Публикувано на: 2 септември 2016
Новина на БиБиСи
Узбекското правителство потвърди смъртта на президента Ислам Каримов; потвърждението идва шест дена след като той бе откаран в болница с диагноза мозъчен кръвоизлив. Така един от най-авторитарните азиатски водачи, 78 годишният Каримов, почина, след като бе начело на властта в продължение на 27 години. Погребението му ще бъде организирано от премиер-министъра Шавкат Мирзиоев, който се счита за неговия политически наследник.
Г-н Каримов управляваше Узбекистан повече от четвърт век (снимка на Агенция Франс Прес).
В доклад на ОНН се посочва, че Каримов допускаше „систематични“ мъчения в затворите и центровете за задържане. Каримов често оправдаваше политиката си на „твърда ръка“ с опасността от ислямска военна заплаха, каквато съществува за страните, граничещи с Афганистан (Узбекистан също има обща граница с Афганистан).
Като изказа съболезнования в свое изявление (на руски език), руският президент Владимир Путин описа г-н Каримов като държавник, „който допринесъл за сигурността и стабилността в Централна Азия“ и с чиято смърт „народът на Узбекистан понася голяма загуба.“
Официалното потвърждение на смъртта на Ислам Каримов бе обявено в петък през нощта, но още няколко часа преди това на живо по телевизията турският премиер бе изпратил съболезнованията си в Ташкент; в изявлението си премиерът казал също така, че се правят приготовления за погребението. Не е известно защо узбекските власти не оповестиха по-рано за смъртта на Каримов.
Може би са били заети с организирането на някои практически неща, такива като избиране на мястото на погребението и разсъждения върху въпроса кои световни лидери да бъдат поканени на него. А може би властните служби за сигурност са изчаквали да видят дали няма да се появи някакъв намек за размирици или стремежи за заграбване на властта. Но Ислам Каримов управлява повече от четвърт век, без да назове свой приемник, ето защо забавянето с известието за смъртта му би могло да се свърже с евентуална борба за власт, разгаряща се зад завесите. При затворената политическа система на Узбекистан е трудно да се гадае каква е истината.
Наблюдаващите събитията в Узбекистан се опитват да разчетат признаците на близкото бъдеще. По време на Съветския Съюз съществуваше практика, че който организира погребението, той поемаше и властта на управлението. Това може да означава, че премиерът Мирзиоев е човекът, който ще застане начело на държавата, но със смъртта на Каримов страната е изправена пред прецедент и е още твърде рано да се гадае.
Президентът Путин адресира изявлението си към водача на узбекския сенат Нигматула Юлдашев, който, съгласно конституцията, временно става президент, докато се проведат нови избори.
Аналитици считат, че г-н Каримов настройвал един срещу друг Русия, Китай и Запада, което му позволявало да избегне пълната изолация на страната и осигуряването на някаква помощ от САЩ.
От време на време между Узбекистан и Русия съществуваше напрежение, особено когато Ташкент замрази членството си в ръководения от Русия алианс „Договор за колективна сигурност.“ През 2014 година Русия опрости по-голямата част от външния дълг на Узбекистан, като му спести разход от 865 милиона долара.
