Публикувано на: 23 февруари 2016
За пръв път от задържането в Северна Корея на Хьон Су Лим, пастор от Канада с корейски произход, съпругата му Геум Янг Лим разказва в писмо за мислите и чувствата си по повод на неговото положение.
В писмото, което е адресирано до презвитерианската църква Светлина, където преподобният Лим служеше като старши пастор преди да бъде задържан, г-жа Лим споделя колко е благодарна, че църкви по цял свят се молят за преподобния Лим, като същевременно желае молитвите да продължат, тъй че пасторът да продължава да търси само Божията воля и да бъде светлина в онази тъмна страна, в която той търпи страдания.
Пастор Хьон Су Лим от презвитерианската църква Светлина бе задържан на 30 януари при пътуване в Северна Корея.
Тя желае да има повече молитви не толкова за неговото освобождаване, колкото за това, че той „да си остане пастор, който е отдал живота си на молитва и сълзи с цел спасение на душите, живеещи в тази страна“ и „да намира време непрекъснато да благодари на Господа и да търси само Бога.“
Г-жа Лим казва, че сам Бог й говорел и от този момент нататък тя непрекъснато Му благодари, вместо да се страхува или да се гневи. „В деня, когато ставаше вече седмица, откакто преподобният Лим бе задържан, рано сутринта Бог ми проговори с ясни думи. Той ми каза: ‘Аз изпратих съпруга ти в Северна Корея, не се безпокой, Аз съм с него.’” пише в писмото си г-жа Лим. „Тези думи тъй ме изпълниха с благодарност, че нищо друго не можех да направя, но само да проливам сълзи. От този момент нататък сърцето ми бе обхванато от неописуемо чувство на благодарност, което ми бе пратено като дар свише. Оттогава насам ме напусна всякакво безпокойство и тревога, като цялата бях изпълнена с благодарност, която ми даваше сили да успокоявам онези, с които се случваше да разговарям.“
„Бог наистина върши точно каквото поиска и в Него не може да има грешка,“ допълва тя. Тя пише още в писмото си: „Ние живеем само един живот.“ И продължава: „Желая да ви благословя от цялото си сърце и да ви насърча да бъдете църковното събрание, което насочва живота ви към молитва, тъй че Царството Божие да настъпи, проповядвайте евангелието и обичайте своите ближни.“
Преподобният Хьон Су Лим е посещавал Северна Корея повече от сто пъти, както съобщават източници, но бил задържан при последното си посещение в края на януари 2015 г. По-късно бил намерен за виновен от севернокорейския върховен съд за това, че правел опити за сваляне на правителството, като през декември получил доживотна присъда.
Ето и съдържанието на писмото на г-жа Лим.
До членовете на презвитерианската църква Светлина, които безкрайно обичам.
Изпращам поздравите си от едно далечно място – за пръв път от толкова време насам.
Много ми липсвате, тъй много искам да ви видя и да плача заедно с вас; нищо не може да изрази чувствата ми.
Тялото ми е тук, но сърцето ми винаги си остава в Торонто. Вярвам, че преподобният Лим е човек, който е получил изобилна благодат. Толкова съм благодарна, че християни по цял свят, а дори и хора, които не вярват в Христос, се молят за него. Хората по цял свят научават за положението му, а аз междувременно постепенно разбирах, че неговото задържане е Божие дело и че не трябва да потъвам в болка и страдание поради случилото се. От задържането на преподобния Лим насам имах време да разсъждавам и да изясня немалко неща за самата себе си. Честно да си призная, доста време бях разтревожена, разстроена и гневна, но вярата, дарувана ми от Бога, изпълни сърцето ми с благодарност. Изключително съм благодарна и на нашата църква. Благодарна съм за това, че хората от църквата се събират заедно и се молят за Божието застъпничество.
В деня, в който стана една седмица от задържането на преподобния Лим, рано сутринта чух Бог да ми говори с ясни думи. Той ми каза: „Аз изпратих съпруга ти в Северна Корея, не се безпокой, Аз съм с него.” Тези думи тъй ме изпълниха с благодарност, че нищо друго не можех да направя, но само да проливам сълзи. От този момент нататък сърцето ми бе обхванато от неописуемо чувство на благодарност, което ми бе пратено като дар свише. Оттогава насам ме напусна всякакво безпокойство и тревога, като цялата бях изпълнена с благодарност, която ми даваше сили да успокоявам онези, с които се случваше да разговарям. Аз съм добре. И виждам, че Бог върши точно онова, което Той иска, при Него не може да има грешка. Бог остава верен на думите Си. Добре знаех това от дълго време, но след случилото се в семейството ми аз наистина съм толкова благодарна, че не мога да опиша благодарността си с думи.
Благодарна съм на Бога, че Той позволи преподобният Лим да бъде задържан в точно определено време. Наблюдавам положението в Северна и в Южна Корея и виждам, че то е тревожно и променливо. Като се замисля за душите в онази земя разбирам, че трябва да има някой, който желае да бъде пшениченото зърно, което пада на земята и принася богат плод. Толкова благодарна бях, когато разбрах, че това е тъкмо преподобният Лим. Бог не може да допусне някой да бъде погубен… Кой би поел отговорността за душите в онази земя?
Когато преподобният Лим получи доживотната си присъда, започнах да се моля с благодарствени молитви за това, че Бог отново го избави от смъртта; в молитвите си изразявах вярата, че зад всичко случващо се трябва да видим Божия призив и мисионерския устрем. Разбрах, че същият ден хората от църквата се събрали и се молели за него и това ме накара да плача и да плача. Бях горда и благодарна за това, че църквата ни върши тъкмо онова, което е угодно на Бога.
Северна Корея направи опит с една от ракетите си и светът се разтревожи от този факт, но чрез това събитие и чрез много други случки Бог ще покаже великите Си дела. Ето защо призивът ми е да не се тревожите твърде много, но искам да ви насърча да се стремите да се събирате по-често и сърцата ви да изричат молитви и благодарност за онова, което Бог върши и ще стори в подобни случаи. Моля ви също така да се молите за това, че Бог да вложи своето сърце в преподобния Лим, тъй че той да види, че една душа е по-ценна от целия свят.
Нямах друг избор, освен да се подчиня на Бога и да видя, че Той работи за спасение на душите и че изпращането на преподобния Лим в тази страна бе с определена цел. Смирих се пред Бога и когато научих, че членовете на нашата църква в един мразовит ден са се събрали и решили да отидат в Отава, където да се молят. Толкова съм благодарна и съм толкова горда от нашата църква. Аз също желаех да съм там, но честно казано, сърцето ми не бе готово да дойде при вас… Знаех, че като ви видя, ще започна да плача и се чувствах толкова несигурна и не знаех дали ще издържа. Ето защо не можах да дойда, но се надявам, че ме разбирате.
Ние живеем само един живот. Искам от цялото си сърце да ви благословя и да ви насърча да бъдете църковното събрание, което събира сърцата ви за молитва, тъй че Неговото Царства да дойде по-скоро, да проповядвате евангелието и да обичате своите ближни.
Молбата ми е да се молите за преподобния Лим и за това, че:
– той да бъде светлина сред живеещите в онази мрачна страна;
– да намира време да благодари на Бога и да търси само Него;
– Бог да вложи сърцето Си в неговото сърце;
– да бъде пасторът, който жертва живота си, за да прегърне и да се моли със сълзи на очите за душите на онази страна;
– да издържи на изпитанията на това благословение в скрита форма;
– да прославя само Бога чак до самия край;
– да не се чувства самотен и да издържи до самия край.
Благодаря ви.
Моля се Господният мир да бъде върху всички членове на нашата църква. Лично ще ви поздравя при посещението ми в Канада през април.
Това писмо е превод на писмото, което бе публикувано на корейски език в корейското издание на „Християнството днес.“ Оригиналното писмо може да бъде намерено на http://kr.christianitydaily.com/
