Публикувано на: 17 февруари 2017
Барбара Бейкър: „Наблюдение на човешките права по света“
Тази седмица турският конституционен съд бързо се намеси, за да предотврати наредената по-рано от правителството депортация и забрана за ново влизане в страната на американски гражданин, който осъществява християнска мисия в Турция през последните 17 години. Дейвид Байл, който е канадски американец, ще стане четвъртият американски гражданин с продължително пребиваване и жителство в Турция, който от последните шест месеца получава заповед да напусне страната, без съдът да е издал съответно решение за това. И четиримата са обвинени, че представляват „заплаха за националната сигурност,“ без никакво друго обяснение на тази фраза.
Единият от четиримата, пасторът Андрю Брънсън от църквата Възкресение в Измир, бе задържан на 7 октомври миналата година по издадена заповед за депортация, но след два месеца, без никакво обяснение или присъствие на адвокат, той бе обвинен от правителството в осъществяването на връзки с някаква въоръжена организация. На 9 декември е изпратен в затвора, без адвокатът му да е получил достъп до предполагаемите свидетелства срещу него, което се случва във времето, докато действаха ограниченията на извънредното положение, въведени още през юли след неуспешния опит за преврат в турското правителство.
Други двама, пастор Патрик Йенсен, който осъществява помощ на бежанците и който живее в Газиантеп, и академикът Райън Кийтинг, който живее в Анкара, бяха депортирани и им бе забранено да се върнат в Турция през август (Патрик) и октомври (Райън). Но по случая за депортация на Байл най-висшата съдебна инстанция в Турция даде бърз отговор само часове след апела, отправен от адвоката му на 13 февруари: още същият ден те отговорили на текста му от осем страници, докато обикновено за отговор на подобни апели се чака до две години.
Така депортацията на Байл бе временно спряна докато се представят необходими „документи и информация,“ които по-подробно да опишат обвиненията, че той бил ръководител, член или пък поддръжник на някакви „терористични организации“ или пък че бил заплаха за обществения ред и за сигурността.
Десетилетие на правни борби
Байл се намирал под прицела на турското вътрешно министерство през последните десет години, още от арестуването му през април 2007 г. заради проповядване на евангелието по улиците на истанбулския квартал Таксим заедно с други двама турски християни и един кореец. Официалният доклад на полицията осъдил и четиримата за „мисионерска дейност, нарушаване на мира и обида срещу исляма.“ Двамата турски християни били освободени само след няколко часа, докато Байл останал в ареста още два дена, а кореецът бил депортиран.
Но в края на краищата през следващите седем месеца съдът не потвърдил трите обвинения срещу Байл, като отбелязал, че мисионерската дейност в Турция е законна и че литературата на мисионерите не клеветят исляма. Но през ноември 2009 г. Байл отново е задържан за малко, заедно с други християни, докато проповядвали в истанбулския квартал Пендик. Сетне е освободен, но на основата на това задържане четири месеца по-късно без предупреждение е арестуван в дома си късно през нощта и му била наредена незабавна депортация. Законът в Турция, обаче, изисква чужденците веднага да получат адвокат и потвърждение от съда за законността на депортацията и така адвокатът на Байл я блокирал до произнасянето на съда. Гледанията по делото приключили чак през април 2011 г., като съдът потвърдил, че Байл не е извършил никакво престъпление и че религиозната му дейност съответства на целите, описани в устава на асоциацията, на която той помогнал да бъде законно основана – Асоциация за разпространение на библията. Тя била регистрирана през 2009 г. от истанбулското правителство, но първоначално начева дейност още през 60-те години на миналия век, когато била известна на местното население като Кореспондентски курс върху библията.
През следващите две години, обаче, турските власти му отказвали издаването на продължителна виза, без да му дадат никакво обяснение, затова по съвет на адвоката си през 2013 г. Байл се върнал в Щатите и чрез турската консулска служба подал молба за тримесечна туристическа виза. През януари 2014 г. той се връща в Турция и подава документи за продължително пребиваване в страната. Докато изчаква решението, той законно пребивава в Турция. Но не получил никакъв отговор и тъй оставал в неизвестност до 6 април 2014 г., когато бил извикан в истанбулската имиграционна служба, където го информирали, че вътрешното министерство му отказва виза и той бил арестуван. Но чрез намесата на адвоката си съдът го освободил осем дена по-късно. Според турските закони той пребивавал законно в страната, докато съдът се произнесе относно решението на вътрешното министерство.
Доверие и прозрачност
„Вярвах на правителството, което настояваше, че в Турция се зачита религиозната свобода,“ казва Байл пред представители на „Наблюдение на човешките права по света“ тъкмо преди да излезе решението на конституционния съд. „Свободата на религията е законно право в Турция.“ За разлика от други страни с мюсюлманско мнозинство, турските закони позволяват на гражданите си да променят религията си, например от ислям в християнство или в друга вяра. „Дълбоко в себе си усещах Божия призив да разпространявам истините на библията в Турция и във всичките си дейности се стараех да бъда напълно прозрачен,“ казва той. „Доста години наред ми се позволяваше да върша това – да проповядвам свободно, а не да насилвам волята на другите.“
„Но получавах и немалко заплахи и различни хора ме караха да се откажа от това си право. Ето защо властите не можеха толкова просто да настояват, че аз съм заплаха за турската национална сигурност.“ В резултат на въведените ограничения след неуспешния опит за преврат Байл съзнателно ограничил проповедничеството по улиците и разпространението на християнска литература, за да избегне евентуална провокация от някои обществени групи.
След като тази седмица забраната срещу него бе временно спряна, Байл напуснал Турция, за да отиде на друго място по предварително планирана дейност. Пред представители на „Наблюдение на човешките права по света“ той казал, че на истанбулското летище Ататюрк не срещнал никакви трудности от страна на имиграционните служби. „Радвам се за последното решение на съда и виждам, че той удържа на думите си – да държи правителството отговорно за спазване на собствените си закони,“ казва той.
Байл и съпругата му Улрике, която е германка, имат пет деца на възраст от 11 до 18 г., които са отгледани в Турция.
