Публикувано на: 8 май 2015
Рег Реймър, „Наблюдение на човешките права”
Анализ: „Великото национално единство” изисква велика и огромна бюрокрация.
Социалистическа република Виетнам готви Закон за вярванията и религията, който да бъде приет от народното събрание през 2016 г.; възможно е приемането му дори още тази година. Почти е сигурно, че с този акт поддръжниците на общочовешките права ще бъдат разочаровани. [1]
Залата Ба Динг на виетнамското народно събрание (снимка на Wikimedia Commons).
В комунистически Виетнам процъфтяват най-различни религии и религиозни практики. Броят на вярващите е значително по-голям от онзи, който цифрите на правителството сочат като брой на реално практикуващите своята вяра. Въпреки това Виетнам упражнява ограничителна и контролираща власт, като някои от мерките са доста строги, особено относно религиите, за които се счита, че могат да окажат и политическо влияние, включително католичеството и евангелизма, все още неправилно считани за религия на западния свят.
Виетнам е приел за основа на живота една политически конструирана идея, наречена Дай доан кет, или Велико национално единство, която служи като стандарт, спрямо който религиите могат да бъдат толерирани, като се отчита, че те в достатъчна степен съответстват на виетнамската традиция и култура. Макар формулировките на Дай доан кет да са доста смътни, чрез тях се прави опит да се определи някаква национална идентичност, обща за всички хора култура и дори обща духовна връзка между виетнамците. На правата на човека се гледа като на отнасящи се към Дай доан кет и подкрепящи неговите формулировки. Някои се надяват, че процесите на глобализация ще спомогнат за преодоляването на идеята Дай доан кет. [2]
Готвеният закон определя нови регулиращи правила и ги обединява в една заплашителна идея. Дай доан кет претендира да бъде стандарт, който определя мястото на религията в живота на виетнамците, но той радикално се отличава от западното схващане за човешките права, според което фундаменталните човешки права са универсални и те определят международните стандарти; такива са, например, положенията на универсалната декларация за човешките права. Значителната разлика в разбирането на това какво са човешките права обяснява защо виетнамските власти и западните дипломати и защитници на правата на човека често не могат да се разберат, когато разговарят по въпроси на човешките права.
Предлаганият закон за религията е силно повлиян от идеите на Дай доан кет и на него се гледа като на дълго обещавано законодателство, предпоследно в поредицата от виетнамски закони, отнасящо се към областта на религията. Той е широко обсъждан, като е разпратен на различни слоеве на обществото, включително на някои религиозни обединения, с цел получаването на отзиви от хората; всичко това се върши чрез контролиращи и ограничителни действия на виетнамското правителство.
Съществува и втори документ, който не се забелязва така явно, както готвещият се закон за религията, но който с еднаква сила ясно посочва каква е насоката на религиозната свобода във Виетнам. Това е Решение 06/2015/QD-TTg на виетнамския премиер от 12 февруари 2015 г., носещо тромавото заглавие „Ред за определяне на функциите, отговорностите, правомощията и организационната структура на Комитета по религиозните дела в рамките на министерството на вътрешните работи.” [3]
Трудно е човек да бъде оптимист, когато се отчете влиянието, което тези два документа могат да имат. Виетнам продължава да счита религията като проблем в обществото и като потенциална заплаха за националната сигурност. Този възглед за религията породи тази тромава бюрократична институция, наречена Комитет по религиозните дела. Готвеният закон предвижда управление на религията чрез конкретни мерки, той включва в себе си редица заповеди и подзаконови актове, приети в предишни документи, като по този начин регулиращите правила се обединяват в едно голямо заплашително цяло.
Виетнамската идея: от изкореняване към ограничаване
За пръв път във виетнамската история чрез готвещия се за приемане закон областта на религията се издига до нивото на „закон.” От победата на комунизма и обединяването на северен и южен Виетнам отпреди 40 години, религията бе регулирана чрез серии от правителствени декрети, които са изключително деспотични. В средата на първото десетилетие на 21 век настъпи известна промяна, когато през 2004 година народното събрание прие Указ относно вярванията и религията; това е законодателна мярка, която има по-обширна сила, в сравнение с декрета. Указът бе последван от Декрет 22 от 2005 г., който по-късно бе заменен от ревизиран документ, наречен Декрет 92, приет през януари 2013 г. Същевременно през март 2005 година бе разпространена и специална директива на министър-председателя, отнасяща се до евангелските църкви. Взети заедно, тези документи бяха наречени „новото законодателство за религията.”
Тези декрети и отнасящите се към тях регулиращи документи бяха приети преди всичко в отговор на американското настояване и натиск [4], който бе съпроводен с желанието на Виетнам да се присъедини към Световната търговска организация с цел подобряване на неговата икономика. Приемането му за член на организацията можеше да стане само ако държавата бе извадена от черния списък на САЩ на страните, които нарушават правата на вярващите, и затова Виетнам бе принуден да стори нещо по този въпрос.
Обещанието за установяване на конкретно законодателство за религиите трябваше да бъде съпроводено с установяването на процедура по регистрацията на църкви и други религиозни организации, което от своя страна би трябвало да гарантира по-широко пространство и свобода на регистрираните организации. Оказа се обаче, че това бе „религиозна свобода чрез микро-управление”, което бе голямо разочарование за религиозните групи в страната, както и за защитниците на религиозните свободи, които имаха надеждата, че ще бъде постигнат по-голям напредък в тази област.
Няма съмнение, че новото законодателство отбеляза края на твърдата и широко разпространена и поддържана от правителството кампания с цел отричане от вярата и дори опити за тотално изкореняване на евангелското християнство. [5] Но каквото и да се твърди в определенията на това законодателство, главната насока на правителствените действия относно евангелските църкви, която по-рано целеше тяхното изкореняване, бе променена към тяхното ограничаване. Новите мерки със сигурност са подобрение в сферата на религиозния живот в страната, но в политиката на ограничаване в промеждутъчния период между старите мерки и новото законодателство все още се отбелязваше предишното строго отношение към етническите малцинствени групи на християните, както в централните хълмисти региони, така и в северозападните планински области на страната.
Като цяло обещанието за регистрация на църквите бе разочарование, както по отношение на броя на регистрираните църкви, така и по отношението на предимствата, с които регистрираните биха се ползвали. Ръководители на домашни църкви споделят, че регистрацията е отказана на повече от половината евангелски енории в страната. [6]
Изглед от домашна църква във Виетнам (снимка на организацията „Отворени врати”).
Най-честата форма на отказ на регистрация е случаят, при който властите просто не обръщат внимание на подадените молби. А ако не си регистриран, това означава да бъдеш уязвим спрямо различните правителствени принудителни мерки. Примери за това са прекъсване на богослужението или други служби, арести и задържане, а понякога и публично подиграване с ръководителите на църкви, затваряне на богослужебните места, ограничаване на църковните ръководители в техните пътувания с цел ограничаване на евангелизацията. Новото положение създаде и напрежение в отношенията между регистрираните и нерегистрираните евангелски групи.
Изискванията за регистрация на църковна организация, които изрично са упоменати в Декрет 92 от 2013 г., са нереалистични и дори абсурдни. Ако църковна организация подаде молба за регистрация на 1 януари 2013 г., деня, в който Декретът влиза в сила, и ако тя отговаря на всички изисквания за регистрирана религиозна организация, и ако правителството навреме обърне внимание на тази молба, то организацията би получила регистрация не по-рано от 2036 година. Това включва 20 годишен период, през който нерегистрираната църква е длъжна да действа без всякакви изменения в реда и функционирането й и не трябва да нарушава „закона.” По определение всяка църква, която не е регистрирана, е нелегална.
Девет евангелски деноминации бяха принудени да докажат, че произходът им е виетнамски и че съществуват отпреди 1975 година и така те получиха съответния правен статут. Въпреки това някои от тях имат сериозни проблеми в енориите си, тъй като местната власт е безцеремонна и оказва натиск върху тях, особено върху църквите на етнически малцинства. Някои църковни членове изпитват върху себе си и тягостното задължение да дават сведения за дейността на църквата. В страната продължава да действа системата „искай и ще получиш”, която на практика означава, че получаването на конкретно позволение става за неизвестно дълго време, което иначе би трябвало да е един рутинен и бърз акт от страна на властите. Специалният пратеник на ООН отбелязва, че „получаването на официален статут пред правителството не гарантира пълно зачитане на свободата на религията или вярванията”. [7] Някои евангелски църкви с явно учудване се питат дали наистина има смисъл от регистрацията.
Предлаганото решение на проблема се свежда до повече регулативни мерки
В опитите си да се освободи от недостатъците на съществуващото законодателство и да даде отговор на редовните критики относно ограниченията на религиите, Виетнам сега предлага един окончателен закон. Той се основава на член 24 от конституцията на страната от 2013 г., който постановява:
1. Всеки има право на свобода на вярванията и на религията, право да изповядва дадена религия или да не изповядва никаква религия. Всички религии са равни пред закона.
2. Държавата е длъжна да уважава и защитава свободата на вярванията и на религията.
3. Никой не може да нарушава правото на свобода на вярванията и религията, нито пък някой има право да използва вярата или религията с цел нарушаване на закона.
Член 14, параграф 2 от конституцията определя ограниченията, на които могат да бъдат подложени религиозните и другите свободи на гражданите. Параграфът определя, че основанията за ограничения трябва да бъдат конкретно определени, но в действителност ограниченията си остават пространни и тяхното тълкуване може да бъде доста свободно интерпретирано. Параграфът гласи:
§2. Човешките права и правата на гражданите не могат да бъдат ограничавани, освен ако не подлежат на предписанията на някой закон във връзка с обезпечаване на националната отбрана, националната сигурност, обществения ред и безопасност, обществената нравственост и добруването на обществото.
Този параграф представлява основата за пренебрегване на правата и свободите, включително на религиозната свобода. Макар това определение да е последователно критикувано от защитници на правата на човека, постановленията на този параграф си остават в пълна сила и в тази нова конституция от 2013 година.
Готвеният закон за религията е дълъг 29 страници, съдържа 12 глави и 72 члена, и той в действителност може да се определи като продължение на ограниченията, вече постановени в член 24 на виетнамската конституция. Почти всеки параграф от „религиозния закон” намалява все повече и повече силата на гарантираните свободи, определени в точка 1 и 2 на конституционния член. Същевременно законът предвижда нови рестрикции и ограничения: от неговите 72 члена, около 25 завършват с определения, гласящи, че правителството отговаря за подготовката на правилата и процедурите за прилагане на конкретния член. А в конституцията често завършваща фраза на отделни членове е изразът „в съответствие със закона,” който най-често не е упоменат и по този начин властта може произволно да посочва за кой точно закон става въпрос. Така свободите се подкопават, макар и видимо основани на конституцията.
На своя уебсайт [8] държавният Комитет по религиозните дела посочва, че законът за религията на Виетнам е по-добър в сравнение с другите закони и конституцията в редица области. Използването на „всеки” в член 24 на конституцията от 2013 година се посочва като важен напредък в сравнение с използваното в конституцията от 1992 година „гражданинът”. Параграф 2 на член 14 на сегашната конституция също се посочва като подобрение, тъй като той вече посочва конкретни случаи, при които религията може да бъде ограничена. На друго място, обаче, член 6 е тясно обвързан с 13 т.нар. „ абсолютни забрани”, придаващи твърде негативен оттенък на определенията, към които същевременно често се прави посочка в други членове на закона.
Според готвения закон за религията процедурата по регистрацията на все още нерегистрираните местни религиозни групи и църкви би трябвало да бъде по-опростена. Според него броят на годините, през които нерегистрирана (т.е. нелегална) църква може да действа легално и без промяна във функциите й, се намалява от 20 на 10.
Църковна сграда на регистрирана църква (снимка на организацията „Отворени врати”).
Специалният пратеник на ООН по въпросите на вярата и религиите, Хайнер Билефелд, който посети Виетнам в средата на 2014 година, отбеляза, че сред нерегистрираните църкви и другите религиозни групи съществува сериозна загриженост, тъй като виетнамските власти често се отнасят към тях унизително и се стремят да ги подчинят.
„Условията, в които са поставени независимите и нерегистрираните религиозни общности служат като лакмусов тест за развитието на въпроса за свободата на религията и вярванията,” казва Билефелд в отчета си пред Съвета на ООН за правата на човека. „Не може упражняването на свобода на религията и вярата да бъде обвързано по някакъв начин със зависимост от конкретни административни мерки или одобрение, защото тази свобода е универсално човешко право, тя е вътрешно присъща на всяко човешко същество и е независима от какъвто и да е акт на регистрация или държавно одобрение.” [9]
Билефелд посочва, че практикуването на вярата от страна на нерегистрираните религиозни общности си остава „ограничена и опасна дейност.” В това число са и големият брой нерегистрирани домашни църкви във Виетнам. Готвещият се закон за религията предвижда възможност и за тяхната регистрация, но и предишните законоположения предвиждаха същото. В светлината на определеното от Билефелд „унизително и отрицателно отношение към правата на малцинствата и отделните граждани, изповядващи дадена религия извън установените правила,” остава да се види в бъдеще дали новият закон ще бъде придружен и от променено отношение към отделни религиозни групи, които от дълго време са маргинализирани.
Съобщенията, идващи от правителствения Комитет по религиозните дела, гласят, че новите изяснения в готвещия се закон са равнозначни на „подобрения.” Ако това е така, то изглежда това са подобрения в начините на контролиране на религията, а не толкова подобрения към разширяване на свободите.
В новия закон не може да се види някаква основна промяна в отношението към религията и тя продължава да бъде считана като проблем, който трябва да бъде регулиран. Всички наблюдатели са единодушни, че е наложителна основна промяна в подхода, тъй че да се постигне истински прогрес по отношение на свободите.
Огромната бюрокрация
Комитетът по религиозните дела е една огромна бюрократична машина, създадена от партията и държавата с цел управление на религиозните дела. Той се помещава във вътрешното министерство, наричано още министерство на вътрешните работи. Трябва добре да помним, че в това министерство се помещават и полицията, тайните служби, полицията по религиозните дела, както и други служби по сигурността.
Помещаването на този комитет по религиозните дела във вътрешното министерство е твърде красноречиво и говори само за себе си. Някога положението на комитета не бе тъй ясно и определено, но това време вече отмина. Новото положение на комитета бе ясно определено от Решение 06/2015/QD-TTg на премиер-министъра, което носи названието „Ред за определяне на функциите, отговорностите, правомощията и организационната структура на Комитета по религиозните дела в рамките на министерството на вътрешните работи.”
Директорът на Комитета по религиозните дела е длъжен да бъде заместник министър в министерството на вътрешните работи. В момента Комитетът се оглавява от г-н Фам Дунг, генерал от службите за сигурност. Към него работят и трима заместник директори. Най-известният сред тях е д-р Буй Танх Ха, безцеремонният полковник от бившето министерство на обществената сигурност. Следващата е г-жа Хоанг Ти Тао, отговаряща за отдела в Комитета, занимаващ се с евангелските църкви, която неотдавна бе повишена в по-висок чин в йерархията на службите за сигурност. Връзките на комитета по религиозните дела с органите по обществена безопасност не са тайни или невидими. Комитетът има 15 отдела, включително отдели за католиците, будистите, евангелистите и даоистите.
Градският съвет на Хо Ши Мин (снимка на Wikimedia Commons).
Решението на премиер-министъра, дълго около пет страници, ясно посочва, че Комитетът по религиозните дела е главната агенция, която дава стратегически съвети на вътрешното министерство и на цялото правителство, отнасящи се към религиозната политика и начините на управление на религиозните дела. Той представлява отделно юридическо лице, имащо свой собствен печат, издаден от националната комунистическа партия на Виетнам, и разполагащо със собствен бюджет. Комитетът докладва на министъра на вътрешните работи и на премиер-министъра, подготвя и предлага закони и други предписания и ги представя на двамата министри.
На Комитета са предписани повече от 20 „отговорности и правомощия”, сред тях са организацията и прилагането на всички религиозни закони и предписания, подготовката и прилагането на всички директиви, насочени към реализация в живота на конкретна религиозна политика, осъществяването на разпространение, пропаганда и ръководството при прилагането на конституционните положения относно религиозната свобода или пък нейното нарушаване, решаването на всички религиозни проблеми „в съответствие със закона,” координирането на дейността му по религиозните дела с всички правителствени агенции, осъществяването на контрол върху публикуването на каквато и да е религиозна литература, провеждането на научни изследвания на религиозната политика, обучението на кадри за работа с религиите.
За изпълнението на всички тези функции Комитетът поддържа огромна бюрокрация, която е сходна с цялата виетнамска административна структура. Обширният обхват на действие е предпоставка за неговото продължително съществуване и функциониране.
Заключение
Що се отнася до религиозната свобода, Виетнам би сторил по-добре, ако признаеше истината: „колкото по-малко, толкова повече.” Приемането на този нов закон за вярванията и религията, който ще има голямо влияние върху виетнамското общество в бъдеще, заедно с десетки други членове, описващи прилагането на съответните предписания, както и утвърждаването на Комитета по религиозните дела сред структурите на министерството на вътрешните работи, най-вероятно ще придвижи политическата система към по-ефективно микро-управление и контрол върху религията, отколкото към даването на повече религиозна свобода, според както тя е разбирана от международната общност.
- Бележки
[1] Черновата на закона, засега чернова номер 4, на виетнамски език, бе разпространена през април 2015 г., докато се пишеше настоящата статия.
[2] Значението на идеята Дай доан кет е описано по-подробно в статията на Джон Гилеспи от университета Монаш, озаглавена „Човешките права като една голяма лоялност: еволюцията на религиозните свободи във Виетнам.” В тезиса на Гилеспи се изразява надеждата, че Виетнам може да постигне по-ясни законови гаранции за обезпечаване на пълна свобода на религията под натиска на глобализацията, но според нас този негов възглед е твърде оптимистичен, ако се вземат предвид описаните в тази статия факти.
[3] Авторът на настоящата статия работеше с копието от Решението на премиер-министъра на виетнамски език, което той получи от уебсайта на Йу Бан Тон Джиао Чинг Фу.
[4] Американското настояване и натиск бе умело осъществено от тогавашния американски посланик за религиозната свобода Джон Ханфорд Трети.
[5] Вж. изданието на Feedom House „Директиви относно ограничаването на религията”, публикувано през 2000 година.
[6] В днешната обществена и политическа ситуация на Виетнам не е възможно да се получи точна статистика за броя на вярващите. Счита се, че в страната има около 1.5 до 1.8 милиона евангелски християни, принадлежащи към повече от 80 различни евангелски организации. Във Виетнам има около 70 нерегистрирани групи вярващи и техните ръководители смятат, че този брой е повече от половината от всички евангелски християни в страната.
[7] Стр. 17 от „Доклада на специалния пратеник (на ООН) за свободата на религията и вярата”, приложение от 21-31 юли 2014 г., от Хайнер Билефелд. Съвет по човешките права на ООН, 30 януари 2015 г.
[8] Взето от уебсайта на Йу Бан Тон Джиао Чинг Фу на 9 април 2015 г. (заглавието в превод: „Законите, отнасящи се към вярата и религията, както и тяхното подчинение на предлагания нов закон за вярванията и религията”).
[9] Стр. 18 от „Доклада на специалния пратеник (на ООН) за свободата на религията и вярата”, приложение от 21-31 юли 2014 г., от Хайнер Билефелд. Съвет по човешките права на ООН, 30 януари 2015 г.
Рег Реймер е професор в Евангелското общества на Канада. Той бе мисионер във Виетнам през 60-те и 70-те години на миналия век, когато осъществи повече от 100 мисионерски пътувания в тази страна. Реймер е автор на книгата „Виетнамските християни: един век на ръст при продължаваща враждебност”, публикувана през 2011 година от Библиотеката Уилям Кери.
