Публикувано на: 5 май 2016
На 28 април в Ню Йорк, където делегати на ООН взели участие в конференция на тема „Защита на религиозната свобода и на други права на човека: прекратяване на масовите зверства срещу християни и други религии,“ 15 годишно момиче-язиди, на име Самиа Слеман, което било отвлечено от Ислямска държава, с трогващи думи разказа за преживените изпитания и призова международната общност да признае действията на Ислямска държава срещу язидите и другите малцинства за геноцид.
Тук предаваме изцяло обръщението й към участниците в конференцията.
Благодарна съм, че днес всички вие сте тук, за да чуете разказа ми за геноцида, който се извършва срещу язидите. Казвам се Самиа Слеман и съм на 15 години. На 3 август 2014 година бойците на Ислямска държава нападнаха селото ни. Взеха в плен мен и цялото ми семейство. Баща ми, чичо ми и дядо ми все още са в плен. При нападението те взеха мъжете, сложиха им белезници и ги отделиха от жените и момичетата. Закараха всички жени, момичета и деца в щабквартирата си в Тал Афар. Иззеха ни всичко, което имахме със себе си. В продължение на 6 месеца и 12 дена бях пленничка в ръцете на Ислямска държава. Изнасилваха ме и ме насилваха по всякакъв друг начин, същото вършеха и с другите момичета, които бяха пленнички като мен.
В щабквартирата им имаше хиляди момичета-язиди, те ни разделиха на различни групи. Терористите ни прогониха от земите ни, насила ни караха да се обърнем в исляма, отделиха малките деца от майките им, от нашите родители. През тези 6 месеца и 12 дена видях ужасяващи неща, вършеха ужасяващи неща с мен и същото правеха с другите момичета и с децата, които бяха с нас. Изнасилваха момичета, които бяха на по 7 и 8 години, а майките ни, понеже са възрастни, бяха убити от тях. Убиха ги, защото изглеждали стари и защото не харесвали бойците на Ислямска държава, които вземаха само младите момичета. Те избиха хиляди мъже-язиди, а момичетата запазиха като секс-робини.
Днес съм тук, за да разкажа историята си и да помоля международната общност да ни помогне, да защити нас и християните, както и другите малцинства в района. Ако зверствата продължат, в него няма да останат християни и язиди, защото те са подложени на страдания; а те страдат от години насам. В момента особено страдат онези, които са в лагерите, те нямат необходимите средства за съществуване и онова, което им е най-нужно.
Надявам се, че международната общност, и особено ООН, ще признае този геноцид срещу язидите и срещу другите малцинствени групи. Положението на тези малцинства в момента е изключително трудно. Минаха толкова години; когато ме взеха в плен, бях на 13 години и те не само ме изнасилваха, но вършеха същото и с другите момичета, които бяха с мен. Не съм само аз, която страдах толкова много от ръцете на Ислямска държава, още много други момичета страдат по същия начин.
Надяваме се международната общност и западните страни да помогнат на язидите и на християните, като отворят границите си за тях, щом като не могат да ги защитят в техните земи и не могат да им осигурят безопасност; щом не могат да направят това, западните държави трябва да отворят границите си за тях и да ги приветстват с добре дошли. Народът ни няма силите и способността да защити хората, защото в нашата страна сме третирани като граждани от втора ръка.
А младите момчета-язиди са в лагерите на Ислямска държава, където ги обучават да станат джихадисти, за да се бият заедно с бойците на Ислямска държава; те им промиват мозъците. Когато ни плениха, те отделиха момичетата от другите и ги продаваха на мъжете. Подаряваха си момичета-язиди като подарък, или пък ги продаваха за стотици долари всяко момиче.
Защо тези невинни деца и този невинен народ страда толкова много в собствената си земя? Защо не виждаме предприемането на конкретни действия, въпреки, че вече мина година и половина? Видяхме ужасяващи неща да се вършат срещу малцинствата, особено срещу язидите и християните, живеещи по тези земи, а не виждаме международната общност да предприема конкретни мерки срещу Ислямска държава.
Както вече споменах, надявам се и имам искреното желание ООН да помогне на язидите и на другите, защото те имат нужда от помощ тъкмо сега. Днешното време е трудно време за тях, хиляди язиди емигрират, защото те не могат да живеят в страната си, защото са изгубили всякаква надежда, че в тази страна може да се живее, без някой да ги защити.