Публикувано на: 13 ноември 2015
Новина на „Наблюдение на човешките права по света“
Властите в индонезийската провинция Ачех (Суматра) започнаха да рушат църкви, след като миналата седмица насилия на религиозна основа оставиха най-малко един убит и принудиха няколко хиляди християни да избягат от домовете си.
Обхвата от пламъци църква в Ачех, подпалена по време на религиозните насилия (снимка на „Наблюдение на човешките права по света,“ октомври 2015 г.)
Сблъсъците избухнали, след като на 13 октомври твърдолинейни ислямисти подпалили и изгорили църква в Сингкил, провинция Ачех. Както съобщава местният църковен водач преподобният Ерде Беруту, „около осем хиляди християни избягаха в съседната провинция Северна Суматра.“
Местни мюсюлмани настоявали нелицензираните църкви в областта да бъдат съборени, като се позовавали на твърдението, че те нямали строителни разрешения, а на среща на 12 октомври между религиозни и политически фигури, включително християни, било постигнато споразумение домашните църкви, в които се провеждали богослужения, да бъдат затворени. Но от сутринта на 19 октомври полицията започнала да събаря църквите с брадви и ковашки чукове.
Индонезия е страната с най-многобройно мюсюлманско население в света, въпреки това само в провинция Ачех е въведен ислямският закон (шариатът). Като част от мирното споразумение от 2005 година, което положи края на десетилетия на сепаратистки насилия, индонезийското правителство даде автономия на Ачех; мирното споразумение бе подписано осем месеца, след като Ачех бе опустошен от вълните цунами през 2004 г.
Отмъстителни нападения
През юли в източната провинция Папуа избухнаха стълкновения между християни и мюсюлмани, при които 15 годишно момче бе убито, когато полицията открила огън срещу протестиращите християни. Новината за случилото се бързо се разпространи из цяла Индонезия и това доведе до поредица от отмъстителни нападения срещу християни и църкви през последните няколко месеца.
В петъка на 9 октомври стотици мюсюлмани, включително членове на твърдолинейната партия Фронт на защитниците на исляма, се събрали в местното административно управление и настоявали църквите в Ачех Сингкил да бъдат затворени. Протестиращи мюсюлмани изпратили текстови съобщения и на други мюсюлмани, като ги подтиквали да събарят църквите, които нямат строително разрешително като сгради за богослужение.
В понеделник управлението помогнало за организирането на събрание на представители на местните общини, ислямски учени и различни ислямски организации, на което било постигнато споразумение през следващите две седмици, начевайки от 19 октомври, да бъдат съборени десет нелицензирани църкви. Това споразумение, обаче, било нарушено още на следващия ден, когато тълпа от 700 човека се насочила към управлението, а след това подпалила и изгорила църква, принадлежаща на Индонезийската християнска община, макар тя да не била в списъка на църкви за събаряне.
„В момента всеки член на дадена църква охранява собствената си сграда [за да не бъде разрушена],“ споделя пред „Наблюдение на човешките права по света“ един от пасторите. Според някои твърдения християните започнали да стрелят срещу тълпата, при което мюсюлманин бил убит, и последвали сблъсъци, които довели до раняване на други осмина с ножове.
Карта, на която се вижда провинция Ачех и съседната провинция Северна Суматра.
След стрелбата тълпата се оттеглила, но привържениците й започнали да изпращат текстови съобщения, в които се казвало: „Няма да престанем да преследваме християните и да горим църквите им, християните са врагове на Аллаха.“
Поради страх от нови насилия, около осем хиляди християни напуснали домовете си и избягали в съседната провинция Северна Суматра, като мнозина се заселили в Сентрално Тапанулу. Там те били приютени от местни църкви, училища и местни управления.
Очевидци споделят пред „Наблюдение на човешките права по света,“ че прогонените от домовете си християни нямат почти нищо със себе си и „отчаяно се нуждаят от чиста вода, храна, дрехи, бебешка храна, одеяла и лекарства.“ Но за да се достигне до тях е необходимо да се пътува по разбити пътища през джунглата, за да се избегнат нападения на мюсюлмански екстремисти. „Пътуването по главните пътища [което означава преминаване през Ачех Сингкил] е твърде опасно; мюсюлмански екстремисти охраняват границата, като им била дадена заповед да убиват всеки християнин, който я пресече,“ споделя очевидец.
По време на пресконференция Гомар Гултом, генерален секретар на Сдружението на индонезийските църкви, отправи критики към местното правителство на Ачех Сингкил за това, че то допуснало да се стигне до насилия. „Събранието на представители на местната община и на религиозните лидери бе организирано от държавната власт, която по този начин като че подтиква гражданското общество към насилие,“ казал той.
Гултом посочил, че пазителите на закона не могли да удържат насилията, но представител на армията се оправдал с това, че броят на тълпата мюсюлмани превишавал броя на силите на реда. При неотдавнашното си посещение в Ачех Сингкил, Бадродин Хаити, шефа на националната полиция, потвърдил, че 250 полицаи били изпратени в региона с цел умиротворяване на положението.
След като местната власт обявила, че напрежението в Ачех Сингкил е преодоляно, тя наченала акция за връщане на прогонените християни, като за тази цел използвала армията, която осигурила превозни средства и охрана. Но преподобният Беруту, чиято църква Пакпак Даири, принадлежаща към протестантските общини, също била изгорена до основи, споделя, че християните продължават да се страхуват да се завърнат по родните си места. „Няма гаранция, че държавата ще може да осигури безопасността им. За нас безопасност означава не само физическа охрана, тя означава също така връщане на църквата ни и осигуряване на свободата ни на религиозно изповядване.“
Това са някои от осемте хиляди прогонени от домовете си, след като църкви бяха изгорени в Ачех Сингкил (снимка на „Наблюдение на човешките права по света,“ октомври 2015 г.)
Споразумението за събаряне на нелицензираните църкви частично е провокирано от министерска заповед от 2006 година, която задължава сградите, в които се провежда богослужение, да получат строителен лиценз за религиозни сгради; хората добре знаят, че получаването на подобен лиценз е трудна работа, преди всичко поради многобройните изисквания към подобни сгради. „Но дори и след като всички изисквания са изпълнени, много църкви въпреки това не получават лиценз,“ местни източници споделят пред „Наблюдение на човешките права по света.“
През 2013 година националната комисия по човешките права оповести, че над 80 процента от домашните църкви в страната нямат лиценз, включително джамиите. Но за разлика от църквите, нелицензираните джамии не са обект на проверки и затваряне от страна на гражданските организации.
Както преподобният Ерде, така и Гомар Гултом оспорват силата на споразумението, което уж било сключено между мюсюлманите и християните през 1979 и през 2001 година и според което в провинция Ачех Сингкил могат да функционират само една църква и четири малки домашни църкви. Те посочват, че християните са се заселили в Ачех Сингкил дълго време преди страната да получи независимостта си през 1945 година. С времето броят на църквите в Ачех Сингкил нараснал на 24, а членовете им в по-голямата си част са от Северна Суматра.
