата, храната и покривът над главата продължават да не достигат. Църквите са препълнени с хора. Немалко семейства са намерили убежище в близките храсталаци и под дърветата край църквите, тъй като ООН не успява да се справи с хуманитарната катастрофа.
