Публикувано на: 4 април 2016
Дан Удинг
Исламабад, Пакистан (ASSIST News Service, 4 април 2016 г.).
Както съобщава Филип Рийвз, международен кореспондент и медиен ветеран, печелил много награди за журналистика, „в източната част на пакистанската столица Исламабад се появи ново странно религиозно светилище,“ разположено в низките хълмове, водещи към планините на Хималаите. Той казва също така: „В една беседка, върху чийто покрив се извисява зелен купол, е разположен гроб, обкичен с позлатена сърма и обсипан с цветя, около който са постлани скъпо везани килими. В него е тялото на Мумтаз Кадри, бившия полицай, който неотдавна бе обесен за убийство, но чийто случай галванизира медиите в Пакистан, занимаващи се с религиозните права; това от своя страна може потенциално да доведе до дестабилизиране на обстановката в страната и до конфронтиране между отделни групи в обществото.“
Онова, което прави странна за немюсюлманите появата на светилището, е фактът, че Кадри е убиец, който бе осъден по законите за антитероризма, тъй като през 2011 година той застреля губернатора на пакистанската провинция Пенджаб, широко уважавания прогресивен политик и бизнесмен Салман Тазийр, за когото Кадри работеше като бодигард.
При арестуването му Кадри гордо заяви, че е извършил престъплението заради публичните изказвания на Тазийр срещу законите за богохулство на Пакистан, които постановяват смъртна присъда за виновните, и заради голямата подкрепа, която губернаторът оказваше на Ажа Биби, християнка и майка на пет деца, която очаква изпълнението на смъртна присъда в затвор в Шейхупура; тя е в затвора от юни 2009 година по обвинения в богохулство относно пророка Мохамед, което тя отрича да е извършила.
Рийвз казва, че Раджа Нафийз Ахмед, свекър на Кадри, му казал, че хората идвали при светилището, „пеели песнопения“ и „цитирали светия Коран и други стихове за починалите.“ Ахмед му съобщил тази новина, докато бил с група мъже при гроба, където те тихо се молели, като седели с кръстосани крака. „Големи цветни знамена с образа на Кадри се вееха от топлия бриз. Подобни знамена носеха всички – над 30 хиляди души – дошли на погребението на убиеца преди месец, за да окажат уважението си към него,“ казва Рийвз.
Миналата неделя (27 март 2016 г.) поддръжниците на Кадри отново излезли по улиците на Исламабад, за да отбележат чехлъм – четиридесетдневното оплакване на починалите, макар че денят не бил точно на четиридесетия ден: организаторите съзнателно преместили датата, на която бил организиран масов марш. Полицията преградила пътищата с огромни корабни контейнери, но и това не попречило на хилядите мъже да стигнат до центъра на града, включително стриктно охраняваната „червена зона,“ където са разположени ключови правителствени институции.
„Някои от демонстриращите направо побесняха, потрошиха една гара на Метробус и подпалиха превозни средства. Около две хиляди души организираха седяща стачка край парламента. В опитите си да ограничи по-нататъшни вълнения, властите прекратили излъчванията на повечето мобилни оператори в града, което значително раздразнило двумилионното население на столицата,“ добавя Рийвз.
В продължение на няколко дена центърът на Исламабад се огласял от песни и възгласи, като „Мумтаз Кадри! Мумтаз Кадри! Символ на смелост и твърдост! Мумтаз Кадри!“, и: „Мумтаз Кадри! Безброй са онези, които те обичат!“
Преди сегашната си дейност Рийвз предаваше новините от Европа от бюрото на медията Национално пакистанско радио в Лондон и прекара две десетилетия като журналист в чужбина, събирайки новини от най-различни държави и места, такива като бившия Съветски Съюз, Близкия Изток и Азия. Той казва: „Законите за богохулството в продължение на много години бяха източник на голяма загриженост за международните организации за правата на човека, още повече, че понякога с тях се злоупотребява и те служат за уреждане на наследствени спорове, вражди заради земя или пък преследване на религиозните малцинства чрез скалъпване на фалшиви обвинения.“
Заедно с продължаващите протести в Пакистан фанатични мюсюлмани настоявали Ажа Биби да бъде екзекутирана заради богохулните й действия. Тя бе осъдена на смърт през 2010 година само заради думите на работещ с нея работник и засега си остава единствената жена в Пакистан, която очаква изпълнение на смъртна присъда поради обвинение в богохулство. Мъжете, които настояват за нейното обесване и които са сред участниците в седящия протест край парламента, принадлежат към т.нар. барелви-мюсюлмани, клон на исляма, който се изповядва от немалка част от 190 милионното население на Пакистан (около два милиона от пакистанското население са християни).
„Мюсюлманите-барелви често се характеризират като умерени във вярата си, която съдържа в себе си черти на мистицизма на суфите и редица южноазиатски народни практики,“ обяснява Рийвз. „Обикновено те гледат на съперничещата ултра консервативна школа Деобанди, създадена в Саудитска Арабия, като твърдолинейна. Въпреки това немалко барелви не са умерени, особено по отношение на законите за богохулството.“
Един от протестиращите, Мохамад Джавед Икбал, казва: „За тази кауза ще пожертваме живота си, родителите си, жените и децата си.“
Седящият протест цели правителството да изпълни няколко техни искания. Един от организаторите му, Мохамед Юнис Кадри, казал пред радиото, че сред тях са искането да не се правят никакви промени в пакистанските закони за богохулството и настояването Ажа Биби да бъде екзекутирана незабавно.
След продължителни преговори с правителствени служители, в сряда (30 март 2016 г.) протестът бе прекратен. В момента се търсят решения за постигането на споразумение за безопасното изтегляне на двете хиляди протестиращи от мястото на протеста. Досега пакистанските медии не отразяваха събитието достатъчно сериозно, страхувайки се, че властите могат да ги обвинят в раздухването на екстремизъм, но журналистите отново се заемат сериозно да огласяват новините, след като стана ясно, че вече е сключена някаква сделка между протестиращите и правителството.
„Никога по-рано отстъплението на правителството не е изглеждало толкова лесно и тягостно,“ пише в редакторската статия от петък в излизащия на английски език вестник Зора. Вестникът съобщава, че според водачите на протеста пакистанското правителство се е „съгласило да не внася промени в законите за богохулството – което означава отказ от неговите юридически прерогативи – и да ревизира антитерористичните списъци, което пък означава отказ от неговите изпълнителни прерогативи.“
И вестникът Експресна трибуна също публикува критична бележка: „В действителност протестиращите получиха от правителството онова, което целяха, тъй като то е твърде слабо, за да може да ефективно да им се противопостави, то се бои от последиците за обществото, ако би им се противопоставило,“ пише в редакторската статия от петък.
Рийвз казва, че въпросът е „изключително сериозен, особено по отношение на подкрепящите Ажа Биби.“ Нейният случай „трябва да бъде разрешен от съда, а не от муллите,“ казва Джоузеф Франсис от Центъра за юридическа подкрепа, помощ и урегулиране, който призовава обвинението срещу Биби да бъде свалено.
Прогресивните пакистанци следяха развоя на събитията в Исламабад с голяма предпазливост и тревога. Талат Масуд, водещ политически коментатор и генерал в оставка, описва протеста на барелви мюсюлманите като „фанатизъм… и зле направлявано мислене.“
Рийвз казва, че е твърде загрижен за това изключително почитание към Мумтаз Кадри. Масуд казал, че „вместо да бъде осъден от всички като убиец и войнолюбец, той бе превърнат в полу-пророк, а гробът му е станал паметник.“
Откритото обсъждане на законите за богохулството ще бъде твърде трудно в Пакистан, защото подобно обсъждане може да получи заплахи от страна на религиозните екстремисти. „Хората са уплашени,“ казва Масуд. „Те не искат да имат нещо общо с това, те считат, че държавата е онази, която трябва да поеме отговорността. Но държавата, както и нейните граждани поотделно, се опитва да избегне поемането на отговорност. Мисля, че държавата, гражданското общество, медиите, съдебната власт, т.е. всички, трябва да поемат своята отговорност, тъй че да се проведе дискусията за тези закони.“
Масуд вярва, че въпросът трябва да бъде обсъден без какъвто и да е страх. Той добавя: „Държавата трябва да осигури защита на онези, които открито изразяват мнението си и които се опитват ясно да кажат, за какво всъщност се бори ислямът.“