Публикувано на: 13 юли 2015
„Наблюдение на човешките права“
Юли месец е убийствен в Нигерия: повече от 200 човека бяха убити от 30 юни насам по време на нападения, които се случваха почти всекидневно в северната и североизточната част на страната – цитаделата на военизираната ислямска секта „Боко Харам.“
Насилието, често скрито зад новинарските заглавия за участието на „Боко Харам“ в тях, се разпростира и на юг, където продължаваща от години военна кампания вече отне живота на хиляди християни, макар тези факти да не са така добре оповестени. Предполага се, че бойци, етнически принадлежащи към племето фулани – предимно мюсюлманско номадско население, занимаващо се предимно със скотовъдство – са убили десетки християни в щатите Плато и Тараба само за последните няколко месеца. Тези два щата оформят източния край на нигерийския „среден пояс“ – територията на шепа щати, разположени по границата, установена още преди идването на колониализма, разделяща нигерийския север, населен предимно с мюсюлмани, от християнския юг.
Най-скорошните насилия в средния пояс са от март и те са свързани с кражба на добитък. Както съобщава Кунле Аджанакуфси, шефът на държавната служба за сигурност на щата Плато, изчезнали около 500 глави едър добитък, принадлежащ на овчари-фулани, и за това се подозират някои от местните хора, т.нар. племе бером, които са традиционно местно християнско население. Преподобният Самуил Якубу, представител на Християнската асоциация на Нигерия, казва, че напрежението се усилило през април, когато овчари от племето фулани откраднали 60 крави от племето бером. От тях 15 били върнати обратно, казва той, но някои от бером откраднали още добитък от фулани. Малко след това въоръжени групи овчари-фулани нападнали няколко села на бером и убили най-малко 30 човека, включително един от пасторите на нигерийската „Църква на Христа“
Кражбата на добитък и спорове за земи са само претекст за насилията в средния пояс. Притиснати от север от настъпващата пустиня Сахара, племето фулани, което живее на територии, обхващащи цяла Западна Африка и което се счита за най-многобройния номадски етнически народ в света, настъпва все повече е повече на юг и заема земи, които са населени с християнски фермери и скотовъдци, което неминуемо поражда сблъсъци.
Доста време преди британското управление да се установи в Нигерия, мюсюлманските султани от северните провинции на страната се стремяха да разпространят исляма отвъд средния пояс. Но тъкмо надигането на „Боко Харам“ и осъществяването на антихристиянски кампании от 2009 година насам подклажда религиозните вражди сред фулани, които действат с особена жестокост; тези факти станаха известни след проведени и сетне публикувани изследвания на „Отворени врати“ – благотворителна организация, която подпомага християни, преследвани заради вярата си.
Един от изследователите на „Отворени врати“ Йона Дембеле заключава, че начинът, по който фулани осъществява насилията в този регион – използването на модерни оръжия, с чиято сила се стремят да изтикат християните от земите, на които живеят, с цел установяването им по тези земи, унищожаването на християнски домове и на църкви, призивите им за установяване на ислямския закон в тези земи – всичко това говори за етническо прочистване в средния пояс.
Въоръжените кампании, счита той, имат за основа същите амбиции, каквито характеризират и „Боко Харам“ – да накарат неислямските народи да приемат и да живеят под ислямския закон.
Това заключение се оспорва от католическите епископи на Нигерия, които настояват, че религиозната съставляваща на насилията в действителност е породена от непрекъсващите териториални спорове.
Като подкрепа на заключението си Дембеле посочва свидетелства от мартенския доклад на „Нигерийската мрежа за анализ на сигурността.“ Докладът бе изготвен по молба на „Отворени врати“ и в него се представят доказателства, в които се посочва, че жертви на насилията са преди всичко християни, а не други религиозни групи: хиляди са убитите, десетки хиляди са прогонените от домовете им, стотици домове и църкви са унищожени.
Като прави сравнение на днешните конфликти със стремежите за мюсюлманско превъзходство в средния пояс по време на колониалната епоха, Дембеле заключава, че „природата на конфликта изглежда че следва историческата тенденция, при която олигарсите-фулани, които са мюсюлмани, използваха колониалното наследство, политическите дадености и религиозните чувства, за да се наложат и да доминират в този регион на средния пояс.“
