Публикувано на: 21 февруари 2017
Новина на „Наблюдение на човешките права по света“
„Наблюдение на човешките права по света“ оценява, че към днешно време стотици хиляди християни живеят и изповядват вярата си в Арабския полуостров. Милиони са работниците от предимно бедни азиатски и африкански страни, мнозина от които са християни, които от години работят в този регион. Повечето от тези имигранти се молят в домовете си, като се стремят да избягват няколкото чуждестранни църкви, които имат разрешението на отделните правителства да извършват богослужение. Обикновено властите не ги безпокоят, стига да не осъществяват публична евангелска дейност извън църквите.
И въпреки това всяка страна налага своите ограничения. Саудитска Арабия и Йемен са сред онези, които налагат най-много и най-стриктни ограничения: в тях официално църква не може да съществува. Катар е позволил на няколко чуждестранни църкви да функционират, но строго наказва внасянето на библии в страната. В Кувейт, Бахрейн, Оман и Обединените арабски емирства християните са сравнително по-свободни в действията си, но въпреки това са длъжни да спазват наложените от правителствата им ограничения.
Броят на обърналите се от ислям в християнство се увеличава, въпреки жестоките преследвания и натиска, който правителствата и самото общество оказват върху християните. Седемте упоменати страни в Арабския полуостров са в списъка на „Наблюдение на човешките права по света“ и „Отворени врати“ от 50 държави, в които за християните е най-трудно да живеят.
Йемен
Оценка на „Наблюдение на човешките права по света“ – 9 (изключителни преследвания)
Вакуумът във властта, който гражданската война създаде, позволи на радикални ислямски групировки, такива като Ислямска държава и Ал КАйда, да придобият значително влияние в Арабския полуостров. Християни биват убивани или отвличани, това включва и 16-те човека, убити по време на нападение срещу поддържан от християни дом за стари хора. Йемен продължава да бъде общество, основано на племенна основа, затова на изоставянето на исляма се гледа като на предателство на традицията на племето, което се наказва със смърт. Но съобщенията потвърждават, че немалко мюсюлмани приемат християнството.
Саудитска Арабия
Оценка на „Наблюдение на човешките права по света“ – 14 (висок процент на преследванията)
Всички саудитци считат себе си за мюсюлмани, а законите в страната са основани върху ислямския закон, шариата. В страната няма църковни сгради, християните се молят на тайни места. Обикновено християните, обърнали се от ислям, крият вярата си. През 2016 г. няколко човека бяха разкрити и бяха принудени да напуснат страната. По принцип изоставянето на исляма в Саудитска Арабия се наказва със смърт и въпреки това броят на саудитски мюсюлмани, които са станали християни, се увеличава.
Катар
Оценка на „Наблюдение на човешките права по света“ – 20 (висок процент на преследванията)
В Катар се изповядва строгия уахабитски ислям, според който преминаването от ислям в друга вяра се наказва със смърт. Християните, обърнали се от исляма, се разглеждат като отстъпници от вярата и техният живот може да бъде застрашен, ако открито изповядват християнската си вяра. Всякакъв външен християнски символ или белег е забранен, както забранена е и евангелизацията. Около 80% от населението са работници-имигранти, повечето от които идват от бедни страни. Макар че на християните-емигранти се дава някаква свобода да изповядват вярата си, ако някой бъде заловен, че проповядва сред мюсюлмани, той бива арестуван и депортиран от страната.
Стотици хиляди работници-емигранти работят на строежите на изключително модерните футболни стадиони, като част от подготовката за световната купа на футболната асоциация през 2022 г. в Катара.
Кувейт
Оценка на „Наблюдение на човешките права по света“ – 38 (висок процент на преследвания)
Положението в Кувейт става все по-враждебно срещу всеки, който не е мюсюлманин, въпреки че засега няма насилия по улиците. Личният, семейният и общественият живот и ред се определят от ислямския закон. Християните, обърнали се от ислям, са като втора ръка граждани, като „чужденци“ за обществото и като неверници; те най-често не могат да вземат участие в различните дейности на обществото. Християните-емигранти често трябва с борба да извоюват вземането на лиценз или получаването на регистрация за своите богослужебни места.
Обединени арабски емирства
Оценка на „Наблюдение на човешките права по света“ – 44 (висок процент на преследвания)
Християните в Обединените арабски емирства са или чужденци, които от години живеят тук, или емигранти или пък обърнали се от исляма християни. Тъкмо последната група християни изпитва най-голям натиск от страна на семейството, местните власти и правителството. Страната е стабилна и е богата, но религиозната и политическата свобода е силно ограничена. Всички граждани по рождение се считат за мюсюлмани. Законът не признава обръщането от ислям в християнство, за което съответно се налага смъртна присъда.
Бахрейн
Оценка на „Наблюдение на човешките права по света“ – 48 (висок процент на преследвания)
Тази малка и предимно шиитска страна е сравнително толерантна към друговерците и нейната конституция позволява религиозната свобода. В нея има немалък процент християни, които са предимно имигранти, и те имат свободата да изповядват вярата си, но частно; евангелската дейност сред мюсюлманите е забранена. Обърналите се от исляма християни са подложени на натиск от страна на семействата си, на местните власти и на правителството. Бахрейн се намира под силното влияние на политиката на съседната Саудитска Арабия.
Оман
Оценка на „Наблюдение на човешките права по света“ – 49 (висок процент на преследвания)
Повечето граждани на Оман практикуват ибадизъм – особена форма на исляма. Конституцията на страната позволява религиозната свобода, а апостасията не се счита за престъпно деяние, въпреки това законодателната система продължава да е мюсюлманска и според нея всички граждани на страната са мюсюлмани. Обществото страни от онези, които се обръщат от ислям в друга вяра, а обърналите се от ислям в християнство могат да бъдат изправени пред дискриминация от страна на законите, а също така да загубят семейството си, къщата и работата си. Чуждестранните християни могат да се молят частно, но се ограничава строежа на богослужебни места, а събранията на християните се следят, да не би да се проповядват някакви политически идеи; те биват следени и за да се провери, че сред събралите се няма оманци.