Публикувано на: 6 септември 2016
Новина на „Наблюдение на човешките права по света“
В разгара на горещото лято Ирак преживя най-ужасното нападение от 2003 година насам, когато Обединените сили свалиха Саддам Хюсеин. Около 324 човека загинаха, когато микробус експлодира в претъпкания с хора багдатски квартал ал-Карада по време на светия за мюсюлманите месец рамадан. Ужасът от 3 юли, за който Ислямска държава пое отговорност, не се изразява само в човешките жертви от този ден; четири дена по-късно самоубиец с бомби по тялото уби най-малко 40 човека недалеч от Багдат. Целта на нападението бе светилище, почитано от шиитите, но считано от повечето консервативни сунити за еретично.
Още преди юли да преполови дните си, почти пет дузини други хора бяха убити при три нападения, осъществени край столицата Багдат: едното на пазар за плодове, второто на полицейски контролно-пропускателен пункт и третото на 70 км. северно от Багдат, в град Балад. Нападенията са комбинация от самоубийствени атентати, миномети и стрелба от автоматично оръжие.
А някога църквите в Багдат бяха пълни.
Сред убитите в Карада е 34 годишният Фарийд Бехнам, християнин, роден в равнините на Ниневия в северната част на страната – област, която преди две години бе окупирана от джихадистите. Едва ли някой щеше да знае името на Фарийд, ако християнското население на Багдат не бе толкова спаднало, че всяко ново убийство на християни веднага се забелязва.
Църквите в Багдат някога бяха пълни, а сега немалко от тях са бомбардирани по няколко пъти. Пустеещите сгради са вопъл, изразяващ реалността към днешно време: малцина са християните, които са останали по тези места и дори и те вече са уморени да се борят за живота си. „В големите църкви се събират малки групи християни, а повечето църкви остават пусти, тъй като броят на християните силно е намалял,“ организацията „Наблюдение на човешките права по света“ предава думите на източник от Ирак, който току що посети Багдат този август. „Повечето християни в Багдат са в столицата, защото те нямат друг избор. Те или са твърде бедни, за да напуснат, или пък нямат физическата възможност да го направят, тъй като са болни или престарели,“ добавя източникът, който пожела да остане анонимен от съображения за сигурност.
Църква, намираща се във военна зона.
„Някога църквите в Багдат бяха препълнени с вярващи,“ казва източникът, като посочва разнебитените пътища, боклуците, които се виждат навсякъде, и множеството хлебарки в този град, който през последните 13 години не е поддържан по никакъв начин. „На човек му се струва, че не е в град, а в затвор,“ добавя той. „Много от сградите бяха оградени с високи бетонни стени за предпазване от набези, навсякъде можеше да се видят войници и контролно-пропускателни пунктове. Зад всеки ъгъл те очаква бомбена експлозия.“
Църковните водачи се опитват да сплотят вярващите, като организират множество съвместни срещи и събития. „В тези размирни времена църквата е най-доброто място за хората да бъдат заедно,“ добавя източникът .
След нападението в ал-Карада църквите споделиха болката си с другите. „Из цялата околност се усещаше присъствието на смъртта. След експлозията християните стояха заедно с мюсюлманите, скърбяха и палеха свещи и се молеха за града си.“
Въпреки това хората не отричат реалността. „Вярващите многократно са чували проповеди, в които се говори за преследванията и за трудностите пред тях при изповядването на вярата, тези проповеди бяха толкова чести, че те вече не могат да ги слушат повече. Вместо това те искат от църковните водачи да се молят за настъпването на по-добри времена.“
Още опасности.
Несигурността в града е голяма и когато някой бъде идентифициран като християнин, той се излага на редица опасности. На 21 юли Георги Шамун, църковен водач, бе отвлечен и за него бе поискан откуп. След шестдневно пленничество той бе освободен срещу сумата от 70 хиляди щатски долара, потвърдил източник пред представители на „Наблюдение на човешките права по света.“ Похитителите му се шегували, че той трябвало да остане повече дни в плен, та междувременно да заловят друг и да получат още пари като откуп. Мъжът, който е женен и има двама сина и дъщеря, живеел в Багдат, но преди няколко години се преместил в Ербил; той бил отвлечен, когато отишъл в Багдат да довърши някакви дела по един бизнес.
Подобни инциденти с християни станали редовни през последните години. Неотдавна патриархът на халдейската източна църква Луи Сако Багдатски призова хората да се опълчат срещу Ислямска държава и подобни на нея групировки, за да се спре разпространението на „рака,“ както той го нарече. В началото на тази седмица той цитира конкретни антихристиянски извадки от мюсюлмански проповеди и едикти, които непрекъснато се оповестяват сред местните хора; патриархът подчерта, че „с това трябва решително да се борим.“
Според друг високопоставен християнски водач, осем от всеки десет християни вече са напуснали Ирак от 2003 година насам. Патриархът на Сирийската православна църква на Изтока, Игнатий Афрем Втори, предупреждаваше, че броят на християните в Ирак драстично намалява. Сега той предупреждава, че местното християнство е заплашено от изчезване и в Сирия и Ливан.
Снимката взета от сайта на „Наблюдение на човешките права по света“
