Публикувано на: 11 април 2016
„Наблюдение на човешките права по света“
Противно на собственото си законодателство, суданските власти продължават да държат двама църковни водачи в изолация още от средата на декември, при което срещу тях не са повдигнати никакви официални обвинения. През последно време се увеличиха и случаите, при които църковни водачи са длъжни всекидневно да се явяват в съответни служби по сигурността.
Хасан Таур, заедно с Телахун Рата, вляво.
Телахун Ногоси Каса Рата, водач на хартумската северна евангелска църква (намираща се в Бахри) и преподобният Хасан Абдурахим Коди Таур от суданската „Църква на Христос,“ продължават да се намират в ареста, въпреки че суданският закон постановява, че след 45-я ден от ареста обвиненият трябва да бъде изпратен в съда или пък трябва да бъде освободен. А в момента за Рата са изминали 120 дена от арестуването му на 14 декември, а за Таур – 115 дена.
Първоначалното основание за ареста на Рата било обвинение „по религиозни причини,“ но близки до случая източници намекват, че християнският активист в момента се разследва по обвинение в шпионаж – нещо, към което Судан прибягва, когато християни са задържани за дълго време в ареста. В края на миналата година родителите на Рата получили позволение за кратко да го посетят в мъжкия затвор в Кобер и оттогава насам властите не позволяват на никого да се среща с него и му отказват всякакви посещения, твърдят близки до семейството му източници. От затвора Кобер той бил сетне прехвърлен на друго място, неизвестно засега на роднините му. Рата е заместник-модератор на църквата и той бил арестуван в дома си в Омдурман, западно от Хартум. Същият ден, 19 декември, председателят на църковното настоятелство на църквата, преподобният Кува Шамал, бил задържан в дома си в квартал Бахри, намиращ се в северната част на столицата.
Таур пък бил държан на неизвестно място още от арестуването му на 19 декември от суданската служба за национално разузнаване и сигурност. Той боледува от стомашна язва и семейството му е твърде загрижено за здравето му.
Всекидневно явяване в службата за сигурност.
Макар Шамал да бил освободен няколко дена по-късно, той бил заставен да се явява всекидневно в службата за сигурност; през януари тази мярка била отменена, но след това отново възобновена. Пасторът е длъжен да прекарва в службата толкова време, колкото му се каже.
Суданското правителство продължава да заплашва и притеснява християните, като се опитва да ги затрудни в изповядването на вярата им.
Жена от планините Нуба чете библията.
И други християнски водачи били арестувани, сетне пускани на свобода и после отново задържани, сред тях са Аюб Тилиаб, Якуб Науай (и двамата от „Църквата на Христос“), преподобният Филемон Хасан и преподобният Ямани Абраха от хартумската Ел Изба баптистка църква; те всички били заставени всекидневно да се явяват в службата за сигурност, научили новина представители на „Наблюдение на човешките права по света.“ При арестуването на църковните водачи служители от службата за национално разузнаване и сигурност конфискувала техни лични вещи, включително лаптопи и мобилни телефони.
Най-скорошните арести са от месец март, при което всекидневното явяване в службите за сигурност понякога продължавало от 8 часа сутринта до полунощ, без да се дава някакво обяснение на задържаните, източници посочват.
През август 2015 година Хартум освободи двама южносудански пастора, които бяха обвинени в „шпионаж.“ Пасторите Йат Михаил и Петър Йен били в затвора в продължение на осем (за Михаил) и седем (за Йен) месеца.
Продължителният престой в службите за сигурност при всекидневното явяване в тях, както и изземването на лични вещи по време на т.нар. „обиски с оглед на сигурността“, възпрепятстват дейността на християните, посочва пред „Наблюдение на човешките права по света“ суданският активист за религиозни свободи Камал Фахми. „Суданското правителство в Хартум продължава да заплашва и да притеснява християните, като се опитва да ги затрудни в изповядването на вярата им и да прекрати служението им в собствените им общини,“ казва Фахми, който поддържа сайт за защита на християните, наречен „Освободи Моя народ;“ в него се публикуват случаи на натиск, оказван върху християните в техния живот в страна с преобладаващо мюсюлманско население.
Непотвърдени съобщения посочват също така, че правителството прекратило дейността на една църква в Западно Гериф, квартал на Хартум, в който презвитерианската църква има библейско училище и няколко енории. През април 2012 година същата църква била ограбена по време на нападение, а част от нея дори била изгорена.
В друг документ се посочва, че Хартум облекчил ограниченията, които по-рано били наложени на църкви на бежанците в столицата, като ги задължавал да се регистрират, но също така препоръчвал да се въздържат от евангелизаторска дейност за разпространяване на християнството, посочва източник. Министерството на вътрешните работи на Судан наредило на църквите, в които има бежанци от Еритрея, Етиопия, Южен Судан, Филипините и други, намиращи се в столицата Хартум, да преустановят службите си, докато не се регистрират; срокът за това бе 15 февруари.
На юг, планините Нуба, намиращи се в съседство с независимия Южен Судан, през март бяха подложени на нови бомбардировки. Правителствените въздушни сили бомбардирали бедните райони с цел затвърждаване на контрола върху тези отдалечени области на страната. Тези налети разрушават живота на местните хора в райони, където живее немалък процент християни, като мнозина от местните хора са принудени да се крият в храсталаците. „Обикновено суданската армия усилва военните си действие преди началото на дъждовния сезон, за да затрудни местните хора да обработват земята си, и същевременно през този сезон става изключително трудно придвижването на тежки военни машини или пътуването по тези земи,“ казва Фахми.
Той продължава: „Най-пресните случаи на преследване са част от по-масивна кампания на суданското правителство с цел изкореняване на християнството. Още от отделянето на Южен Судан (през юли 2011 година) Хартум усили военните си действия в района на Сини Нил и планините Нуба, като същевременно предприе безразборни арести и други насилия срещу църковни водачи и активни членове на църквите. Чуждестранни християнски служители са депортирани, вносът в страната на християнска литература и на библията бе преустановен и в това време немалко количество християнска литература бе иззета от книжарниците, като голям брой книжарници, особено в Хартум, бяха затворени. Мъченията и арестуването на онези, които са се обърнали от ислям в християнство, също е често срещано явление.“
