Публикувано на: 4 април 2016
„Наблюдение на човешките права в света“
В Елдорет се палят свещи в чест на 147-те убити студенти.
В събота на 2 април в Кения бяха проведени възпоменателни чествания, на които кенийците отбелязаха годишнината от деня, в който бойци на Ал Шабаб щурмуваха сградите на университета в Гариса, намиращ се в уязвимата източна част на Кения по границата със Сомалия; по време на нападението бяха убити 147 човека, повечето от тях студенти-християни.
В главния университетски корпус на университета Мои в Елдорет, намиращ се в западната част на Кения, се състоя церемония по засаждане на дървета и бе организирана процесия; студентите от корпусите в Гариса бяха прехвърлени тук, докато техните сгради бяха затворени (университетът възобнови дейността си през януари). В това време в Гариса около хиляда човека взеха участие в маратон.
Али Авдол, един от организаторите на маратона, казал пред БиБиСи: „Скърбим за невинните жертви и ни се струва, че нападението като че бе вчера. Образите на мъртвите тела все още са в ума ни; всички сме травматизирани от тази атака.“ Той казал също така, че участниците в маратона чувстват, че той е „жест на мира и човечността, които ние като че сме изгубили. …Няма „ние“ и „те“ в подобни събития – ние всички сме човеци и всички имаме един враг: терористите – те са нашият общ враг.“
Смъртта на един студент – на който и да е студент – е голяма загуба за всички нас, тя отнема мечтите на семействата на жертвите. 147 не е само едно число.
Аден Дуале, член на местния градски съвет, казал пред БиБиСи: „Ние всички трябва да се борим срещу терора – от изток на Кения до неговия запад, от юга до неговия север.“ Той казал също така: „Ще се обединим срещу злото и няма да позволим писалката да бъде заместена от куршума. Отново сме тук, година по-късно, като искаме да кажем на цялата нация и на целия свят, че терористите от Брюксел или от Истанбул могат да бъдат победени само ако всички по земята се обединим срещу злото.“
Участниците в тъжното честване държат плакати, на които пише: „Смъртта на един студент – на който и да е студент – е голяма загуба за всички нас, тя отнема мечтите на семействата на жертвите. 147 не е само едно число.“ Някои от участниците пеели „Мир искаме! 147 не е само едно число! Жертвите ще останат завинаги в сърцата ни.“
По време на церемонията за засаждане на дръвчета една от оцелелите студентки Евърлин също засади дръвче, въпреки, че все още се възстановява от раните си от нападението и се придвижва на патерици. По обед друга млада жена на име Пюрити, казала: „Миналата година по това време бях бременна в осмия месец и се бях скрила под един креват, като не смеех да помръдна и молех Бога да спаси детето ми. И Той го спаси! Макар че лежах под кревата по корем цели 12 часа, синът ми се роди здрав, нарекох го Киама (Чудо).
Вице-канцлерът Ричард К. Мибей казал: „Днес отбелязваме една година от загубата на нашите приятели, колеги и деца по време на терористичното нападение… Обръщам се към всички, които пострадаха този ден: вие сте в нашите сърца и умове и в нашите молитви. Трябва да помним, че човешкият живот е дар и наша обща отговорност. Днес отдаваме дължимото уважение на невинните жертви и същевременно искаме да заявим, че само мирът и справедливостта могат да се противопоставят на подобни брутални атаки. Поздравяваме онези, които проявиха героизъм, състрадание и загриженост, като помогнаха на децата ни, дори и с риск за живота си… Макар и да бяхме уязвени, ние не сме победени или обезкуражени и ще продължаваме и занапред да се борим за осъществяване на мечтите ни – както личните, така и тези на университета.“
Контури от кръвта на една жертва, застреляна в главата, които все още не могат да бъдат измити от пода.
Светлината на свещите породила силни емоции, една млада жена на име Марги избухнала в неудържими ридания, дори припаднала и трябвало да бъде изведена настрана за оказване на помощ. След като се съвзела, тя казала, че по време на нападението загубила две скъпи приятелки. „Бог ми показа, че те наистина заминаха във вечния живот и пребъдват с Него на небето… Но скърбя, защото ме оставиха тук сама,“ казала тя.
Бившият заместник-председател на университета Джеймс Казунгу казал: „Връщайки се назад в спомените си за трагичното събитие, сега виждаме, че светлината на свещите е знак на любовта ни към подвижниците на вярата. Запалихме свещи и за да потвърдим върховенството на Бога и да покажем, че Той е нашата светлина.“
Бонифаций Одхиамбо, пастор от Гариса, казал пред събранието: „Винаги е трудно да приемем Божията воля, особено, когато се случат ужасяващи или потресаващи събития в живота ни. Но трябва да помним, че Бог си остава верен Бог във всяка една ситуация.“ Друг оцелял при нападението на име Виктор казал: „Не можахте дори едно „довиждане“ да ни кажете, докато се усетим и вас вече ви нямаше… Ако любовта можеше да ви спаси, никога нямаше да се случи да загинете.“
На днешния ден, 2 април, се отбелязва една година от нападението на една шепа бойци на Ал Шабаб, когато те нахлуха в сградите на университета в Гариса и убиха 147 човека, повечето от тях студенти-християни. Нападателите обградили студентите по време на утринната им молитва и ги убили, след което минали по спалните помещения, за да отделят студентите-християни от другите студенти и да ги убият. Отвън чакал снайперист, който застрелвал онези, които опитвали да излязат и да се спасят с бягство. Обсадата продължила 15 часа.
Една жена била застреляна в главата и кръвта й се разляла под тялото й на пода. Следите от кръвта все още не могат да бъдат отмити, което още веднъж като символ посочва, че следите от подобно нападение не могат просто да бъдат измити или изтрити.
След нападението представителите на „Наблюдение на човешките права по света“ получили новини от Фредерик Гитонга, 21 годишния председател на Съюза на християните на университета. В продължение на една година вече външните наблюдатели продължават да се учудват как е станало възможно провеждането на подобно нападение. Нападенията срещу „лесни“ жертви, обаче, такива като университетски студенти, вече са повсеместни в Кения, особено в доминираните от мюсюлманите североизточни и крайбрежни региони на страната.
В усилията си да ограничат нападенията, властите поставили допълнителни полицейски постове в корпусите на университета в Гариса и в горите, намиращи се по границата със Сомалия. Кенийските власти започнали и изграждането на 700 километрова стена по граничната линия със Сомалия с цел непозволяване на базирани в Сомалия въоръжени лица да проникват в Кения. Мнозина обаче считат, че тази противоречива и същевременно скъпа стъпка едва ли ще допринесе за ограничаването на нападенията, тъй като Ал Шабаб вече действа вътре в самата Кения – това бе потвърдено от кенийския президент два дена след нападението.
Той потвърдил също така, че онези, които планирали и финансирали атаката, са „дълбоко внедрени“ в кенийските общини. „Радикалицацията,“ казал той, „процъфтява посред бял ден в мадрасите, в домовете на хората и в джамиите на твърдолинейните имами.“
Корпусът на университета в Гариса бе открит отново на 4 януари 2016 година, девет месеца след нападението. Възпоменателните чествания в събота, 2 април, включват маратон с най-малко хиляда участници, който се провежда като знак на солидарност с народа на Гариса. В главния корпус на университета Мои в Елдорет, западно Кения, където студентите от Гариса бяха преместени след нападението, студенти и преподаватели организират големи чествания, включително засаждането на дръвчета, процесия, палене на свещи, молитви и речи, сред които и такива на Съюза на студентите-християни в Кения.
