Публикувано на: 7 май 2015
Новини на ASSIST News
ИДИЛ (Ислямската държава на Ирак и Левант) пое отговорността за стрелбата в Гарланд, Тексас, и това бе доказателство за нейната способност да привлече към каузата на тероризма симпатизанти по цял свят, които могат да организират нападения в стил „вълк-единак.”
Инцидентът отбелязва първия случай, при който ИДИЛ поема отговорност за нападение на територията на САЩ. Представител на Белия Дом заяви във вторник, че все още е твърде рано да се установи дали терористичната група е пряко свързана с Ислямската държава.
Съобщения твърдят, че американският джихадист, наричан Абу Ибрахим ал-Америки, който има свой собствен стил на действие, потвърдил, че неделното терористично нападение в Тексас е дело на ИДИЛ и че терористичната групировка има голям брой „обучени войници,” намиращи се в 15 американски щати и очакващи заповеди да наченат убийства.
По време на смразяващото кръвта заплашително съобщение бяха назовани пет щата, в които ИДИЛ твърди, че има свои действащи центрове.
Стрелбата в Гарланд разкри един реален факт: дори и при наличието на ЦРУ и местните разузнавателни управления, на Обединените сили за противодействие срещу тероризма, на местната полиция, на граничните патрули и на други агенции и отделни хора, обезпечаващи сигурността на американската нация, терористичната операция бе осуетена едва когато въоръжените мъже се натъкнали на полицай, разполагащ само с пистолет, но затова пък добре обучен. Обикновеният американец приема толкова много неща за проста даденост.
Но представи си какво означава да си християнин и да нямаш никаква защита, каквато имат американските граждани.
Представи си мястото, където няма ЦРУ, местна разузнавателна служба и ФБР, нито пък някаква помощна агенция по сигурността или изградена мрежа за разкриване на терористи и осигуряване на защита срещу тях.
Представи си, че си жена, прогонена от дома си, след като съпругът ти е обезглавен, или че си мъж, чиято съпруга е изнасилена и сетне застреляна, или си родител, чието дете е отвлечено и продадено в харем, или си млада майка, която е принудена да проституира, за да нахрани бебето си.
Представи си, че няма телефон за спешни случаи, какъвто е 911, и че няма на кого да се обадиш, когато престъпни мъже дойдат до прага на вратата ти; че няма никой на този свят, който да отговори на вика ти за помощ.
Представи си, че в страната ти няма военна или полицейска сила, която да задържа лошите или да се бори срещу тях вместо теб и да те защити от онези, които дават мило и драго, за да убиват.
Представи си, че ИДИЛ всекидневно напада селото или града ти с тежковъоръжени машини, 120 милиметрови гранатомети, самоубийци се взривяват и дронове, с които се проследява всяко твое движение, летят в небето над главата ти.
Представи си, че живееш по паркингите на местни „партньори”, чиито деца за забавление събират скорпиони и ги пускат в бежанския лагер просто като на шега, тъй че сестрите и братята ти да бъдат ухапани от тях и да страдат, а те и тъй страдат поради атмосферните условия, боледуват и непрекъснато са в болка.
Представи си, че вървиш пеша километър и половина по баира, за да донесеш вода за пиене, защото съседите ти нехристияни ходят по нужда в единствения водоизточник край дома ти; представи си как страдаш от хепатит А и други болести поради липсата на чиста вода.
Представи си, че не ти дават виза, за да напуснеш района на кризата и че си принуден да живееш в бежански лагер, където няма училища, болници или някаква работа.
Представи си, че твоите чичовци и братовчеди са пленници на ИДИЛ още от 23 февруари, както и всички други нещастия, свързани със заложничеството; представи си тази непрекъсната болка и тогава ще разбереш какво означава да се асирийски християнин в Ирак и Сирия.
Представи си, че нацията, която винаги си считал за крепост на доброто, поради стремежите си да не „обиди” партньорите си няма да ги издаде кои са те или кои са техните съюзници, извършили геноцид срещу същите тези християни преди сто години.
Представи си, че правителството на същата тази уважавана страна, пак поради горната причина, не признава, че тези лесно уязвими хора в момента също са подложени на геноцид, при който при всяка възможност думата „християнин” се премахва от всеки документ или реч, тъй че народите да не разберат, че в действителност това са убийства и война на религиозна основа с цел подчиняване на Христовите последователи.
Представи си всичките тези страдания и тогава ще разбереш какво означава да бъдеш асирийски християнин в Близкия Изток.
Американците, които днес се страхуват за живота си, като знаят, че ИДИЛ вече действа на тяхна територия, все още са сред своите приятели и живеят в християнско общество, което го е грижа за тях и има възможност да се бори за защита на общността си. А асирийските християни в Ирак и Сирия нямат оръжия, не са подкрепяни пряко, за тях не се грижат нито собственото им правителство, нито местните сили, нито международната общност и, което е най-лошото от всичко – нашето правителство финансира враговете или съперниците на християните, от което печели билиони долари, а самите християни то счита за втора класа хора като нещо саморазбиращо се.
Представи си това правителство, което даде 68 милиона долара хуманитарна помощ на Йемен, но не можа да даде и 5 милиона за подкрепа на асирийските милиции в Ирак и Сирия, та те да могат да защитят хората.
Бих искал да се извиня от името на тези страдащи християни, които всекидневно се борят срещу ИДИЛ и местните им съперници за постигане на стратегическата американска цел за установяване в Близкия Изток на демокрация от западен тип: извинявам се за това, че смъртта им и геноцидът са пречка пред политическите и икономическите споразумения, които се сключват със силите в региона на Ислямската република, със самите ислямисти, които всеки ден бесят и свои хора, или пък със силите на така наречените съюзници „светски нехристияни”, които са изградили свои сфери на влияние по тези християнски земи, които са такива от векове; и ти помагаш за изпълнението на тези договорености чрез парите на американските данъкоплатци и се опитваш да спечелиш доверието на тези сили и да си осигуриш някакво място на присъствие в този регион.
___________________
Относно автора на материала: подполковник (в оставка) от американската армия Саргис Сангари, който е основател на Обединение за подкрепа на Асирия (http:/unitedassyrianappeal.org) и изпълнителен директор на Центъра за стратегически действия на Близкия Изток, в продължение на шест години служеше в този регион, където проведе 144 бойни патрула, 22 мисии на специалните сили, като успя да оцелее нападенията на 7 въздушни атаки. Роден в Ирак и потомък на етнически асирийци, Сангари има голям опит в познаването на близкоизточните езици и култури и добре разбира положението на асирийците и на другите близкоизточни християни. Сега той използва двадесетгодишния си военен опит и дава съвети на асирийските християни в борбата им срещу ИДИЛ и въобще в целия регион.